Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ДАНЪЧЕН ПРИМЪК-ОТМЪК

ПРАВИТЕЛСТВОТО РЕШИ ОСИГУРОВКИТЕ ДА ПАДНАТ С 5 НА СТО, ЗА ДА СПЕСТИ 100 МЛН. ЛВ. НА БЮДЖЕТАНовата изпълнителна власт (сполучливо определяна като три в едно - по идея, взаимствана от нашумяла тv-реклама), изглежда, е решила вместо да провежда данъчна политика в държавата, да си играе на развален телефон. Няма как иначе да се обяснят позициите на някои финансисти, които претърпяват всекидневни метаморфози, а посланията им към българските данъкоплатци преливат от условност.Точно в този дух се тиражира и последната новина за падането на осигурителната тежест от 2006 година. Първоначално беше обявено, че намалението на вноските ще е с 5 или 6 процента. Малко след това стана ясно, че редукцията ще е пет на сто, тъй като така хазната губи като приходи от квазиданъка 550 млн. лв. (при 6% намаление бюджетът щеше да се лиши от 650 млн. лв.). И за капак на финансовия фронт започнасловесна битка с мисията на Международния валутен фондНейното предложение към кабинета бе падането на осигурителното бреме да се разсрочи за две последователни години, ако не може да се финансира само в рамките на 2006-а. Още при стъпването си на българска земя - на 12 октомври 2005-а, шефът на мисията Ханс Фликеншилд заяви, че намалението на осигуровките за работодателя по принцип е добро решение, защото разходите за труд у нас са много високи. Но намекна, че правителството тепърва трябва да доказва пред МВФ доколко точно този размер на намалението - 5%, е оправдан. Както и да покаже, че то няма да има негативно отражение върху баланса на бюджета и ще може да се компенсира с други приходи.Не е изненада, че Фондът за пореден път ще се опита да наложи диктат върху данъчните мерки, предложени от правителството, с идеята, че така ще се опази бюджетното здраве на България. По традиция в есенните си визити - точно преди внасянето на бюджета за обсъждане в парламента, емисарите от Вашингтон винаги правят императивни препоръки. Разликата през 2005-а ече кабинетът на Сергей Станишев вече се ангажира пред ЕС да стесни графика за качване на акцизите на горивата, цигарите и алкохола. Сметките показват, че от тази мярка (през следващата година) бюджетът ще инкасира допълнителни приходи от около 800-900 млн. лева. С 20% ще скочат и данъчните оценки на имотите, което естествено означава повече пари в касичката на държавата, прибрани от редовия данъкоплатец. Управляващите, междувременно, се отказаха от всички обещания за намаления на налозите - първо на ДДС, после от нулева ставка за реинвестираната печалба, както и от 20-процентното увеличение на бюджетните заплати (б.ред. - единствения резонен отказ), скока на пенсиите и т.н. Единствените стъпки за облекчаване на налозите за гражданите засега остават падането на осигуровките и увеличаването на минималната работна заплата на 160 лева. В този смисъл от сегашната визита на мисията на Фонда в България - начело с Ханс Фликеншилд, би трябвало да се очаква най-малкото смекчаване на тона. Още повече че страната е обвързана с предпазно споразумение с МВФ, приключващо през септември 2006 г., и не разчита на текущата финансова помощ от него. Засега обаче подобни индикации от Фонда все още няма.На местна почва играта по отношение на осигуровкитесреща вяли ръкопляскания от страна на бизнеса и на гражданите. Сметките сочат, че ако занапред работниците ще плащат 35% от осигурителните си вноски - при минимална заплата от 160 лв., те ще спестяват месечно само по 4 стотинки. При заплата от 320 лв. месечната им икономия ще е 8 ст., а при заплата от 600 лв. - 15 стотинки.От друга страна, в експертните среди вече се вихри спор: доколко бизнесът ще използва освободения ресурс от осигурителните плащания за закупуване на нови машини, съоръжения и технологии? Така че да стигне до по-висока конкурентоспособност на икономиката.Според разчетите на Националния осигурителен институт (НОИ) - в резултат на частични реформи в осигурителната система от 2000 г. досега, в бизнеса вече са останали над 500 млн. лева. През 2000 г. броят на хората, които работят при условията на I и II категория труд (т.