Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ДАНЪЧНИЯТ ТЕРОР ВЪРХУ ЗАСТРАХОВАТЕЛИТЕ ПРОДЪЛЖАВА

Максим Сираков, първи изпълнителен вицепрезидент на Алианц България холдингЗастрахователнните дружества в България преживяха през последните пет години драматична данъчна сага. Тя започна с облагането им с данък върху застрахователните премии и другите приходи вместо с данък върху печалбата. Това гласи чл.2 на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), който беше приет през 1997 г. и като цяло подобри облагането на корпоративната дейност в страната. По отношение на застрахователните дружества обаче той, най-меко казано, въведе данъчен терор.Преди да стигнем до същността му, е необходима кратка историческа ретроспекция, която ще хвърли допълнителна светлина върху нещата. През 1997 г. нямаше контрол върху застрахователния сектор; държавният надзор не беше изграден; съществуваха т.нар. силови застрахователи; налице бяха нарушения и изкривявания в застраховането. Очевидно целта бе данъчният режим да се използва като допълнителен лост за регулиране на сектора. Казано бе, че данък върху застрахователните премии съществува в развитите страни и може да се използва и у нас. Освен това целта бе да се избегне укриването на облагаема печалба чрез заделянето на завишени застрахователни резерви, които не бяха контролирани от професионален надзор.Какво по същество представлява данъкът върху застрахователните премии, въведен тогава със ЗКПО. Пряк или косвен данък е той? Кой точно се облага с този данък - застрахователните дружества или застрахованите лица? Ако изходим буквално от текста на закона - Застрахователните дружества.... вместо с данък върху печалбата и с данък за общините, се облагат с данък върху застрахователните премии - то това е пряк данък, с който застрахователните дружества се облагат за тяхната дейност. Такъв е и смисълът на Закона за корпоративното подоходно облагане, който урежда облагането на юридическите лица за реализираните от тях доходи.Ако погледнем нещата от застрахователна гледна точка, премиите всъщност представляват брутните постъпления от продажби (или оборота на дружеството). В този смисъл данъкът върху премиите прилича на данък върху оборота и по своя характер би трябвало да се понася (като косвен данък) от застрахованите лица, а застрахователните дружества би трябвало да се облагат върху получените от тях доходи, т.е. върху печалбата. По своята същност обаче данъкът върху премиите е пряк данък, с който се облага застрахователят (вместо с данък върху печалбата). Доказателство за това е фактът, че застрахователните дружества не се облагат с друг подоходен данък освен с данъка върху премиите и другите приходи.Като пряк данъкданъкът върху премиите е абсолютно несправедлив и поставя застрахователните дружества в неравноправно положение спрямо всички останали субекти на стопанския живот у нас. Това е така, защото застрахователят дължи данък дори когато реализира загуба от дейността си. Освен това той е лишен от възможността да пренася данъчната загуба в бъдеще, съгласно ЗКПО, и да я приспада от облагаемата печалба.Застрахователят може да реализира загуби, ако през дадена година възникнат много или големи застрахователни събития (пожари, катастрофи, природни бедствия), т.е. обезщетенията надвишават премиите. Застрахователните премии са брутни приходи, от които следва да бъдат покрити всички разходи на застрахователя - изплатените обезщетения, административните разходи и други. Доход за застрахователя е само разликата между премиите и застрахователните плащания. Обяснението на властта е, че тъй като данъчната основа е доста по-широка, то данъчната ставка от 7% е доста по-ниска от ставката, с която се облага печалбата на останалите фирми (25%). Това обаче не изяснява защо с подоходен данък се облага например дружество, което е на загуба и фактически няма доход. Като оправдание на данъка върху премиите често пъти се казва, че така е и в други страни. Всъщност данък върху застрахователните премии като пряк данък, с който да се облагат застрахователните дружества, няма или поне не е известно да има в друга държава. Като потвърждение може да се използва изследването на Прайс Уотърхауз на данъчния режим в застраховането в 35 държави, както следва: Аржентина, Австралия, Австрия, Белгия, Бразилия, Канада, Чили, Китай, Дания, Финландия, Франция, Германия, Гърция, Хонконг, Индонезия, Ирландия, Италия, Япония, Корея, Холандия, Нова Зеландия, Полша, Перу, Португалия, Русия, Сингапур, Южна Африка, Испания, Швейцария, Тайван, Турция, Великобритания, Уругвай, САЩ. Тази извадка е доста представителна и по-добра практика едва ли може да се търси на други места в света. В това изследване нашите данъчни власти биха могли да видят твърде любопитни неща. Например данък (такса) върху премиите съществува предимно по някои имуществени застраховки, и то като косвен данък, който се прехвърля и понася от застрахованите лица. Данъците (таксите) върху застрахователните премии не могат да бъдат корпоративен данък, тъй като не са свързани с дохода на застрахователя. Това са оборотни, косвени данъци, които се понасят и плащат от застрахованите лица (напр. чрез таксови марки) и не са част от застрахователните премии. Застрахователните дружества навсякъде по света се облагат с данък върху техния доход, т.