Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ДАНЪЧНАТА ПРЕСА ОБЕЗКРЪВЯВА ЗАСТРАХОВАТЕЛИТЕ

Румен Янчев, изпълнителен директор на ЗПАД Булстрад, пред в. БАНКЕРЪГ-н Янчев, брутният премиен приход от застраховането в БВП на страната все още не може да достигне 2 на сто. Къде можем да се търсят причините за това?- Българският застрахователен пазар се разви чак след 1997 г., когато вече имаше законодателна основа, лицензираха се застрахователните дружества и се появи реална конкуренция. Голямо е обаче изоставането в застрахователната култура. Част от застрахователния интерес у нас в момента е инерционен. Появява се само когато възникне някаква форма на принуда - било като изискване на банка при отпускането на кредити, или като обезпечение при ипотечни заеми и т.н. Повечето фирми у нас правят имуществено застраховане на дълготрайните материални активи по тяхната балансова стойност, която е многократно по-ниска от пазарната, т.е. стойността, за която обикновено се застрахова такова имущество в други страни. Ако направим сравнение с държавите, близки до нашата по територия, население, индустрия, транспортни комуникации, инфраструктура и др., ще видим, че ние изоставаме сериозно по показателя обем премиен приход, реализиран на пазара. Надявам се, че след 4-5 години това изоставане ще бъде преодоляно.По какъв признак става класирането в търговете за застраховане, обявени по Закона за обществените поръчки. Чрез тях застрахователите би следвало да акумулират най-големи премийни приходи?- Както се казва в един хубав известен виц - по признака, че търгът е организиран за Пешо, затова всеки, който не се казва Пешо, не го печели.Застраховането се гради на основата на доверие и на дълготрайни взаимоотношения между застрахован и застраховател. В известна степен нашата професия прилича на професията на лекаря и на адвоката. Не е редно договорите за застраховане по Закона за обществените поръчки да се сключват за шест месеца или за една година, без да се очаква бъдещо развитие на рисковете. Нормално би било, след като през първата година е избран един застраховател, който е изплатил големи загуби от застрахователни събития, през втората година на договора застрахователят да коригира премията, т.е. да се постигне баланс между отговорностите и цената, която се плаща за застраховката. Но това на практика не се случва. Ако застрахователят реши да повиши премията при провеждане на следващия търг, автоматично ще отпадне от състезанието за застраховател. В момента 90% от тежестта в търговете се отдава на размера на застрахователната премия. Предимството не е на този, който е финансово стабилен и може да обезпечи оказването на тази услуга, а на застрахователя, който предлага най-ниска цена на застраховката. Ако институцията, която иска да застрахова имуществото си, е добър стопанин, тя трябва да знае, че смисълът на застраховката е да помогне на застрахования да възстанови производството си, да изгради погинали мощности, да обезпечи възпроизводството, а не след като изгори сградата и вземе обезщетението, да получи една стотна от действителната й стойност. В този вариант Законът за обществените поръчки е безполезен. Какъв е приблизителният дял на приходите от задължително застраховане в общите приходи по всички видове застраховки?- Едва ли някой може да ви каже точния процент, защото в момента само една застраховка има съществен принос на фона на останалите продукти - Гражданска отговорност на МПС. Освен нея има 5-6 професии, които са със задължителна застраховка на отговорности. Всеки с поведението си е отговорен за вредите, които е нанесъл на трети лица, още повече когато става дума за професионални действия. Колкото по-развита е една държава, толкова по-голям брой задължителни застраховки прилага. В Германия, Франция, Англия в кръга на задължителните застраховки се включват приблизително сто. За съжаление ние не можем да се причислим към напредналите държави и по този показател. Но от законодателя зависи колко бързо ще ги приеме. У нас обаче съществува порочната практика след приемане на закона, където е посочено какво да се свърши, неминуемо да се преминава през съответната наредба. Например Министерството на регионалното развитие и благоустройството сътвори наредба, която касае професионалната отговорност на участниците в строителния процес. Според мен, тази застраховка трябва да се нарича Гражданска безотговорност. Творят се документи, които нямат практическо приложение.Смятате ли, че държавните мъже у нас погрешно разбират смисъла на застраховането? - По-скоро не се дооценяват добрите финансови възможности, които този сектор би осигурил за икономиката. Навсякъде по света един от инвестиционните инструменти за активизиране на икономическата среда са резервите на застрахователните дружества. Около 30%-40% от действително направените инвестиции за реалния сектор в развитите държави са от средствата, които се явяват резерви на застрахователните дружества. Не финансиране от страна на банки, на международни фондове и на инвестиционни фондове (тъй като те преследват по-висок процент на доходност), а на застрахователни компании. Това е така, защото в застраховането вложенията са сравнително дългосрочни - в дружествата по общо застраховане - от 3 до 5 години, а при животозастраховането - 20-30 години. Има ли много пари в застрахователния бизнес, та държавата сваля по няколко кожи от гърба на дружествата посредством данъците?- Няма такива пари. Вече четири години повтаряме, че действащата система на данъчно облагане е неподходяща. Някои от текстовете на ЗКПО според нас се тълкуват много общо и извън спецификата на нашата дейност. Между нас и държавните органи липсва сериозен диалог. Ако се върнем десетина години назад, един от най-здравите и трезво мислещи сектори беше застрахователният. Още преди утвърждаването на застрахователния закон всички дружества бяха обединени в браншова организация. След това самите застрахователи станаха инициатори за създаването на застрахователен надзор. Ние участвахме в разработването на функциите, правата и задълженията му. Функциите на надзора са да защитава застрахователите.