Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ДАНЪЦИТЕ НЕ СА БАНИЦА ЗА ДЪРЖАВНАТА БЮРОКРАЦИЯ

Петър Димитров, председател на парламентарната Комисия по бюджет и финанси, пред в. БАНКЕРЪПетър Димитров е роден през 1949 г. в гр. Клисура. Завършил е Московския икономико-статистически институт. Доктор по икономика. Бил е заместник-ректор на Икономическия университет в гр. Варна. От 1994 г. е депутат от Българската социалистическа партия. Женен, с едно дете.Г-н Димитров, вече има известна яснота за бъдещите стъпки на правителството по отношение на данъчните облекчения за 2006 година. Някои от тях бяха оповестени и публично от премиера Станишев. Каква по-конкретни изменения в данъчната политика предстоят? - Все още няма конкретни решения. Но има предложения и воля за конкретни промени. Така че не бих се ангажирал с прогноза, че те са окончателните. За бизнеса е много важно да бъде намалена осигурителната тежест и това е една от посоките, в които ще се направи редукция. Осигурителното бреме в България е сред най-високите в Европа, което естествено намалява конкурентоспособността на местния бизнес. Разбира се, намаляването на тежестта по никакъв начин не би трябвало да засегне осигуряването на хората. Затова съкращаването на някои ненужни и неефективни разходи ще бъде подходът, който ще гарантира, че пенсионната система няма да изпита сътресения.Бихте ли посочили параметрите на обсъжданите намаления на осигуровките?- Докато правителството не вземе категорично решение, не могат да се обсъждат конкретни параметри. Мисля си, за радост на бизнеса, че намалението на осигурителните вноски ще бъде съществено. Такъв беше и ангажиментът, който пое управляващата коалиция.Обсъжда се и освобождаването на най-ниските доходи от данък върху доходите на физическите лица и качване на границата на необлагаемия минимум. Сигурно е, че минималната работна заплата от 150 лв. няма да се облага, но има желание този праг да е по-висок. Това е съществена придобивка за хората с най-ниски доходи, които ще го усетят реално по съдържанието в хладилниците си и начина на живот.Ще спази ли БСП предизборното си обещание за въвеждането на нулева ставка върху реинвестираната печалба?- Засега тази идея по-скоро не се приема, и то главно от администрацията, която би трябвало да реализира този икономически стимул. Причината е, че има технически трудности по определянето на това кое ще се признава за реинвестирана печалба и дали няма да се получи двойно освобождаване от данъка. Според мен предпочитанията на администрацията са повече за въвеждане на по-ускорена амортизация, отколкото за нулев данък върху реинвестираната печалба. Все пак разговорите в тази посока продължават и аз съм един от радетелите да има такъв данък при корпоративното облагане.Откъде идват опасенията - че всеки домашен компютър и лек автомобил ще се третират като инвестиция?- Ако се въведе нулевата ставка, най-вероятно ще има и диференциация, така че този стимул няма да се прилага тотално за всички реинвестиции. Известно е, че често се инвестира в лукс и административен разкош, а не в технологии и създаване на работни места. В момента, в който се появи разделение, признатите инвестиции ще са приоритетно в производствената област. Но има обаче и практически въпроси - например как да се направи това, за да не се стимулират сиви процеси в икономиката? Всички тези перипетии обаче с администрирането на данъка са били известни и преди датата на изборите. Наслушахме се също и на аргументи как нулевата ставка е завъртяла колелото на естонската икономика. С какво всъщност данъчната администрация на Естония превъзхожда българските бирници и там проблеми няма?- Нещата опират до функционирането на цялата държавна машина. Не е тайна, че информационните системи в митниците и в здравната система така и не заработиха. Това е причината потенциалът на нашата данъчна администрация да е зареден с корупционни механизми. Оттук идват и големите тревоги. Ако има един прозрачен и контролируем процес по събирането на налозите, няма да има проблем и с въвеждането на нулевата ставка.Ще заработи ли Националната агенция по приходите (НАП) от 1 януари 2006 г., както е планирано?Почти няма вариант НАП да не заработи, но ще е трудно да се спази срокът 1 януари. Защото началото на дейността й трябва да е обезпечено с качествено законодателство. Сигурно е, че през следващата година, след приемането на нов Данъчноосигурителен процесуален кодекс, институцията все пак ще заработи.До юни левицата твърдеше, че ако спечели властта, ДДС ще падне с 2 процента. По-късно стана ясно, че това ще се случи само при наличие на фискална възможност. Очаквате ли в обозримо бъдеще изобщо да има намаление на този данък?По принцип няма отказ от идеята за намаляване на ДДС. Но тя едва ли ще се осъществи през следващата година. Ангажиментът на Коалиция за България беше ДДС да се редуцира в края на мандата, дори бяхме конкретизирали - през последните две години ставката от 20% да се намали на 18 процента. Сега смятаме, че за хората е много по-важно да се намалят данъците върху доходите, отколкото ДДС да падне с 2 процента. Разбирате, че ако доходът ви е 100 лв. на месец, 2 % са едва 2 лева. Докато намаляването или премахването на облагането на минималната работна заплата има многократно по-голям ефект.Излиза, че БСП като водеща политическа сила в управляващата коалиция бие отбой по почти всички предизборни ангажименти към избирателите. В началото на лятото се обещаваше, че хлябът, млякото и др. ще се продават по-евтино, тъй като за тях ще има по-нисък ДДС...