Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ДАНЪЦИ ПРОГОНВАТ ФИЛИП МОРИС И АДИДАС ОТ СВОБОДНИТЕ НИ ЗОНИ

Интересът на Адидас, Филип Морис и стотици други по-малки и по-неизвестни чуждестранни компании към Свободна зона - Русе неизменно се сблъсква от 1994 г. насам с високата данъчна бариера на финансовото министерство. Въпреки названието си и тази, а и другите подобни територии у нас на практика не са свободни. А само безмитни, и то за стоки за реекспорт.

След русенската в страната бяха създадени още пет свободни зони - край Пловдив, Бургас, Свиленград, Видин и Драгоман. Но благодарение на силното митническо лоби във финансовото министерство и по останалите върхове на властта привилегиите им периодично бяха орязвани. Първо, през 1994 г., тогавашният финансов министър Стоян Александров им отне данъчните преференции. Дотогава фирмите, работещи в зоните, бяха освободени за пет години от данък върху печалбата, а след този срок плащаха само 30% от начисления налог. През 1998 г. сегашното правителство пък отмени правото в зоните временно да се съхраняват акцизни стоки - цигари и алкохол.

Така от две години свободните зони в България са освободени единствено от вносни мита и от ДДС. Но от тях са освободени и всички останали български дружества, деклариращи, че правят временен внос, както и работещите за износ.

Това е голяма грешка - категоричен е Николай Корфонозов, изпълнителен директор на Свободна зона - Русе. - Отнемането на преференциите на зоните не може да бъде обосновано нито икономически, нито по някакъв друг начин. Слуховете, че в зоните се извършва контрабанда или някакви други тъмни дела, не бяха доказани от многобройните проверки, правени и от полицията, и от останалите правоимащи институции. Единственият резултат бе, че се отблъснаха инвеститори и в държавата влизат по-малко пари.

Неотдавна Адидас проучвала възможността да премести част от производството си от Далечния изток в Свободна зона - Русе. Целта на компанията била да разположи производствените си мощности на такова място, че да са най-близо хем до най-платежоспособния пазар - западноевропейския, хем до един от най-бързоразвиващите се - източноевропейския пазар. Чужденците дошли, огледали русенската зона, харесали я, дори се поинтересували дали могат да се намерят в региона две хиляди квалифицирани работници. Но като разбрали, че ще плащат данък печалба, набързо си обрали крушите. Сега Адидас реализира тази си идея в Турция.

Преди време била отблъсната и оферта на концерна Филип Морис. Американците искали да складират край Русе цигарите си, предназначени за пазарите в Русия, Украйна и останалите страни от ОНД. После, научавайки за въведената преди две години забрана да се складират акцизни стоки в българските свободни зони, и те се ориентирали към турските. След направеното проучване скоропостижно натам се отправила и голяма холандска текстилна компания.

Това е ненормално - негодува Корфонозов. - Точно зоните са единствените места, където може 100% да се контролират акцизните стоки. Там има присъствие и на митниците, и на зоната, и на специалистите от Булгарконтрола... Докато в един склад под митнически контрол клиентът се изправя лице в лице само срещу един митничар, с всичко произтичащо от това. В крайна сметка и учениците знаят, че у нас масово се продават цигари и алкохол без бандерол. И след като е така, значи те влизат отнякъде. Е, сега поне никой не може да ни обвини. Ние бяхме предложили на финансовото министерство целият поток акцизни стоки да влиза само през свободните зони. Освен по-големия контрол щяха да се открият и работни места. Но не се възприе.

От края на 1998 г. в Министерството на финансите отлежава проектозакон за свободните икономически зони. В него се предлага връщането на старото положение отпреди 1994 година - фирмите, работещи в зоните, да се освобождават от данък печалба за пет години, а след това да плащат процент от налога. След внасянето на проекта започнало и обсъждането му, докато някой отгоре не охладил ентусиазма. Просто ни посъветваха да изчакаме - обяснява Корфонозов.

Турция започна да изгражда свободни зони седем години след България. Сега ние чакаме, а там под пълна пара работят 14 зони, даващи пълни преференции - от данъчни до митнически. Край гр. Чорлу, на 60 км северозападно от Истанбул, в момента се строи и 15-ата, най-голямата.
И Румъния тръгна след нас. Днес там функционират две зони - в Гюргево и на черноморското пристанище Сулина. При това румънците предлагат най-либералния закон в региона - не само пълна данъчна и митническа свобода в зоните, но и отдаване на площи на концесия за 50 години. За сравнение - в нашите зони терените се наемат по Закона за задълженията и договорите за срок до десет години. Ето защо все повече фирми, работещи в русенската зона, си взимат шапките и се регистрират в Гюргево.

Югославия също направи летящ старт. Свободни зони вече функционират и в Белград, и в Ниш. В близките дни и македонците откриват зона в Скопие.

Тази припряност на съседите съвсем не е случайна. Специално на Балканите местата, където чуждестранните инвеститори се чувстват по-сигурни, са именно свободните зони. Мнозина предпочитат да стъпят първо там, да проучат пазара, данъчните и други закони, условията, квалификацията на кадрите, да направят необходимите търговски контакти и чак тогава евентуално да се заемат с по-смели инвестиционни начинания.

Днес русенската, а и останалите български свободни зони, се използват най-вече като предмостие за западните стоки към източните пазари. В тях работят смесени или изцяло чуждестранни дружества и се осъществяват най-вече сделки с руски и украински фирми, като по този начин се заобикаля традиционният проблем с разплащането. Западните компании доставят стоките си до Русе, руснаците и украинците ги проверяват, плащат и чак тогава товарят. Специалистите обаче са убедени, че ако се възстановят старите данъчни облекчения на тези територии у нас ще се развият и редица производства.
Едно от предложенията в проектозакона за свободните икономически зони е отпадането и на дискриминацията спрямо българските фирми. Особено изгодно ще е това за тези от тях, чието производство е ориентирано основно за експорт. Най-малкото, защото ще получават суровините си на по ниски цени, без да плащат мита.

Според Николай Корфонозов не са верни носещите се слухове, че ЕС ще приеме България само ако ликвидира свободните си зони. При нас са идвали посланиците на Германия, Великобритания, идвал е и Питър Стела - подчертава той. - На всички тях съм задавал въпроса има ли Европейският съюз нещо против зоните? Отговорите винаги бяха категорично не. Знае се, че и в ЕС има зони, само че с по-друг статут: те са за стоки, предназначени за експорт на Изток, и предлагат единствено митнически преференции - като у нас. Но докато България влезе в Евросъюза, защо ние да не вдигнем данъчната бариера, да не привлечем фирми, да не печелим?

Facebook logo
Бъдете с нас и във