Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ДАЛЕКОПРОВОДИ И ВОДНИ ЦЕНТРАЛИ СПАСЯВАТ НЕК

ЗА ТРИ ГОДИНИ ФИНАНСОВИЯТ РЕЗУЛТАТ НА КОМПАНИЯТА ПАДНА НАД ДЕСЕТ ПЪТИСлед 2006 г. България ще загуби позициите си на основен износител на електроенергия на Балканите. Отдавна очертаващата се перспектива бе потвърдена най-накрая и от изпълнителния директор на Националната електрическа компания Васил Анастасов. Към момента резервите от мощности на енергийната ни система са около 800 мегавата, колкото блокове III и IV на АЕЦКозлодуй. След затварянето им през следващата година енергийната система ще бъде изправена пред ситуацията да не може да се справи и тогава ще се наложи да се спре износът на ток, за да няма последици за вътрешния пазар, заяви Атанасов.За никого в бранша не е тайна, че това ще засегне сериозно финансовите показатели на системния ни оператор, тъй като печалбата му се формира основно от износа на електроенергия за съседните страни. От 2000 г. досега експортираме средно около 6 млрд. киловатчаса годишно, основно за Гърция, Македония, Сърбия, а преди април 2003-а и за Турция. Официално от компанията се въздържат да коментират каква е печалбата от износа, но в отчета за паричните й потоци към 31 декември 2003-а в графата клиенти на електроенергия - износ е записана сума от 335 млн. лева. Според неофициална информация чистата печалба от продадените тогава 5.8 млрд. киловатчаса е била 50 млн. щ. долара. А година преди това приходите от експорта на ток са били още по-сериозни - над 437 млн. лева. След извеждането на блокове I и II на АЕЦ Козлодуй в края на 2001 г. износът започна постепенно да намалява, което рефлектира и върху финансовите резултати на НЕК. През 2001-ва счетоводната й печалба е била над 244 млн. лв., през 2002-ра - 180 млн. лв., а през 2003 г. - едва 21.3 млн. лева. Представените за 2004-а данни показват минимално подобрение - финансовият резултат на НЕК преди данъчно облагане е бил 25.7 млн. лв., а чистата печалба - 18.9 млн. лева. Моментното дръпване нагоре се дължи най-вече на намалените разходи по дейността (с 16 млн. лв.) и редуциране на технологичните загуби с 21 на сто. Финансовата примка ще се затегне около НЕК още след 2006 година. Тогава приходите от износа ще станат минимални или нулеви (дори може и да се наложи внос на електроенергия). Към това е необходимо да се прибавят и сключените дългосрочни договори за изкупуване на електроенергия - за 15 години с ТЕЦ Марица-изток 1 и 2 и за пет години с Марица-изток 2. На шията на компанията ще увиснат и контрактите с бъдещите нови собственици на термичните централи в Бобов дол, Русе и Варна - както за изкупуване на тока, така и за разполагаема мощност. Не бива да се забравя и фактът, че досега НЕК е гарант по заеми за общо 1183.276 млн. евро. Сред тях са парите за модернизацията на блокове V и VI на АЕЦ Козлодуй (212 млн. евро), за рехабилитацията на ТЕЦ Марица-изток 2 (260 млн. евро), за строежа на ВЕЦ Цанков Камък (200 млн. евро) и т.н. Към сумата доста скоро ще се включат гаранции за други 87 млн. евро за изграждането на язовир Яденица. Той ще удължи времето за непрекъсната работа на ПАВЕЦ Чаира, който в момента функционира максимум 4 - 5 часа в денонощие, и то през най-натоварените периоди. Сумите, гарант по които е НЕК, ще скочат повече от два пъти, ако проектът за АЕЦ Белене бъде реализиран по разработвания в момента вариант. По предварителни оценки втората атомна ще излезе между 2 и 4 млрд. евро (в зависимост от това, дали ще се изграждат един или два енергоблока), като намеренията са държавата да притежава мажоритарен дял в грандиозния проект. Единствената реална възможност за печалба ще остане таксата за пренос, която електрическата компания събира за далекопроводите си. Както и производството и търговията с електроенергията от водните централи, които все още са нейна собственост. Тогава може би в страната ще трябва да се прави дружно молебен да ни спохождат по-често водни вълни като тази, преминала през язовирите Кърджали, Студен кладенец и Ивайловград в периода декември 2004 г. - март 2005 година. Освен че увеличи общия приток към трите язовира до 2 665 947 000 куб. м (при общ застроен обем от 1 041 550 000 куб. м), тя позволи на НЕК да увеличи износа си за първите три месеца на годината с 30%, в сравнение със същия период на 2004-а. Само на природата обаче едва ли може да се разчита. Вероятно го разбират и шефовете в НЕК. От 2001 до 2004 г. бяха рехабилитирани ПАВЕЦ Белмекен, ВЕЦ Сестримо, Момина клисура, Батак,Пещера, Алеко и Девин. В ремонт са други три водни централи - Тешел, Орфей и Кричим, започна и строежът на хидровъзел Цанков камък. Сериозни суми се инвестират и в преносната мрежа - за рехабилитация и реконструкция на подстанции и за изграждането на нови. В подобряването на енергийната мрежа и на водните си централи НЕК е вложила 478 млн. лв. за три години - 335 млн. лв. собствени средства и 143 млн. лв. дългосрочни заеми и помощи. Въпросът обаче е дали те ще бъдат достатъчни, за да може компанията да запази поне сегашните си финансови показатели и след влизането на страната в Евросъюза.

Facebook logo
Бъдете с нас и във