Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ДАНЪЧНИ НЕДОМЛЪВКИ ЗА ПЕНСИОННИТЕ ФОНДОВЕ

ТРЕТИЯТ СТЪЛБ НА ПЕНСИОННАТА СИСТЕМА Е НА ПЪТ ДА СЕ РАЗКЛАТИ ЗАРАДИ ПОРЕДНОТО СВИВАНЕ НА ДАНЪЧНИТЕ ОБЛЕKЧЕНИЯ ЗА ДОБРОВОЛНОТО ОСИГУРЯВАНЕЩедрите обещания на политиците станаха толкова настойчиви, че избирателят би трябвало вече да си представя как след 25 юни България само за една нощ ще се превърне в нещо като данъчен оазис - държавата ще прибира все по-малко налози и ще харчи все повече за гражданите си. Илюзията рухва, след като стане ясно, че ДДС например ще падне с 2%, но за сметка на това ще се разширява кръгът на облагаемите стоки и услуги. Или че личните данъци намаляват, но се отнемат други преференции за населението. За подобен недотам частен случай алармираха осемте пенсионноосигурителни дружества в България, членове на Асоциацията на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО). Те обявиха, че последните промени в пакета от данъчни закони, приети от правителството, са на път да блокират дейността им. Масов отлив на спестители в доброволните фондове, прогнозират те заради орязването на данъчните облекчения в III стълб на осигурителната система. Грешката е системна и засяга интересите на всички българи, но особено на тези, родени преди 31 декември 1959 г., коментират от асоциацията. Философията на пенсионната реформа в страната повелява тези хора да не членуват в универсалните фондове. На практика те, както и всички други, вече няма да имат никаква мотивация да влагат парите си в доброволните фондове и в бъдеще съответно да получават допълнителна пенсия освен парите, които им се полагат от Националния осигурителен институт (НОИ). Причината е, че вноските, които те правят в частните дружества, не са свързани с ползването на данъчни преференции. Преди седмица кабинетът прие пакет от закони, които предвиждат гражданите да приспадат само 50 лв. месечно от облагаемия си доход (т.е. 600 лв. годишно), в случай че правят вноски в доброволни пенсионни фондове. В момента данъчното им облекчение е за 10% от облагаемия доход, така както е и при застраховките Живот. Освен това промените позволяват отделните групи осигуряващи се да се третират различно. Облекченията например не се отнасят за хората със свободни професии и за едноличните търговци. На практика, за разлика от досегашното положение, всички те остават без всякакъв стимул да се осигуряват сами за допълнителна пенсия. При данък печалба за фирмите пък изобщо няма ясна дефиниция за работодателските вноски, които те правят за допълнително пенсионно осигуряване. Ето защо те ще се третират като социални разходи и ще бъдат облагани с 20 процента. Досега работодателите имаха възможност (при желание от тяхна страна) да осигуряват допълнително служителите си в рамките до 40 лв. месечно. Тези персонифицирани вноски се третираха като присъщи разходи за дейността на фирмата и се приспадаха от данъчната основа. Според пенсионноосигурителните дружества в проектозакона за корпоративното облагане натрупваните в дружествата резерви се третират данъчно съвсем неправилно. Става дума за резервите, с които се гарантира минималната доходност на осигурените, които се формират от собствени средства на дружествата преди данъчната основа за облагане. По закон този фонд трябва да достигне до 1% от управляваните активи на дружествата и може да се използва, в случай че доходността на някой от тези активи падне под необходимата. Досега осемте дружества са натрупали в този своеобразен буфер суми, равни на 0.6% от активите им. Според прогнозите на БАДДПО до края на 2005 г. общите активи на бранша ще достигнат 1 млрд. лв., като съответно резервите ще набъбнат до 1 млн. лева. Ако прогнозата на частните пенсионни фондове за срив на III стълб се окаже вярна, това означава и промяна на философията на реформата в осигурителната система като цяло, коментират експерти. Един от основните елементи в нея е доброволното осигуряване като възможност хората сами да спестяват за старини и по този начин да се компенсират ниските пенсии от I пенсионен стълб. Тук естествената роля на държавата е да мотивира доброволните вноски в частните дружества, като предостави данъчни облекчения, от което свое право обаче тя абдикира.Данните на статистиката показват, че броят на осигурените в III пенсионен стълб не може да бъде подминат с лека ръка от управляващите. В края на 2004 г. в пенсионните фондове в страната са се осигурявали 2.716 млн. души. Близо 2.005 млн. (или 73.8%) са осигурените в универсалните фондове, а в професионалните - 176 175 души. От услугите на доброволните фондове се ползват 535 416 души.Любопитното е, че техните стимули са орязани именно сега, когато НДСВ дава широка трибуна на предизборната си платформа. В областта на пенсионната реформа тя залага на облекчаване на осигурителната тежест за фирмите и насочване на 10% от вноската за пенсия към частен фонд.БЛИЦНикола Абаджиев, председател на БАДДПО, пред в. БАНКЕРЪ:РУШАТ СЕ ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ ПРИ ОБЛАГАНЕТО НА ВНОСКИТЕ ЗА ПЕНСИЯ Г-н Абаджиев, защо поставихте отново проблема за данъчната регулаторна рамка за допълнителното пенсионно осигуряване, и то точно сега? - Някои от предложенията в проектите за промени в данъчното законодателство определено няма да бъдат фактор за развитието на системата. Точно обратното - ако бъдат приети във вида, в който се предлагат, те ще я блокират или най-малкото ще предизвикат недоверие към нея.