Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ДАНЪЧНА БОМБА С ПРЕДИЗБОРЕН МЕХАНИЗЪМ

МЪГЛЯВИТЕ ОБЕЩАНИЯ НА МИЛЕН ВЕЛЧЕВ ЗА НАМАЛЯВАНЕ НА ДДС С 2% НЕ ВПЕЧАТЛЯВАТ БИЗНЕСА. НО ДОРИ СТАВКАТА ДА ПАДНЕ, ЩЕ Е СРЕД НАЙ-ВИСОКИТЕ В ЕСПредизборна треска с данъчни ефекти е обзела правителствените финансисти, след като преди седмица царският ковчежник Милен Велчев обяви, че данък добавена стойност (ДДС) може да падне с 2% от 2006 година. Намалението на косвения налог ще е сред основните козове в предизборната програма на НДСВ. То ще се случи, ако събираемостта на данъците в хазната върви като по ноти и през следващата година. И ако правителството получи благословията на МВФ за извършване на своеобразната минибюджетна революция.Във ведомството на Велчев вече са разработили модели как обещаното намаление ще се отрази върху приходите в бюджета за 2006 година. Ясно е, че на макрониво сметките трябва да излязат въпреки по-малкото пари, които се очаква да постъпят в хазната по това перо. За компенсация се готви поредната порция мерки за затягане на данъчната дисциплина и активизиране на данъчната администрация. Така че фискалната стабилност на държавата да не пострада от царския жест с падането на ДДС. Стратезите на финансовата политика на правителството си правят сметката, че идеята за намалението на налога е удар в десетката. И че то ще гарантира по-голяма конкурентоспособност на българските фирми на европейските пазари, както и по-ниски цени на стоките за крайния потребител. Освен това така биха се удовлетворили и отколешните щения на бизнеса ни за по-ниски данъчни ставки и повече свобода в икономиката.Да, ама не!, казват предприемачитекоито приеха подхвърлената ръкавица на Велчев без особен патос. Защото зад истинските дуели стои поне някаква интрига. Обещанията на финансист №1 все още са доста мъгляви, коментира Дикран Тебеян от Българската стопанска камара. Само се говори, че нещо ще се случи през 2006 г.(или в обозримото бъдеще), така че е твърде рано да се търсят или прогнозират евентуални ефекти. Засега афишираното намаление на ДДС не е нищо повече от бомба с предизборен механизъм, смята Тебеян. От друга страна, българският бизнес е наясно, че конкурентоспособността му едва ли ще удари в европейските тавани само заради 2% по-нисък ДДС. Още повече че намалението не е съпроводено с други преференции - като гратисни периоди за плащане на данъка, нулеви ставки за някои стоки и услуги и т.н. Незначителни са промените, очаквани от икономистите и по отношение на цените на стоките за крайния потребител, които поне на теория би трябвало да поевтинеят заради намалената ставка по ДДС. По-ниски цени обаче може да има единствено за продуктите, чиито цени все още подлежат на регулиране от държавата - ток, парно, газ и вода. При конкурентните производства обаче е трудно да се прогнозира поевтиняване, особено за крайния клиент. Евентуалната печалба в резултат на намаления ДДС ще бъде разпределена по веригата от доставчици и търговци, прогнозират икономисти. Дали наистина частният сектор (който иначе осигурява над 75 на сто от брутната добавена стойност в икономиката) реагира неадекватно на позитивните сигнали, идващи от правителството? Или вече е дошло времето, когато даже и добрите новини се приемат под условиеИстината е, че капаните за наивници вече са на изчерпване. А бизнесът се умори от несбъднати обещания. И е ред на кабинетните финансисти да докажат дали наистина имат намерение да променят философията за облагане с ДДС в страната. Или пък да приложат някой от добрите европейски образци за диференцирани ставки по ДДС, които от десетилетия са практика в данъчните системи на западните държави.Затова са разбираеми очакванията на бизнеса, че и сега нищо ново няма да се случи с един от най-недолюбваните налози, който българските медии нарекоха преди години данъкът-убиец. Което също е логично, защото те са сред малкото печатни издания в Европа, които плащат подобен налог. От въвеждането на ДДС у нас през 1993 г. немалко финансисти станаха радетели на идеята за преустройство на облагането и въвеждане на диференцирани ставки. Такава е възприетата практика в повечето държави от Стария континент, в които има две, три че и повече ставки на ДДС. Бизнесът също хорово настояваше за диференциран подход, така че да има глътка въздух за някои приоритетни отрасли или стоки от първа необходимост. Сред дежурните активисти бяха представителите на туристическия сектор, браншовите организации на хлебопроизводителите, млекарите и др., които спорадично надигаха глас за въвеждане на по-ниски ставки в производствата им. Всички подобни предложения обаче неизменно бяха отхвърляни от правителствените финансисти. Обяснението: Както пред Бога, така и пред данъчните всички трябва да бъдат равни. Рефренът беше нееднократно повтарян и от сегашния финансов министър. Когато става дума за искания на отделни производители да получат по-нисък ДДС, Велчев, подобно на всички свои предшественици, винаги с разбиране поклаща глава. Но според него това нарушавало неутралитета на данъчната политика по отрасли и пречело на равнопоставеността на икономическите субекти. Освен това, ако удовлетворят исканията за редуциране на ДДС за едни сектори, ще се появят нови претенции от страна на други, аргументира се финансист № 1. А това обективно щяло да създаде много главоболия на администрацията.В едно нарочно писмо на Милен Велчев до Асоциацията на месопреработвателите в България от май 2003 г. пишеше: Усилията на правителството са насочени към създаване на благоприятни условия на входа за всяко производство чрез осигуряване на средства по различни програми. А не на изхода чрез намаляване на ставката по ДДС. По-нататък Велчев признаваше, че диференцираните ставки за отделните отрасли са трудни за контрол и недостатъчно ефективни. Ерго, нашата данъчна администрация не е в състояние да администрира примерно три ставки по ДДС - както правят данъчните служби в повечето европейски държави. А за да оправдаят упорството си по въпроса с диференцираните ставки, държавните финансисти си имат и дежурните извинения - МВФ не дава, Европа забранява...