Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

Данъчната Корнелия прецака варненци

Може ли да си платил съвестно всичките си местни данъци, да имаш документ за това - с печат и подпис от съответния "отговорен служител", и въпреки това да си принуден да внесеш парите повторно?

Може и още как. И това го знаят вече стотици варненци. Които ще плащат повторно данъците за притежаваните от тях имоти и за  колите си, при това по разпореждане на съд.

Абсурдно, нали? Но пък се оказва напълно законно. А и логично за държава, в която тежестта от всички гафове на управлението по правило поемат не виновните длъжностни лица, а данъкоплатците.

"Любезност", която струва скъпо

До описаната  по-нататък "варненска драма" се стига вследствие на едно престъпление от "любезност".

През март 2010 г.  служители в общината на крайморския ни град забелязват, че стотици хиляди левове от данъците и такса смет за 2008, 2009 и 2010 г. са отбелязани като платени, но всъщност парите от тях никога не са постъпвали като приход на общината в банковата й сметка. Служителите започват проверки, за да разберат какво се случва. И така стигат до Корнелия Петрова - тогава инспектор в отдел "Ревизии, проверки и контрол" във варненската дирекция "Местни данъци и такси".

Установяват, че служителката, която работела в кметство "Приморско" от 2007 г., е събирала - без да има такова правомощие, пари за данъка за  сградите, за притежание на МПС и такса за смет от десетки граждани. Помагала им, за да не висят по огромните опашки пред гишетата. Хората били доволни, защото "услугата" ставала бързо, пък нямало и какво да ги усъмни - срещу парите си получавали документ за платените от тях данъци, който изглеждал (поне на пръв поглед) напълно редовен - имал и печат от данъчната служба.

Радвали се на тази "любезност" с години. Никой не забелязвал, че жената не предава прибраните пари в касата на общината, а ги прибира за себе си. И никой не разбрал, че така са изчезнали около 300 000 лева. Докато все пак скандалът се размирисал.

Тогава Корнелия Петрова е уволнена набързо и срещу нея започва разследване, което се проточва няколко години. Прокуратурата й отправя две обвинения: за проникване без разрешение в компютърните системи на общината и за измама, при това в особено тежък случай и в особено големи размери - 295 721 лева.

Корнелия си признава всичко и делото срещу нея минава по "съкратената процедура". Наказват я с две години лишаване от свобода. И в началото на 2016 г. тя е "настанена" в Сливенския женски затвор.

Откраднатите пари обаче ги няма - нито в нейните сметки, нито в тези на общината... Но на общината парите й трябват, тя си ги иска...

Ще плащате пак!

Междувременно за гражданите и фирмите, които са се възползвали от "услугите" на общинарката, започва втора въртележка. Всичките те получават актове, с които се установяват задължения към местната хазна. И "любезни покани" да си платят данъците повторно, в противен случай ще следва принудително събиране.

Някои безропотно отиват до касите втори път. Други обаче отказват - и това е разбираемо, особено за  маститите фирми и за собствениците на скъпи имоти, чиито данъци и такси за смет се изчисляват на  хиляди левове. Хората вадят документите с печатите на общината и казват: ние вече сме платили. И тръгват на съд.

В съда обаче се оказва, че само те са си мислили, че са платили. И че трябва да го сторят пак.

Защо? Оказва се, че фактът, че са плащали в общината, и то на общинска служителка, даже ако е  накичена с общински бадж - не означава нищо. Без стойност се оказва и документът с общинския печат. Единственото сигурно в описвания тук случай е, че са длъжници на общината - срещу техните имена в информационната система пише, че не са си платили данъците...

Какво казва съдът? Първо, че документите, които им е давала Корнелия Петрова, "не са издадени в кръга на службата на подписалото и подпечаталото ги длъжностно лице, нито по установените форма и ред. Бележките, на които се позовава касаторът, изхождат от общински служител, комуто не е предоставена компетентност да приема плащане на данък и да издава за това удостоверителен документ, поради което същите не съставляват доказателство за извършените от него и пред него действия, нито установяват редовно плащане на дължимия данък".

