Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ДДС-СМЕТКАТА ЗАВЛАДЯВА 80% ОТ БИЗНЕСА

След като ДДС-сметката стана задължителна, 80% от търговския оборот в страната ще бъде обхванат от косвения данък, съобщи на 22 октомври заместник финансовият министър Гати Ал Джебури при представянето на проекта за промени в Закона за ДДС пред парламентарната Комисия по бюджет и финанси. Като брой разплащания обаче през тези сметки ще минават само 20% от операциите в страната. Останалите 80% или не достигат минималния праг от 6000 лв., над който фирмите са длъжни да ползват въпросната сметка, или се извършват от лица, които не са регистрирани по ДДС. Гати Ал Джебури обаче уточни, че броят на фирмите, които ще бъдат принудени да ползват тази сметка, ще се увеличи, тъй като ще се намали прагът за регистрация по ДДС. Според проектозакона тя ще е задължителна за всички фирми, които през предходните дванайсет месеца са отчели оборот от 50 000 лв. (а не 75 000 лв., както е сега). За дружества, чийто общ обем на разплащанията е между 25 000 и 50 000 лв., тази регистрация ще е доброволна.Според данни на Главна данъчна дирекция, през август - първия месец от прилагането на ДДС-сметката, тя е използвана само от 35% от всичките близо 70 хиляди фирми, които са открили такава. В момента всички регистрирани по ДДС дружества са длъжни да я имат, но са свободни да решават дали да я ползват, или не. Повечето бизнесмени не желаят да получават насрещно плащане на данъка чрез такава сметка, тъй като (съвсем резонно) не искат да замразяват оборотни средства, с които биха могли да си служат дори и няколко дни. Платеният от купувача ДДС не се задържа в нея само ако фирмата получател веднага нареди плащане на данъка от същата сметка на свой доставчик, но това е рядкост. По тази причина и фирмите се въздържат да обявяват пред клиентите си, че могат да им превеждат ДДС по тази сметка. От 2003 г. обаче използването й става задължително във всички случаи, когато получателят е регистриран по ДДС и ако начисленият налог е над 1000 лв. (т. е. ако сделката е за над 6000 лв. - 5000 лв. плюс 1000 лв. ДДС). Фирмите вече няма да могат да укриват номера на нежеланата сметка, тъй като всички тези сметки ще бъдат обявени на ИНТЕРНЕТ-страницата на Главна данъчна дирекция.Този критерий е доста неясен, тъй като не се разбира дали се има предвид сумата, начислявана по една доставка. Няма как да не напомни за триковете, които фирмите използваха, за да избегнат ограничението за плащане в брой. Нека си представим, че зареждате магазина си от Метро и купувате 60 стоки на обща стойност 6000 лева. Ако сделката (или поредицата от 20 сделки) се оформи с две фактури, издадени през половин час, трябва ли да се превеждат пари по ДДС-сметката, или не? Или как трябва да постъпи компания, която с едно нареждане плаща над 6000 лв. месечно към един мобилен оператор, но по няколко десетки фактури, издадени за различните й служители? Освен това трябва да се поясни как ще се процедира при предплащане на сделки (например капаро за покупка на апартамент) и когато става дума за задатък, подлежащ на връщане при определени условия. Принципът в закона е да се начислява ДДС и при частичните плащания, а ако сделката се осуети, си има ред да се изчисти начисленият данък. В този случай обаче парите вече ще са вкарани по ДДС-сметката и оттам могат да бъдат извадени само след ревизия на продавача.Макар че замисълът на предлаганите промени е разбираем, практиката, която произтича от тях, ще предизвика объркване. Неясно защо изискването ДДС да се превежда по сметка ще се отнася и за сделките, плащани в брой. Ще бъде доста забавно да се наблюдава реакцията на фирмите, когато разберат, че първо трябва да си внесат данъка по банков път и после да отидат например в автосалона, за да платят остатъка от цената и да си получат новия автомобил.Изискването задължителното ползване на ДДС-сметката да се отнася само за случаите, когато купувачът е регистриран по ДДС, също ще създаде затруднения. Би трябвало изрично да се запише, че ако купувачът не иска да се занимава с излишни преводи на пари, именно той ще бъде отговорен за нарушението. В същото време от сегашния текст не става ясно как купувачът ще изпълни изискването да плати по ДДС-сметка, ако служителят на продавача не желае да съобщи номера й и отпраща клиента си към сайта на Главна данъчна дирекция. Това е едно от принципните противоречия в новия режим - купувачът е длъжен да ползва ДДС-сметка, но за начисляването на данъка е отговорен продавачът. Най-накрая трябва да се отразят особеностите на специалните режими по ДДС като тези за комисионите договори или туристическите услуги, при които нямаме само сделки между две регистрирани лица - продавач и купувач.

Facebook logo
Бъдете с нас и във