Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ДАНЪКЪТ НЕ БИВА ДА БЪДЕ ТОЯГА ЗА ТЪРГОВЕЦА

Гати ал Джебури, заместник-министър на финансите, пред в. БАНКЕРЪГ-н Джебури, в какво състояние заварихте данъчната администрация, когато преди два месеца поехте задълженията на заместник-министър на финансите?- Трудно е да се даде конкретен отговор на този въпрос. Но според мен преди всичко трябва да се промени начинът на мислене и на работа в данъчната администрация. Крайно време е да започнем да се отнасяме с данъкоплатците като с клиенти, а не като с едно зло, което е необходимо да бъде обслужено. Не казвам, че всички служители се отнасят по този начин с данъкоплатците, но има и такива случаи и за съжаление те не са малко. Вярвам, че можем да бъдем по-отзивчиви към хората и към фирмите. Надявам се, че ако постигнем тази промяна, и самите данъкоплатци ще сменят отношението си както към данъчните служби, така и към държавата като цяло. Тогава можем да очакваме от хората да се замислят, че плащат данъци не защото това е нечия прищявка, а защото от тях зависи здравето на държавата. Тъй като в момента имаме много проблеми както с неплащането, така и с укриването на данъци от граждани и фирми.Кои са най-разпространените механизми за укриване на данъци?- Всеизвестно е, че частните фирми укриват приходите си и изкуствено увеличават разходите си чрез операции с офшорни компании. Не е тайна, че съществува и проблем с ДДС - както със събирането му, така и с източването на хазната чрез неправомерното ползване на възможността за възстановяване на част от сумите, които се плащат по този данък. Що се отнася до гражданите, голяма част от хората, които работят в частния сектор, не декларират реалните си доходи. Използват се различни схеми за плащане на данъци върху суми, които са малко по-големи от минималната работна заплата, а останалата част от възнаграждението, което гражданите получават, просто не се декларира. Но аз разбирам, че хората прибягват до подобни схеми, защото данъчните ставки не са ниски, и те просто се опитват да оцелеят.Казахте, че в схемите за укриване на данъци широко се използват офшорните фирми. Смятате ли да предложите някакви промени в законите, които да направят използването на тези дружества неефективно?- При увеличаване на събираемостта на данъчните приходи има два подхода - на моркова и на пръчката. Аз съм привърженик на първия и смятам, че трябва постепенно да вървим към опростяване на данъчната система и към намаляване на ставките. Целта в крайна сметка е данъкът да стане толкова нисък, че разходите, които ще се правят за избягването му, да се обезсмислят.Заявихте, че сте привърженик на намаляването на данъците. Защо тогава правителството увеличи патентния данък? Не смятате ли, че това ще принуди много търговци да минат в сферата на сивата икономика?- До момента нямам информация за търговец, който да е фалирал заради висок патентен данък. Съпоставката на данните за регистрираните към края на март 2002 г. търговци, които плащат патент, с информацията от предната година показва, че броят им е намалял само с 0.8 процента. Част от търговците са се пререгистрирали по Закона за корпоративно подоходно облагане, защото са сменили предмета на дейност, или по ДДС, защото оборотът им е надхвърлил 75 хил. лева. Справките показват, че няма преминаване на търговци, които са на патентен данък, в сферата на сивата икономика. Целта на промените в патентните данъци, които са част от Закона за облагане на доходите на физическите лица, е да се направи по-справедливо разпределение на данъчната тежест. Патентите бяха завишени за определена група търговци, за които подозираме, че не отчитат реалните си обороти, за да не плащат ДДС. И както се вижда от справките, те се принудиха да избягат от по-високия патентен данък и да се регистрират по ДДС. В същото време за една част от по-дребните търговци патентния данък реално е намален, а за друга - той остана непроменен.И все пак ще съберете ли приходите, които сте планирали да получи бюджетът от патентния данък през тази година?- Заложените в бюджета приходи от патентния данък не са чак толкова много. За миналата година от него в бюджета са влезли 50 млн. лева. В същото време всички постъпления от данъка върху доходите на физическите лица са 800 млн. лева. За първите три месеца на 2002 г. са платени 17.96 млн. лв. патентни данъци. Сумата е с 1.64 млн. лв. по-малка в сравнение с тази през същия период на 2001 година. Но за това си има обективна причина. През 2001 г. патентният данък се плащаше на три вноски, а през тази парите могат да се превеждат на четири части.Каква е събираемостта по останалите данъци към март 2002 г. и в сравнение със същия период на миналата?- От началото на януари до края на март 2002 г. в републиканския бюджет и в общинските бюджети са постъпили над 1.4 млрд. лв. от данъци. Това са 23.8% от планираните за годината данъчни приходи. Ако се направи сравнение с 2001 г., когато към края на март са събрани 1.36 млн. лв., се вижда, че в момента няма проблеми с изпълнението на бюджета.

Facebook logo
Бъдете с нас и във