е. при по-тежки условия - миньори, летци, МВР, МО и др.) и плащат осигурителни вноски в размер на 55% от доходите си, беше намален почти с 500 000 души. Сега техният брой е около 150 хиляди. С 3% бяха намалени осигурителните вноски за фонд Пенсии през 2001 година. А от 2004 г. работодателите не плащат осигурителни вноски върху обезщетенията за бременност и раждане, което оставя при тях ресурс общо от около 50 млн. лева. Същата година тъй нареченият фонд за гарантиране на вземанията на работниците - при несъстоятелност на работодателя, беше създаден за сметка на намаляване на осигурителната вноска във фонд Безработица с 0.5 процента. От 2004 г. НОИ пое финансовата издръжка за втория и третия ден от болничните на работниците и така работодателят сега плаща само един ден, което спестява на бизнеса допълнително около 50 млн. лева. В същото време чисто административни мерки, като въвеждането на минималните осигурителни прагове и задължителната регистрация на трудовите договори, са повишили събираемостта на осигуровките с над 400 млн. лв. годишно. Съществува и друг момент, който засега правителството - недочакало още стоте дни от раждането си, някак отказва да обясни. През 2006 г. държавният бюджет ще трябва да покрие намалените приходи от осигуровки в бюджета на фонд Пенсии. В противен случай през 2006 г. НОИ няма да може да изплаща парите за старини. При това положение обаче дефицитът на института ще нарасне до около 1.2 млрд. лв., т.е. около 30% от всички годишни разходи, които той прави. А това на практика води до изкривяване на осигурителния модел в страната. Причината е, че при старта на пенсионната реформа в началото на 2000 г. разчетите сочеха възможности деформациите от прилагането й да се преодолеят към 2007-2008 година. За цялата 2005 г. дефицитът на НОИ е около 600 млн. лв., т.е. толкова, колкото са направените през периода от старта на реформата до днес жестове към бизнеса.Според управителя на осигурителния институт Йордан Христосков, макар и правилна, стъпката да се намали осигурителната тежест е половинчата. Тя не води до решаване на проблемите в социалното осигуряване, а само до временно облекчаване на бизнеса. При това само по единия от факторите на производството - фактора на труда. Вместо да ликуват от щедростта на правителството, работодателите пък поискаха равнопоставеност в осигурителните отношения в страната. Бизнесът настоявадържавата да спре плащанията на социални и здравни вноски на чиновниците, военните и други бюджетни служители, които възлизат на около 159 млн. лева. Според статистиката през тази година работещите в частния сектор са около 3 млн. души. Останалите над 4 млн. са служители в държавната, областната и общинската администрация, съдии, прокурори, кадри на армията и МВР, студенти, пенсионери, безработни и деца. За всички тях държавата плаща здравни и социални осигуровки, както и пенсии, като разпределя за това приходите от данъци и такси на онези, които работят. Според експертите на НОИ искането за равнопоставеност на работодателите е възможно и няма да наруши баланса на приходите и разходите в общественото осигуряване. Ако пък държавните служители и военните започнат сами да плащат осигуровките си, ще плащат по-ниски данъци, тъй като с вноските ще намаляват облагаемия си доход. А така бюджетът ще спести около 95 млн. лева.Дали обаче и този призив на бизнеса няма да се окаже част от играта на развален телефон, в която участва и новороденото правителство. Така както се случи с всички ангажименти, поети от трите партии в управляващата коалиция. ИДЕИЕкссоциалната министърка от кабинета на Симеон Сакскобургготски Лидия Шулева предложи през седмицата веднага да се направи решителна крачка в реформата на пенсионната система. Според нея сегашното намаляване на осигурителната тежест няма да доведе до увеличаване на пенсиите, нито ще стимулира плащанията в осигурителната система. Шулева смята, че е необходимо да се разшири вторият стълб (частните пенсионни фондове, в които постъпват част от вноските на родените след 31.12.1959 г.), като към него се прехвърлят 10% от осигурителните вноски. В момента в частните пенсионни фондове се отделят 3% от осигуровките, за да действа общественият договор, според който всички работещи плащат за пенсионерите. При увеличаване на вноската работещите спестяват своите осигуровки, за да получават в бъдеще пенсии за своя сметка, смята Шулева.

Facebook logo
Бъдете с нас и във