Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ДДС-СМЕТКАТА - МНОГО ШУМ ЗА НИЩО

Всеки, който е посрещнал с надежда офанзивата по откриване на ДДС-сметки от 1 август, най-вероятно ще остане разочарован. Оказва се, че средството, което трябваше да гарантира ползването на данъчен кредит, изобщо не е популярно. Опитайте се например да получите номера на сметката, по която да си платите ДДС-то на някое голямо предприятие. Просто няма да ви го дадат.Впрочем това е нормална реакция. Първо, никой не е луд да блокира част от постъпленията си по ДДС-сметка за около месец (в най-добрия случай). Второ, точно големите компании нямат необходимост да плащат за преработване на софтуера си и да обучават служители за работа с новото финансово чудо. А и ползите от ДДС-сметката не са за тях, а за клиентите им. Клиентите пък не могат да задължат доставчика да им каже номера на ДДС-сметката си, освен срещу заплахата, че няма да сключат сделка с него. Реално погледнато, то така си е и замислено - тази сметка се ползва по желание, което означава, че ако една от страните (доставчикът) не иска и да чува за такива плащания, те просто няма как да бъдат извършени. Ето защо, когато Главна данъчна дирекция успее да обобщи данните за осъществените транзакции по тези сметки през август, най-вероятно ще излезе, че цялата история е била забравена. Междувременно данъчните служби бързо се усетиха, че от нововъведението могат да произлезат допълнителни приходи за бюджета, ако не от друго, то от глоби. Те едва изчакаха да мине 14 август и сложиха предупредителните табели, заплашващи със санкции всеки, който не е декларирал новата банкова сметка в установения 14-дневен срок. Доста счетоводители пропуснаха да направят това. ДДС-сметката се открива по силата на закона и с разрешение на данъчната администрация (първо се получава номерът от банката, после се отива в данъчната служба, която трябва да даде разрешение за откриване на сметката, и накрая се отива в банката, за да се приключи операцията). Тоест, данъчната служба е предварително уведомена за разкриването на сметката и - ако се водим от обичайната логика - няма защо да й се изпраща и декларация за това в рамките на две седмици. Само че, според чл. 33 от Данъчно-процесуалния кодекс, всяка нова или закрита сметка трябва да се декларира и по всичко личи, че мнозина не са се сетили за това усложнение. Разбира се, можеше да се напише, че в конкретния случай данъчните служби се смятат за служебно уведомени за разкриването на новата сметка. Можеше също така да се нареди на любезните инспектори да предупреждават фирмите, че са длъжни да изпратят декларации. Но съдейки по бързината, с която започнаха да се налагат глобите, тези пропуски едва ли са били случайни.Всичко, в края на краищата, е доста глупаво, тъй като ДДС-сметката не може да служи за обезпечение и към нея не може да се насочва принудително изпълнение (освен ако е минала ревизия и данъците са платени). Казано с други думи, на данъчните органи тази информация изобщо не им трябва. Именно защото не може да наложи запор върху такива сметки, НОИ излезе със специални указания, с които освобождава фирмите от ненужната бумащина (писмо N91 01 188/22 юли 2002 г.)Единственото успокоение е, че повечето данъчни служби налагат минималния размер на глобите - 20 лева. Историята обаче е достатъчно показателна за отношението към данъкоплатците и манталитета на администрацията.

Facebook logo
Бъдете с нас и във