Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ДАНЪЧНАТА РЕФОРМА - ПОРЕДНОТО БЕЗУМИЕ НА УПРАВЛЯВАЩИТЕ

Изненадват неприятно негова милост данъкоплатеца. Парите за доброволни пенсионни и здравни осигуровки и вноските за животозастраховки да не се приспадат от облагаемите доходи, обсъждат през последните няколко седмици във финансовото министерство, научи в. БАНКЕРЪ. Вече дори има готов проект за промени в Закона за облагане доходите на физическите лица, който се разпространява почти апокрифно сред държавните служители и представители на осигурителния и застрахователния бранш. В документа се предвижда осигурителни вноски и застрахователни премии да се облагат на входа, т.е. да не се приспадат като разход. За това пък при получаване на застрахователно обезщетение или на пенсия парите на гражданите няма да се облагат. Въпросът е кому е нужна тази антисоциална промяна на данъчното законодателство? За това ли българите толкова масово гласуваха за царското движение, за да им се отплати то с налози на белите им пари, заделяни за черни дни или спокойни старини. Сегадействащото законодателство за облагане доходите на физическите лица предвижда пенсионни, социални и здравни осигуровки, както и вноските за животозастраховане да бъдат освобождавани от данък. С подготвяната поправка този социален бонус ще бъде премахнат. Няма страна в света, в която осигурителните и застрахователните вноски да се облагат. Предложената промяна в закона може да се определи като абсурд, коментират експерти от бранша. Животозастрахователите са недолюбвани от управляващите през последните 10 годиниДо тази година животозастрахователните компании никога не са ползвали каквито и да е данъчни преференции и това създава много трудности пред този бранш у нас. Дългият процес на преструктуриране на българската икономика предопредели ниски и дори оскъдни доходи на голяма част от българското население, а това се отрази неблагоприятно върху развитието на животозастраховането у нас.Обемът на животозастрахователния пазар през 1995 г. беше 90 млн. щ. долара, през 1998 г. - 16 млн. щ. долара, през 2000 г. - 20 млн. щ. долара. Делът на животозастраховането в общия обем на сектора непрекъснато намаляваше: 1995 г. - 33.5%; 1998 г. - 12%, 2000 г. - 11.1% Тази тенденция е в пълно противоречие с развитието в Европа, където делът на животозастраховането е над 55 процента.През последните години не спря да се свива и делът на животозастраховането в Брутния вътрешен продукт. През 1995 г. той е 0.8%, през 1998 г. - 0.13%, а през 2000 г. е 0.16 процента.Известно е, че върху развитието на животозастраховането огромно влияние оказва данъчната система. В анкети, правени сред клиенти в развитите европейски страни, данъчните преференции са най-важният фактор (в над 85% от отговорите) при сключване на застраховка Живот.В началото на 2001 г. българският законодател направи една много важна стъпка за приравняване на нашето законодателство със световното в тази сфера. За първи път бяха въведени данъчни облекчения за пенсионните и здравни застраховки. В резултат на тези промени, по предварителни данни на Асоциация на българските застрахователи, ръстът на премийния приход за деветмесечието на 2001 г. е около 40% в сравнение със същия период на 2000 година. Застрахователите планираха при съществуващите данъчни облекчения през следващите години да достигнат нормални нива на бизнеса. Друг важен момент е, че животозастрахователните дружества натрупват големи резерви, които инвестират в икономиката. Те са основните купувачи на ДЦК и ЗУНК облигации, ценни книжа, емитирани от общини и фирми. За 2001 г. се очаква и завишаване на приходите от корпоративен данък и от вложения в ДЦК и ЗУНК облигации.С предлаганите промени в данъчния режим на застрахователите всички надежди за благоприятно развитие в бранша се изпаряват.Оценката на всички международни експертиче извършваната в България пенсионна реформа е повече от успешна и перспективите пред този бранш са много добри, явно в най-скоро време, за съжаление, ще бъде преразгледана. Че пазарната ниша за пенсионен бизнес у нас е добра красноречиво говори и фактът, че от лицензираните общо осем компании, в седем има много сериозни чуждестранни акционери. Но и това положение много скоро може да се промени, тъй като ако българският бизнес е склонен да се съобразява с управниците, защото няма друг избор, то чуждестранните инвеститори просто ще си тръгнат от страната. Изграждането на пенсионно-осигурителния пазар започна преди 7 години. През това време всички дружества в бранша положиха неимоверни усилия да спечелят доверието на клиентките си, а сега само с промяната на един закон дълго полаганите усилия ще се обезсмислят.