- Не мисля, че има сериозен завой по отношение на данъчните обещания. Права сте за диференцираните ставки, но те не влязоха в коалиционното споразумение. Това беше едно от условията при формирането на тристранната коалиция, за което БСП наистина отстъпи. Ето защо по-нисък ДДС за основните храни не би могъл да се реализира в рамките на тази коалиция. Имаме обаче волята да изпълним всички други ангажименти, които сме поели по данъчната политика. Обещанието за падането на осигуровките също беше със срок до края на мандата, но ще го направим още в началото. Общ е ангажиментът кумулативният ефект от намаляването на данъчноосигурителното бреме за този четиригодишен период да е около 7 млрд. лева. От тях 2.5 млрд. лв. трябва да останат в населението, а 4.5 млрд. лв - в бизнеса. Така че изобщо не смятаме да се отказваме от своите намерения. Данъчната политика е инструмент за подкрепа на хората и бизнеса. Ако тя се разглежда само като софра за държавната бюрокрация, по-добре е да не се води изобщо.Левицата обяви, че ще увеличи финансирането за такива сфери като здравеопазване, образование и други. Експертите пресметнаха, че така бюджетните разходи ще нараснат с около 14 млрд. лева. В същото време твърдите, че от данъци хазната ще загуби 7 млрд. лв. приходи. Как при това положение ще се балансира бюджетът, без да има нарастване на дефицита?- Няма да има нарастване на дефицита. Това беше едно от клишетата, с които се работеше срещу БСП в навечерието на изборите. Най-простата сметка показва, че ако растежът в България е между 6 и 8% от БВП, заедно с естествените инфлационни процеси, ресурсите са дори преосигурени. С други думи, обещанията не са неизпълними, а обратното. Въпросът е, че трябва да има по-реалистично планиране по отношение на приходите и харченето на парите. Голяма част от това, което минава през бюджета, не се харчи ефективно, няма го програмното бюджетиране. Значителна част от парите потъват като в пясъците на пустинята. Иначе средствата, които се дават, не са малко. От тази гледна точка е необходимо процесът на планиране да стане реалистичен. За да не се получи като през тази година - има приходи, но в крайна сметка МВФ ги арестува и те не могат да бъдат използвани нито за социалните системи, нито за стимулиране на бизнеса.Като говорим за МВФ, според подписаното споразумение кабинетът може да харчи само 1/3 от излишъка на бюджета.- Да, но никой не ни е карал да планираме бюджета така, че да се формира огромен излишък. Защо планирането не е било реално, така че този ресурс от над 1 млрд. лв. да е предвиден като приход, съответно разход на републиканския бюджет? Заради хитруването в процеса на бюджетирането и при лавинообразното увеличаване на вноса МВФ направи най-разумното - накара ни да отпратим тези пари във фискалния резерв. Надявам се новото правителство да се е поучило и да не си слага големи възглавници във вид на резерв.От вашите думи разбирам, че през последните години коалиционният ви партньор НДСВ е използвал бюджета като матрица от цифри, които ежегодно са се актуализирали примерно с процента на инфлация. Как ще избегнете практиката на големите бюджетни излишъци?- Това е инерционен процес, който ще се повтори и тази година. Прокарването на новата система изисква определен период от време. Бюджетът трябва да има ясни приоритети, на чиято база да се разпределя националната баница. След това ще се определят какви ще са приходите и разходите. Досега до голяма степен подходът е бил разходо-калкулативен - колкото сме харчили миналата година, плюс малко отгоре. Но ако определим здравеопазването като приоритет на управлението, ресурсите би трябвало да се насочат натам. В момента новият екип на Министерството на финансите се опитва да направи точно това в новия бюджет - да намери приоритетите.Значи ли това, че бюджетът за 2006-а ще бъде подобрено издание на миналогодишния и съвършен от гледна точка на разпределянето на приходите и разходите?- Бюджетът трябва да е изцяло програмно ориентиран, а парите да се дават само за реално свършена работа. Но външните оценители, а и българските експерти казват, че това не може да стане от един път. Вече има опити за програмно бюджетиране в някои от министерствата. Надявам се, че до края на мандата този принцип ще стане доминиращ.Хубаво е да има противоречия при приемането на бюджета. Ние не сме единномаршируваща нация, има различни социални групи и интереси. Добрият вариант е да са ясни приоритетите и политиката, която се влага в бюджета. Досега всички бюджети бяха бюджети на закърпването, докато сега политиката е насочена към доходите и стандарта на българина.Ще се отразят ли зле на бюджетното здраве разходите за покриване на щетите от наводненията?- Що се отнася до наводненията, средствата за компенсации би трябвало да се предвидят в бюджета през следващата година, а и по-нататък. Природното бедствие не може да е само личен проблем. В Еврсъюза принципът на солидарност е доминиращ и след като България се е запътила натам, нацията не може да изостави пострадалите от бедствията. Като говорим за компенсации, данъчните облекчения ще неутрализират ли покачването на акцизите?- Трудно е да се каже, тъй като няма ясна прогноза накъде ще вървят цените на нефта и енергийните продуктите. Страхувам се, че няма да има подобна компенсация. По-рязкото и ускорено качване на акциза е наистина належащо, за да се подготвим за влизане в еврозоната през 2009 година. Ако искаме това да се случи, инфлацията през 2007-2008-а трябва да е в рамките на три процента. А ако увеличенията на ставките не се направят през следващата година, няма как да отговорим на този критерий. Така че изборът е или влизане в зоната на еврото през 2009-а, или стъпаловидно и по-бавно увеличение на акциза.

Facebook logo
Бъдете с нас и във