За специалистите в дейността по допълнителното пенсионно осигуряване са непонятни причините да се намалят данъчните облекчения за физическите лица, които сега са 10% от трудовото възнаграждение, и да се премине към твърда сума за това облекчение (от 50 лв. месечно), както и твърде неясните формулировки на облекченията, които могат да ползват работодателите. От друга страна, не е ясно защо извън обсега на данъчните облекчения остават самоосигуряващите се и едноличните търговци. Всъщност, ако погледнем хронологично, през последните десет години почти ежегодно са извършвани промени в данъчното третиране на допълнителното пенсионно осигуряване... . - Така е, но винаги частта, която е била освободена от данъци, се измерваше като процент от трудовото възнаграждение или от дохода на физическите лица - като се започне от 20% от минималната работна заплата през 1994 г. и се стигне практически до 100% от нея в периода 1999-2000 година. След това конкретно за физическите лица отново имаше връщане назад, като законът регламентира данъчно облекчение в размер на 10% от дохода им. Подобна е ситуацията и при облекченията за работодателите - започна се от 20% от минималната работна заплата, премина се през твърдата сума от 30 лв. и се стигна до 40 лв. през 2000 г., това облекчение се прилага и досега.Още при възникването си през 1994-1995 г. допълнителното пенсионно осигуряване в България се основаваше на стимулиращи данъчни облекчения - както за физическите лица, така и за работодателите. Смело може да се каже, че ако тогава тези облекчения ги нямаше, нямаше да има и допълнително доброволно осигуряване. А за настоящия етап можем да кажем, че ако България е по-напред от редица страни, като Полша, Унгария и др. в развитието на доброволното пенсионно осигуряване, най-важната причина за това е именно наличието на стимулиращо данъчно законодателство.Каква, според вас, е причината да се говори за промяна на принципите и философията на досега прилаганото данъчно третиране на вноските за допълнително доброволно пенсионно осигуряване?- Предложените промени не отговарят на няколко установени и доказани в нашата и международната практика основни принципа, а това са: данъчни облекчения (в стимулиращ размер) на входа на системата - възстановяване на данъчното облекчение при предварително изтегляне на средствата - данъчно облагане на изхода на системата. По същия начин стои и въпросът за вноските на работодателите - съществуващата норма от 40 лв. не трябва да се премахва, а дори да бъде увеличена. Необходимо е облекчението да бъде диференцирано отделно за застраховане и отделно за допълнителното пенсионно осигуряване, така както е при вноските на физическите лица. Смятате ли, че тези или следващите управляващи ще променят дребните детайли в данъчните закони така, че те да не катурнат III стълб на пенсионната система?- Дискусията върху бъдещите данъчни закони тепърва предстои. Резултатите от нея ще стимулират развитието на българския пенсионен модел, а не обратното. Мисля си, че в общественото пространство доминират предложения за усъвършенстване на дейността по пенсионното осигуряване и за разширяване на обхвата на капиталовопокривната част от пенсионната система. Ясно е, че за да се изпълнят обещанията за увеличаване на пенсионните доходи, трябва да се намерят и стимулиращи решения в данъчното законодателство. Иначе българската пенсионна реформа и особено дейността по допълнителното пенсионно осигуряване, основано на капиталовопокривен принцип, показва несъмнено високи финансови резултати. Факт е, че тя се радва и на високи оценки от страна на международните финансови институции и организациите на пенсионните фондове. Възприетият в нашата страна пенсионен модел и неговата законова база, в това число и данъчното законодателство, предизвиква особено засилен интерес на редица страни не само от Източна, но и от Западна Европа. кареСтатистиката на Комисията за финансов надзор сочи, че парите в индивидуалните партиди на осигурените в пенсионните фондове лица непрекъснато се увеличават. В края на 2004 г. средният размер на натрупаните средства на един осигурен в доброволен фонд е 607.86 лв., в професионален - 1139.96 лв., и 130.25 лв. - в универсален. До края на 2004 г. осемте лицензирани пенсионни дружества управляват нетни активи в размер на 787.414 млн. лева. Ръстът им е 54% спрямо 2003-а. От тях 325.457 млн. лв. са натрупани в доброволните фондове, 261.125 млн. лв. - в универсалните фондове, и 200.832 млн. лв. - в професионалните. Браншът е приключил 2004-а с печалба от 1.546 млн. лв., докато за 2003 г. е бил на загуба от 1.574 млн. лева. Отличниците са ПОК Доверие, ПОК Съгласие, ПОД Алианц България и ПОАД ЦКБ Сила. Постъпленията от осигурителни вноски в доброволните фондове са 70.122 млн. лв., в професионалните - 47.589 млн. лв., и 133.763 млн. лв. - в универсалните. Постъпленията от такси и удръжки в пенсионните дружества са 20.417 млн. лева.

Facebook logo
Бъдете с нас и във