е. върху печалбата, като, разбира се, има различия при установяване на данъчната и счетоводната печалба, които не са предмет на темата.Но да се върнем в България. През 1998 г. у нас беше въведен и данък за застрахователните компании върху приходите от други дейности, включително несвързани със застраховането (както се казва в ЗКПО), което вече е втора съставка на същия неадекватен данък. И точно в тази си част той поражда още по-големи проблеми. Обикновено другите приходи обхващат дейности по управлението и администрирането на застрахователните договори - като инвестирането на набраните средства, презастрахователните отношения и т.н., които са свързани с основната дейност. А по закон застрахователните дружества не могат да извършват друга търговска дейност освен застраховане и свързаните с него инвестиции. Инвестирането на набраните средства, въплътени в застрахователните резерви, е важна част от дейността на застрахователя. Тези приходи покриват всъщност част от застрахователните задължения, особено в животозастраховането, където 90% от тях задължително се разпределят по полиците на застрахованите лица. Част от другите приходи са презастрахователните комисиони, които всъщност покриват частта от разноските за сключване и управление на застрахователния договор, падаща се на презастрахователя.Всеки един от другите приходи покрива определени присъщи застрахователни разходи и само разликата между тези приходи и разходи формира доход за застрахователя. Нормално е другите приходи да бъдат обложени на нетна база, т.е. след като се приспаднат съответстващите им присъщи разходи. Тълкуването на данъчните властиобаче е различно, като отново аргументът е размерът на данъчната ставка (7 вместо 25%). Отново данъкът започва да прилича на оборотен, а не на подоходен данък. Нещо повече - тълкуването на данъчните власти да се облагат брутните приходи поражда драстични несъответствия. Има дори становища на Главна данъчна дирекция, че следва да се облагат и положителните разлики от операции с финансови активи или тези от промяната на валутните курсове, при това без да се приспадат отрицателните разлики, установени в отчета за приходите и разходите на дружеството. Правилното определяне на данъчната основа за другите приходи се оказа технически невъзможно. И в досегашната практика са налице различни тълкувания и указания на самите данъчни власти, при които едните опровергават другите. Правени са доста опити другите приходи да бъдат точно описани, като се определят тези, които подлежат на облагане в подзаконов нормативен акт. Но на практика това не е постигнато и в тази област цари хаос. А всеки данъчен експерт решава сам (по-скоро по нюх) кои актове да признае и как следва да се определи данъчната основа.Проблемът е в неадекватната същност на самия данък. Ако данъкът е пряк и с него се облага застрахователят, данъчната основа следва да се определя на нетна база, с оглед същността и целите на ЗКПО. Ако данъкът е косвен (оборотен) и се понася от застрахованите лица, то тогава застрахователят би трябвало да се облага с друг подоходен данък. Но такъв няма определен за момента. Данъкът върху застрахователните премии и другите приходи на застрахователите ги натоварва с огромна данъчна тежест, каквато едва ли понасят други юридически лица. Реалният данък който застрахователите плащат през последните пет години, е от порядъка на 35-40% средногодишно. В резултат на това облагане много от застрахователните дружества са сериозно декапитализирани. За съжаление анализите на застрахователния пазар обикновено се свеждат до обема на застрахователните премии, а сериозните финансови проблеми, предизвикани от неадекватния начин на облагане, остават незабелязани. Струва си обаче да си зададем въпроса защо липсва какъвто и да било интерес у големите световни застрахователи към нашия пазар? А такъв има към другите страни в Източна Европа (вкл. и към по-малките от България).Ако погледнем проблема през призмата на фискалните интереси и гледайки опита на другите държави може да се намери лесно решениеЗастрахователните дружества трябва да се облагат с корпоративен данък върху доходите им, т.е. с данък върху печалбата по общия ред на ЗКПО. Допълнително може да се въведе данък (такса) върху застрахователните премии по имуществените застраховки, с което да се осигурят данъчните постъпления от застрахователния сектор. За разлика от 1997 г., застрахователният пазар сега е изчистен от изкривявания, нарушители и е добре регулиран и контролиран. Налице е професионална надзорна институция и добре изградена подзаконова нормативна уредба, като застрахователните резерви са ясно регламентирани. Те трябва да бъдат контролирани по-скоро от гледна точка на тяхната достатъчност, а не заради неправомерното им завишаване. Изводът от всичко казано дотук е, че няма причини да се запазва един неправилен начин на данъчно облагане. То можеше да се промени още преди две-три години, като се премине към нормалния корпоративен данък за застрахователите. Но това не стана. А така данъчният режим в застраховането ще се изравни с този в другите държави и от нашата практика ще отпадне един уникален данък, който създава огромни проблеми за застрахователната индустрия и непреодолими пречки пред данъчните власти при прилагането на ЗКПО.

Facebook logo
Бъдете с нас и във