А той защитава ли ги? Как тогава да си обясним факта, че вече осем месеца няма шеф на застрахователния надзор?-Това е решение на парламента, а не на застрахователите. Но то определено пречи на работата ни - няма пряко отговарящ за ресора, липсва всякаква комуникация, не се чува гласът на застрахователите до по-високите инстанции... След освобождаването на пазара ние приехме сегашната система на данъчно облагане, за да може, преминавайки през чистилището ( т.е. лицензирането), да останат само тези дружества, които имат сериозно намерение да се занимават с дейността, т.е. да сложат черта на миналото, когато е било възможно някой да укрива данъци. Преминахме през тази процедура и вече не е нужно, образно казано, да ни отрежат и главата. В момента данъчната ставка за някои от дружествата е над 100%, а има и такива, за които тя е 130% от техническия резултат по застраховките. При това положение капиталът им на практика се намалява. За последните пет години повечето от дружествата се декапитализираха, което означава, че вложеният от инвеститора първоначален капитал в тях е изяден - при това, за да се платят данъци на държавата.ЗПАД Булстрад, който е лидер и държи 17.23% от пазара в общото застраховане, регистирира 1% ръст на приходите за миналата година в сравнение с 2002 година. На какво се дължи този резултат?- Застраховането е дейност, която има две страни. От една страна, са инвеститорите, които очакват възвръщаемост на средствата си. У нас инвеститорите в застраховането са прекалено търпеливи, тъй като техните инвестиции не могат да се възвърнат, поради споменатите форми на данъчно облагане. От друга страна, застраховането изпълнява определени социални функции. В този смисъл е много важно да се оказва истинска, качествена услуга. На широката общественост едва ли е известно, че нашата дейност е една от първите, която подлежи на одитиране по международните счетоводни стандарти. В България ще има бъдеще пазарът на физическите лица. Ние обаче сме ограничени от броя на живеещите в страната , т.е. около осем милиона души, с четири милиона жилища и около три-четири милиона автомобила - това реално е нашият потенциален пазар. От цялото население около 2.5 млн. души имат професия със съответната отговорност, която също е предмет на застраховане. България едва ли някога ще бъде накичена отново със заводи. Бих казал, че сме доволни от миналогодишните резултати. Вече не сме единствените, които продават застраховката Зелена карта, и там пазарният ни дял спадна, като държим около 57% от пазара на тази застраховка. Останалите 43%, равностойни на 13-14 млн. лв., е делът, който ние вече не държим на този пазар. Ръстът ни от 1%, който съответства на над 1 млн. лв., е получен чрез компенсация на загубите от Зелена карта с други видове застраховки. Затова, ако изключим тази компенсация, ръстът при нас е 19 процента. Следващата цел, която преследваме с преструктурирането на портфейла си, е да станем първи по показателя печалба. Предпоставка за това е, че правим по-малко застраховки Зелена карта, защото обезщетенията при тях са най-големи. Заделените резерви за изплащането им представляват 80% от целия ни резерв. През следващите две-три години този проблем ще добие минимални размери и ние ще можем да се похвалим с доста добра печалба. Структурирането на портфейла ни в момента е добро - около 22% по застраховката Гражданска отговорност на МПС за България; почти толкова за Зелена карта; 16% - Каско; 20% - имуществени застраховки; 10% - застраховки на кораби, самолети и товари и 7-8% - други видове застраховки.Как си представяте застрахователния пазар след 2007 година?- Инвестициите в този бранш ще се увеличават, защото с доближаването до пълноправното ни членство в ЕС ще трябва да отговорим на редица критерии и минимални стандарти в застраховането. Към момента минималният капитал на застрахователните дружества в европейските държави е 10 млн. евро. Ако не притежаваш такъв капитал, никой няма да гледа сериозно на теб. Капиталът на ЗПАД Булстрад е 7.5 млн. евро, като още тази година предстои увеличението му до европейския минимум, но това се отнася и за Булстрад Живот. Вече сме на път да приключим сделката с изкупуване на дела на Банка ДСК в това дружество, като принципно сме постигнали съгласие за цената. В момента тече процедурата по съгласуване с различни институции като КФН и Банков надзор, а има и заложени нормативни срокове до 30-45 дни.Очаквате ли преструктуриране на българския пазар след влизането ни в ЕС?- Много е възможно, защото в застраховането оцеляват само големите играчи. В страните от ЕС вече не е необходимо да откриваш клон или представителство, за да осъществяваш застрахователна дейност в друга страна членка. Това ще е валидно и за България, когато влезем в Европейския съюз и пазарът стане общ. Единственото противодействие е в България също да има големи застрахователни дружества, които да участват в разпределението на рисковете в Европа, т.е. на реципрочна основа, и те да могат да застраховат рискове в други европейски държави. Глобализацията отдавна е постигната в сферата на застраховането, посредством презастраховането. Лошото е, че остават по-малко от три години, а българските застрахователни дружества са неподготвени. Защото през последните пет години те бяха обезкръвени чрез данъчното облагане. Затова през 2007 г. ще има твърде малък брой дружества, които имат финансова сила да дишат. ВизиткаРумен Янчев е роден на 15 септември 1956 година. Зодия Дева. Завършил е ВФСИ Д.А.Ценов, гр. Свищов, специалност Финанси и застрахователна дейност. Специализирал е Бизнес администрация, оценка на риска, морско застраховане и др. в Германия, във Франция и в САЩ. От 1980 г. работи в Булстрад като специалист по морско застраховане. През 1987 г. става главен специалист в дирекция Морско застраховане, през 1988 г. вече е икономически директор на дружеството, а през 1991 г. поема управлението на дружеството Европиън Иншуранс в Лондон. Изпълнителен директор на ЗПАД Булстрад е от 1992 година.Женен е и има три деца.

Facebook logo
Бъдете с нас и във