Наистина международните кредитори от Фонда винаги са стояли зад идеята за да има само една ставка за ДДС. Преди години бившият шеф на мисията за България Юха Каконен заяви категорично: От нашата практика знаем, че колкото по-малко е диференцирането на ставките, толкова по-добре. Така определени групи не лобират, за да се възползват от изключенията. По-лесно е и администрирането на данъците, тъй като всеки плаща по една и съща ставка и няма да има заобикаляне на правилата.Нещо повече, още в началото на 2001-ва Каконен императивно поиска бързо въвеждане на ДДС и в туризма. Това представлява несправедливо субсидиране на чуждестранните туристи за сметка на българския данъкоплатец. България и сега има много добра система за облагане с ДДС, но ако тази преференция за чуждестранните туристи отпадне, системата ще се подобри още повече, каза финландецът. Управниците, естествено, се вслушаха в съвета му и обложиха с ДДС туроператорските услуги - нищо че туризмът се води приоритетен отрасъл в икономиката. Но през следващите години се видя, че заради този нов данък притокът на чужденците, посетили курортите на страната ни, не намалява.И докато в натрапените идеи на кредиторите на България има известна логика, то да се сравняваме с данъчна Европав която диференцираният ДДС е масова практика, е просто абсурдно. Факт е, че дори през 2006 г. нашето ДДС да падне до 18%, България ще остане сред страните с най-високи ставки. Наистина, няма да плащаме космическите 25%, с които се облагат стоките и услугите в Швеция и Дания. Но ще бъдем с по-висок ДДС от държави като Германия (16%), Испания (16%), Люксембург (15%), Великобритания (17.5%), Кипър (15%), Малта (15%). В Европа всяка държава има правото сама да определя ставката по ДДС, като единственото правило е тя да не пада под 15 на сто. Освен този процент в държавите от Стария континент се прилагат и различни намалени ставки за т.нар. чувствителни стоки, които имат обществено значение.В този случай вариациите са безкрайни и наистина засягат масовия потребител. Традиционно с по-нисък ДДС са хлябът, млякото, лекарствата, градският транспорт. В много евространи се начисляват и редуцирани ставки по сметките за ток и отопление, както и по платените грижи за болни, възрастни и бебета. Обект на данъчни облекчения са и всички услуги, свързани с жилищата - примерно строителство и ремонт на сгради, вътрешно освежаване.Преференции в облагането има и за превоза на пътниците, билетите за кино, за театър, че дори и за зоопарк. Британските данъчни например са освободили от ДДС предпазните каски, за да насърчат велосипедистите да ги ползват. В редица държави от този налог са пощадени спирали, презервативи, дамски превръзки и др.Гигантският списък от нулеви изключенияпри облагането с ДДС в богата Европа наистина е впечатляващ. У нас (въпреки че доходите са 1/3 от средноевропейските) облагането е нещо като перифраза на войнишкото: Службата е тежка, но затова пък дълга, т.е. Данъкът е висок, но затова пък повсеместен. Ето обаче някои европейски примери: 0% ДДС има в Ейре (Република Ирландия) и Великобритания за печатните издания - книги, вестници, списания. Нулева е ставката и за бебешките дрешки, детските облекла и продукти. В Италия и Испания строителството на нови жилища се облага едва с 4% ДДС, докато португалците са по-големи бирници - при тях ставката е 5 процента.В повечето европейски държави нулева ставка е предвидена също така за медицинските услуги, кремацията, ползването на спортни съоръжения, билетите за състезания и игри.На преференции се радват също туристическият сектор и хотелските услуги. Под 10% е ДДС в страни с развит туризъм като Гърция, Холандия и Испания. Само 5% добавена стойност начисляват върху сметките си полските, чешките и литовските туроператори. На практика от 25-те страни в новия ЕС само в две няма намалени ДДС ставки - в Дания и Словакия. България очевидно ще бъде третата.Обяснението на финансовия ни министър Милен Велчев е, че Европа крачи към уеднаквяване на ставките. Вярно е, само че този процес ще тече бавно и умерено в продължение на много години и ще премине през различни фази. Докато през това време българският данъкоплатец чинно ще внася ДДС върху всичко, което употребява. А българският производител ще търпи терора на данъчната администрация, която издържа и която е толкова мудна и корумпирана, че може да вгорчи живота не само на местните бизнесмени, но и на тези, решили да вложат парите си у нас.На облагане с ДДС подлежат широк кръг стоки и услуги, като носител на данъчната тежест е крайният потребител. Всички страни от ЕС са длъжни да събират ДДС и да внасят приходите от този данък в бюджета на съюза. Основните принципи и механизми на ДДС са регулирани в няколко директиви на ЕС, чиито изисквания всички страни членки на общността са длъжни да въведат в националното си законодателство. Отделните държави обаче си запазват правото да определят някои специфични условия, свързани с ДДС, като например регистрационния праг и ставките (включително и нулевата ставка). Всяка страна от Евросъюза трябва да получи съгласието на останалите членки, за да въведе други специфични условия в уредбата на ДДС в националното си законодателство. Независимо от това доминира тенденцията към пълно хармонизиране на законодателствата в частта им, регулираща ДДС, т.е. различията постепенно ще изчезнат.

Facebook logo
Бъдете с нас и във