Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ДАНЪЧНИЯТ КАПАН ЗА ПЕНСИОНЕРИТЕ

НЕ СМЕ ГОТОВИ ЗА НАЛОЗИ ВЪРХУ ПАРИТЕ ЗА СТАРИНИ В БЪЛГАРИЯ, ВЪПРЕКИ НАСТОЙЧИВИТЕ ПРЕПОРЪКИ НА СВЕТОВНАТА БАНКАЕла зло, че без теб - по-зло - така звучи една българска поговорка. Нея сякаш я знаят и експертите на Световната банка, които препоръчаха на българското правителство да започне да облага парите за старини, изплащани от обществената осигурителна система. Въпросните експерти предлагат да се облагат и пенсиите - формирани от т. нар. втори и трети стълб на осигуряването, сиреч задължителните вноски на родените след 1959 г. и тези от доброволните вноски. Те допускат данъчни облекчения за вноските и начислената доходност, но в определени граници.Каквито и да са конкретните постановки в поредния лансиран експеримент, пък бил той и по инициатива на Световната банка, въвеждането на данък върху пенсиите у нас би било равнозначно на изтръгване на залъка от устата на социалнослабите.Експерти на НОИ припомнят, че идеите за облагане на парите за старини не са от вчера. Всъщност пенсионният модел на трите стълба - задължително обществено осигуряване; допълнително задължително пенсионно осигуряване (универсален и професионален пенсионен фонд); доброволно пенсионно осигуряване, който беше възприет у нас от началото на 2000 г., е разработка тъкмо на Световната банка. Подобни осигурителни системи бяха въведени и в Полша, Унгария и Македония... . Най-общо те се основават на принципа на мирното съвместно съществуване между държавната разходопокривна пенсионна система и частните капиталови дружества. Но сегашното им предложение за пореден път показва, че дяволът се крие в детайлите. Тезата, че парите за старини трябва да се облагат с данък, се повтаря от емисарите на Световната банка още от времето, когато се наливаха основите на пенсионната реформа у нас. Официалните власти обаче никога не са се ангажирали това да се случи, защото българските пенсии и бездруго са много ниски. Ако пенсионерската шокова терапияпредлагана от Световната банка, бъде приложена в България, то на практика всички пенсии над 130 лв. трябва да бъдат обложени с данък. Това означава да се орежат и бездруго мизерните доходи на поне една трета от 2.4-те милиона пенсионери у нас, т. е. на 800 000 души. Известно е, че повечето страни в ЕС облагат с данъци доходите на пенсионерите, а изключенията са сравнително малко. В Гърция например не се облагат с данък военните пенсии и пенсиите на някои категории инвалиди. Във Франция се прави намаление на облагаемата сума на пенсията в зависимост от броя на лицата без доход в семейството на пенсионера.В повечето обществени осигурителни системи по света освен чрез данъци пенсиите се балансират и чрез въвеждането на т.нар. тавани. Такъв в момента действа и в България - максималната пенсия е 460 лева.Най-цивилизованият начин е ограниченията да се поставят на входа - чрез въвеждането на горна граница на сумата, върху която могат да се внасят осигуровки за държавна пенсия (у нас сега тя е 1320 лв.). А желаещите да спестяват повече пари за старини могат да го направят чрез доброволното осигуряване в частни фондове. Нещо подобно беше направено и у нас. Ограничения върху максималния размер на пенсиите първоначално бяха въведени през 1990 г., когато правителството на Георги Атанасов реши, че бившата номенклатура, която при тоталитарния режим е получавала високи заплати, трябва да се облагодетелства с големи пенсии. Тогава горната им граница беше фиксирана до 500 лева. През 1992-ра заради дефицитите в държавната пенсионна система парите за старини бяха орязани до три социални пенсии. От началото на 2000 г. прагът беше увеличен до четири социални пенсии (200 лв.), а в Кодекса за задължителното обществено осигуряване (КЗОО) беше вписано, че от 2004 г. ограничението за максималния размер на получаваната пенсия пада до 420 лева. Експертите на НОИ не признават, че българската пенсионна система не може да бъде едновременно социалнопоносима и балансирана, ако двата буфера - данъчните ограничения и таванът за общата сума, действат успоредно. Основната причина е, че макар и намаляващ, дефицитът на НОИ се запазва. Това означава, че сериозно увеличение на пенсиите може да има или в резултат на преки субсидии от хазната, или ако ресурсите на НОИ се умножат чрез заделяне на част от приходите от приватизацията и чрез инструментите на дълговото финансиране. Примерно, като се създадат фондове сателити на осигурителния институт, които да финансират по-високите държавни пенсии.За всички тези проекти в България засега се говори в неопределено бъдеще време.Освен това, преди да се стигне до законодателно решение за данъчно облагане на пенсиите, трябва да се предприемат мерки за намаляване на осигурителната тежест.Данните на Евростат (Евростат е част от Европейската статистическа система, която обхваща статистическите служби, министерства, агенции и централни банки на страните членки на ЕС, които събират официална статистическа информация) сочат, че средната осигурителна тежест (заедно с вноските за здраве) за страните от Стария континент през 2002 г. е 37.8%, докато в България тя е 42.2 на сто (2002 г.). В много страни има и бюджетни субсидии за осигурителните фондове, които намаляват пряката тежест - примерно в Дания, Испания, Швеция, Германия, Люксембург, Гърция, Финландия, Ейре, Великобритания. Така средно за пенсии в Европейския съюз се харчат около 10.5 на сто (2002 г.) от произведения брутен вътрешен продукт, а в България този процент е едва 8.9 на сто. Излиза, че осигурителната тежест в България е по-висока от средната за Европейския съюз, а делът на разходите за пенсии - като процент от брутния вътрешен продукт - по-нисък. Извън тези факти и съображения в изказванията на политиците струи оптимизъм. Следващото правителство трябва да определи като свой приоритет намаляването на социалните осигуровкикоито са сред най-високите в Европа. Такава е позицията и на финансовия министър Милен Велчев. Неотдавна той посочи, че трябва да се върви както към намаляване на осигурителната тежест, която, за разлика от данъчната, е много висока, така и към промяна на съотношението, в което се разпределят осигурителните вноски между работодателя и работника (сега - 70:30).Всъщност аналогиите между нашето пенсионно осигуряване и западноевропейското са невъзможни и са дилетантски от икономическа гледна точка. Дори само защото нивото на доходите и размерът на осигурителните вноски на хората в третата възраст правят абсурдни сравненията с държави като Великобритания, Германия или Швейцария. Освен това, за разлика от България, от изброените държави младите не бягат, а напротив - има траен приток на имигранти, повечето от които са млади и работещи хора. По различен начин стои и проблемът с доверието в правителствата. Гражданите на Германия например вярват, че след 40 години бъдещото правителство на страната ще им осигури прилична пенсия. В България да се вярва, че кабинетът през 2045 г. ще изпълни обещанията на кабинета от 2005 г., изглежда просто налудничаво.На фона на всичко това логичната иначе препоръка на специалистите от Световната банка изглежда доста нереалистична. И дискусията между експертите би трябвало да се съсредоточи не само върху това как да бъдат облагани по-високите пенсии, но и върху бъдещето на онези около 200 хил. души, които получават по около 60 лв. месечно. Защото европейският праг се прекрачва трудно с 30 евро на месец.

Facebook logo
Бъдете с нас и във