Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ДАНЪЦИ И ОСИГУРОВКИ ПАК ПРЕПЪВАТ ИНДУСТРИАЛНИТЕ ЗОНИ

500 МЛН. Щ. ДОЛАРА ИНВЕСТИЦИИ НА ЗЕЛЕНО ЧАКА ВЛАСТТАИдеята за създаването на индустриални зони (префасонирани неотдавна в райони) сякаш е орисана да среща съпротива. Тя бе приета уж нееднозначно от министрите още с лансирането й през октомври миналата година, но и двата варианта, трасиращи нормативно пътя към създаването на зоните, така и не стигнаха до парламента. И когато изглеждаше, че все пак всичко ще завърши добре с разработения от икономическото министерство пореден законопроект за насърчаване на производствените инвестиции в определени индустриални райони, се появиха и поредните черни котки. В тази роля най-вероятно ще се окажат финансовият министър Милен Велчев и колежката му от социалното ведомство Лидия Шулева. Двамата са се обявили срещу текстовете в проекта, предвиждащи данъчни и осигурителни преференции за инвеститорите в специалните райони. Това се разбра по време на пресконференцията, на която бяха представени резултатите от дейността на Агенцията за чуждестранни инвестиции (АЧИ). Ако възраженията на Велчев и Шулева бъдат взети под внимание, на практика ще отпаднат едни от най-интересните примамки за инвеститорите, предложени от Николай Василев и екипа му. Както в. БАНКЕРЪ вече писа, икономическото министерство предложи държавата да преотстъпва за период от десет години 50 на сто от дължимия данък печалба на компаниите, които вложат над 10 млн. лв. в икономиката ни и 30 на сто от внесените осигуровки за наетите в бъдещите индустриални райони работници. По думите на директора на АЧИ Павел Езекиев, Милен Велчев и Лидия Шулева са възразили именно срещу тези преференции при обсъждане в правителството на проектодокумента, който ще замени сега действащия Закон за насърчаване на чуждестранните инвестиции, приет през 1998 година. Съобщението за правителствен дебат по темата прозвуча доста изненадващо, тъй като такава точка не е включвана в официалния дневен ред на Министерския съвет. От Дондуков 1 също нямаха информация подобен законопроект да е гледан по надлежния ред и допуснаха, че най-вероятно става въпрос за неформална дискусия, каквато практика имали министрите. Впоследствие от икономическото ведомство поясниха, че в момента тече задължителната процедура на съгласуване на проекта между отделните министерства.Позицията на Милен Велчев едва ли се е променила много от времето, когато обяви, че все още не е постигната договореност с МВФ и Евросъюза за даването на данъчни преференции в зоните. Пред репортер на БАНКЕРЪ Лидия Шулева пък каза, че не познава в детайли предложените от екипа на Николай Василев текстове и не би могла да ги коментира. Тя нито отрече, нито потвърди информацията, че има резерви срещу преотстъпването на осигуровките с мотива, че този въпрос в момента не стои на дневен ред. Подобно оправдание обаче не звучи твърде убедително, като се има предвид, че социалният министър присъства в сряда (24 юни) на работна среща с представители на бизнеса, организирана от Албена инвест холдинг. (Преди да седне в министерското кресло, Шулева беше изпълнителен директор на холдинга.) На същата среща бе представен и законопроектът за индустриалните райони. От икономическото ведомство твърдят, че са готови на компромис и ще оттеглят клаузите, предвиждащи връщане на внесените от инвеститорите осигуровки. Колкото до данъчните стимули, те очевидно ще се отнасят само за вложения в някоя от 100-те общини с висока безработица, където и без това ставката на данък печалба е нулева. Ако зоните бъдат създадени в някоя от по-развитите части на страната, инвеститорите там ще плащат пълния размер на налога.Независимо от подобни дребни търкания властта изглежда оптимистично настроена за размера на чуждестранните вложения у нас до края на годината. Пред медиите шефът на АЧИ Павел Езекиев заяви, че очаква през 2003-а инвестициите на зелено да достигнат 500 млн. щ. долара. При добро развитие на приватизационните сделки преките инвестиции в оставащите месеци могат да се доближат дори до рекордното ниво от над 1 млрд. щ. долара, регистрирано през 2000 г., прогнозира Езекиев. По данни на БНБ за първите три месеца в България са влезли около 182 млн. щ. долара, или с 40 на сто повече спрямо същия период на миналата година, когато са били 126 млн. долара. Ръстът идва изцяло от инвестиции на зелено и в дялов капитал, а и няма как да е иначе след претърпяното фиаско при продажбата на Булгартабак и БТК. Една немалка част от бленуваните финансови потоци почти сигурно ще дойдат по линия на турската компания Шишеджам, която ще строи завод за производство на плоско стъкло в Русе. В началото на март тази година кабинетът одобри писмо за подкрепа на проекта. Важно място в стратегията на АЧИ заемат и т.нар. офсетни програми. Те са свързани с възлагането на обществени поръчки, при които доставчикът поема ангажимент да инвестира в нови производствени мощности или инфраструктура. Този модел ще бъде прилаган най-вече в областта на енергетиката и отбраната. Оспорваният от мнозина метод, при който държавата първо плаща, а после чака инвестиции, може и съвсем скоро да даде резултат. В речта си пред провелата се на 22 и 23 юни в столицата конференция, посветена на присъединяването на България към НАТО, министърът на отбраната Николай Свинаров съобщи, че до септември предстои подписването на няколко офсетни проекта на стойност около 200 млн. щ. долара. Става въпрос за модернизацията на хеликоптери Ми-17 и Ми-24, строителството на бойни кораби във варненския клон на Терем и др. А сред евентуалните партньори са водещи западни компании като концерна ЕАДС, Бритиш Аероспейс и Лодхийд Мартин.Павел Езекиев смята, че правителството трябва да концентрира усилията си в привличането на инвестиции в областта на туризма, високите технологии и специализирани производства като кибернетика и пневматика. До подобен извод той стигнал след внимателен анализ на данните за структурата на брутния вътрешен продукт и размера на преките чуждестранни инвестиции у нас през последните няколко години. Един от проблемите пред привличането им е, че в нашата икономика доминира секторът на услугите, които са или държавен приоритет (публична администрация, образованието, финансите, здравеопазването), или са в сфера, където са направени доста вложения и поле за развитие трудно се намира. В промишлеността пък преобладават малки по големина подсектори като производство на метали, химикали, механика, обработка на дървени материали..., които не са особено привлекателни за чуждестранните компании, отбеляза Езекиев. Но каквито и прогнози да се правят, и в този случай важи правилото, че пилците се броят наесен. Дай Боже, те да се окажат повече.

Facebook logo
Бъдете с нас и във