Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ДДС - ВИСОКО СТЪПАЛО ЗА МАЛКИТЕ ФИРМИ

Какви изненади ни очакват през 2007 г. след присъединяването на България в Европейския съюз (ЕС)? Този въпрос вече се изпречи пред погледа на българските предприемачи, но малкото, което знаят, ги държи далеч от отговора му.Улисани в графиците за затварянето на преговорните глави, управляващите ни се държат като послушен ученик (пред Брюксел) и като отегчен учител (у нас). Ето защо в момента плащаме данъци, патенти и акцизи като европейци, въпреки че жизненият ни стандарт е далече от този в Съюза. Много от страните, които са в процес на присъединяване, са договорили преходни периоди за въвеждането на европейските данъчни ставки. Например Кипър се споразумя за преходен период, в който да имат нулева данъчна ставка по ДДС за хранителните и лекарствените продукти, както и по-нисък налог за ресторантьорството. Чехия, Естония и Унгария пък са договорили по-ниска ставка за отоплението. Словаците се разбраха за намален данък върху отоплението, строителните дейности, електроенергията и природния газ. Полша се договори за нулев данък за книгоиздаването.Всички страни, които ще станат членки на ЕС през следващата година, както и България, която се очаква да влезе в Съюза през 2007-а, са отложили въвеждането на минимален праг за регистрация на фирмите по ДДС. За страните от ЕС той е 5000 евро (10 000 лв.), а в момента у нас минималният оборот е 25 000 евро (50 000 лв.). Преходен период от три години (до 2012 година) сме си осигурили за достигане на минималните нива на акциза върху цигарите. Всички тези задължения вече са записани в затворената преговорна глава 10 Данъчна политика.Предприемачите обаче смятат, че е могло да се преговаря за още преференции. Млекопреработвателните предприятия например се оплакват от високия ДДС върху млечните продукти. Според президента на фирма Жоси Симеон Присадашки голяма част от страните членки на ЕС облагат тези продукти с по-ниска ставка. В Англия те са освободени от данък. У нас обаче, въпреки многократните срещи на хората от бранша с експертите от Министерството на финансите и с бившия заместник финансов министър Гати ал Джебури, нищо не е направено в тази посока, твърди Присадашки.Но намалена ставка на ДДС за определени продукти едва ли ще бъде въведена. Още от появата на този вид данък у нас той е единен за всички участници на пазара. За да може да се облагат например млечните продукти с 12 на сто, а електроенергията - с 20%, е необходимо данъчната администрация, която трябва да контролира всички сделки по веригата, да разполага с огромни ресурси. А тя и в момента едва се справя със задълженията си. Отделно от това въвеждането на диференциран данък съдържа предпоставки за доста измами. Ето защо вероятно собствениците на малки предприятия ще се разминат с тези данъчни екстри.Друг проблем, с който производителите трябва да се справят, е придобиването на сертификат за качество по европейските стандарти ISO 9000, който удостоверява качеството на целия технологичен процес. Но например в текстилния бранш придобиването на сертификата струва 15 хил. евро., каза търговският директор на Диелспорт Илко Илков. И това е само цената на тапията. Допълнително са необходими средства за обучение на персонала, за закупуването на нови машини и др. А цялостната програма за изпълнение на евронормите и придобиването на сертификат за качество Хасет (нещо като ISO 9000, но за производство на млечни продукти) възлиза на около 1 млн. лв., е изчислил споменатият вече президент на фирма Жоси. Според него след влизането на България в ЕС през 2007 г. в млечния отрасъл ще останат не повече от 40% от функциониращите сега в него около четиристотин фирми. Подобен извод вероятно може да бъде пренесен и към компаниите от други браншове, на които също предстои да прескочат високата бариера на евростандартите.

Facebook logo
Бъдете с нас и във