Съдът има обаче и друг аргумент: че няма доказателства платените от гражданите суми да са постъпили в касата на общината. А това означавало, че задълженията им за заплащане на данък и такса за битови отпадъци не са били изпълнени. Оттам пък следва да е съвсем правомерно общината да си търси парите.  

"Неоснователно е възражението, че по смисъла на Закона за местните данъци и такси надлежно би било всяко плащане в брой, извършено в сградата, помещаваща съответната приходна администрация, и на всеки общински служител, заявил готовност да го приеме. Плащането на публичните задължения е валидно само когато е извършено на касиер (т.е. на изрично овластено за приемането му длъжностно лице от администрацията) и се удостоверява чрез издадения от него платежен документ. Субективните възприятия на данъчно задълженото лице относно приелото плащането му длъжностно лице са без значение....", казва още съдът.

От началото на годината Върховният административен съд вече избълва буквално няколко десетки такива решения - всичките по дела, заведени от потърпевши граждани и собственици на фирми от Варна. И всичките все в този смисъл. А след ВАС друга, по-висша инстанция - няма.

Къде е уловката?

Всичко тръгва от там, че Петрова е осъдена за измама, а не за присвояване на общински пари. А всъщност няма и как да е другояче - тя действително не е имала право да събира данъците и таксите на общината, така че сумите не са били "връчени" в качеството на длъжностно лице и в кръга на службата на това длъжностно лице. Затова всички съдилища са единодушни, че хората са били излъгани "в лично качество", въпреки че служителката на общината е действала на работното си място, легитимирала се е като служител, правила е справки в системата и е слагала подписи и печати по квитанциите за предадените пари.

В крайна сметка всичко това обаче означава, че пострадали от престъплението са гражданите, а не общината. А след като не е ощетена, общината няма как да търси от Петрова пропадналите в неизвестност 300 000 лева. Това могат да направят само пострадалите от измамата - гражданите и фирмите, които са си дали парите на Петрова.

В същото време обаче по данъчните партиди на същите тези пострадали продължава да си стои отметка, че са длъжници на общината. А това дава основание на местната управа да прави необходимото да си събере налозите и дължимите такси - включително и принудително, ако се налага.

Като за капак, ако дръзнат да се жалват в съда, точно гражданите носят тежестта да докажат, че са се издължили към общината. А те не могат да го направят, защото не могат да извадят валиден документ за плащане, който показва, че парите са постъпили или по банковата сметка на местната власт, или в касата й. Просто защото това не се е случило.

Няма спор, че пострадалите хора са понесли вреди, но те са резултат не от действията на общинската администрация, а са следствие на измама от бивша служителка на община Варна, казва съдът. И потвърждава: данъкът трябва да бъде платен. Отново.

Така "контрата" остава у гражданите. Заедно с утешението, че могат да търсят парите си от Корнелия Петрова в частни граждански дела - разбира се, след като платят съответните такси и адвокатски хонорари за това.

Впрочем, има и друга логика: че на гражданите не може да бъде вменявано задължението да следят дали един държавен или общински служител им издава валидни документи, дали действията съответстват на длъжностната му характеристика, нито пък да проследяват какво е движението на внесените от тях "на гише" пари и стигнали ли са те до банковите сметки на различните ведомства. Освен това подборът на кадрите, вътрешната организация на работа, осигуряването на защита срещу възможностите за манипулация в компютърните системи - всичко това е грижа на съответните ведомства. И не може техните пропуски да се вменяват "във вина" на гражданите, а още по-малко да ги натоварват с допълнителни задължения.

Само че тази логика очевидно няма нищо общо с правото. Поне не и в България...  

Facebook logo
Бъдете с нас и във