В момента пенсионните вноски се освобождават от данък на входа, т.е. при внасянето им. Това означава, че гражданите, които са решили да се осигуряват допълнително приспадат внесените от тях осигуровки от облагаемия си доход. Този факт обаче не означава, че пенсионното осигуряване е легален начин за укриване на данъци. При получаването на парите си от пенсионната компания осигурените лица плащат данъци върху тях. Освен това парите на гражданите, внесени под формата на осигурителни вноски, се инвестират от пенсионните дружества в по-голямата си част - около 53% в ДЦК. Възниква логичният въпрос: Какво губи държавата от сегашния данъчен режим за отношение на осигурителните вноски?Отговорът е прост - нищо А какво ще спечели бюджетът от предложените промени в данъчните закони? Евентуалният ръст на приходи на бюджета при тази промяна би бил незначителен и несъизмерим с негативите, които би донесло едно такова решение. Общият обем на вноските на осигурителния пазар на допълнителното доброволно пенсионно осигуряване за 2001 г. се очаква да бъдат в размер на 24 млн. лева. При дял на личните вноски от около 30% от тази сума и среден размер на данъчната ставка при предлаганата скала за 2002 г., която е 24%, приходът за бюджета за цялата годината ще бъде под 2 млн. лева. Тогава идва и въпросът: Два млн. лева ли струва доверието на хората, пенсионната реформа като цяло и добрият инвестиционен климат, с който ще привличаме чуждите капитали?Явно регламентираната от държавата здравна защита не е достатъчна, категорични са специалистите в бранша. Какви са тогава алтернативните възможности пред гражданите, за да получат адекватни грижи за здравето си и то срещу разумна цена. Досега такава закрила предлагаха животозастрахователите здравни застраховки. След предвидената данъчна гилотина за застрахователните компании този вариант се обезсмисля. Другата алтернатива са здравните фондове. Управляващите в момента обаче предвиждат вноските в подобни фондове също да се облагат с данъци, с което обричат на гибел и тази осигуровка. Всъщност с това си решение данъчната администрация ще унищожи възможността за допълнително здравно осигуряване и то още в зародиша му. До момента у нас има лицензирано само едно такова дружество - Закрила. Според експерти, това обаче е една много добра пазарна ниша, която би могла да се развие много успешно. Ако бъдат обаче приети предвидените промени в Закона за облагане доходите на физическите лица, то допълнителното здравно осигуряване напълно ще се подкопае и ще бъде погубено като икономическа категория и социална алтернатива.Краткосрочният ефект от предлаганите промени в законодателството е пренебрежимо малък, докато цената, която ще бъде платена в дългосрочен план е изключително висока, заяви пред в. БАНКЕРЪ мениджър на пенсионна компания. Правителството трябва добре да си направи сметката струва ли си и каква е социалната цена на предприетата от него данъчна реформа?Има ли изход и какъв е тойМоже да се намери изход от положението, твърдят експертите. Той е да се приемат нови строги, но и разумни правила за социалните разходи, които да бъдат приспаднати от подлежащите на данъчно облагане възнаграждения. Не е необходимо да се затриват цели сектори от финансовия и социален бизнес. Достатъчно е да се поставят две ограничения. Едното е да се определи максимален размер на осигурителните вноски (за пенсия, за здравен фонд и за застрахователна закрила), който да бъде признаван за данъчен разход. Второто е да се поставят ограничения за определен период от време пред социалните дейности, т.е на данъчни преференции да подлежат само дългосрочните застраховки, пожизнените и дългосрочни пенсии и здравни осигуровки. Дали обаче има кой да се вслуша в тези разумни съвети или, както често е ставало, ще извадим очите, вместо да изпишем вежди.

Facebook logo
Бъдете с нас и във