Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ДАЛАВЕРАТА БАРТЕКС ИЗПЛУВА ОТ МЪГЛЯВИНИТЕ НА АЛБИОН

ОТ АНГЛИЯ ДОШЛИ ДОКАЗАТЕЛСТВА, ЧЕ ХАЗНАТА Е ОЩИПАНА С МИЛИОНИ ДОЛАРИ


Всеки момент се очаква да отекне още един гърмеж от прословутия сладък скандал Бартекс, който дълго, и както се оказва, безплодно озвучаваше 1998 година. На 5 октомври 2000 г. Апелативният съд в Бургас разгледа жалбата на тамошната митница срещу решението на местния районен съд, издадено през лятото на тази година в полза на нашумелия бивш шеф на захарния завод Бартекс - Спартак Жаров. Апелативните магистрати все още не са се произнесли по казуса и заинтересованите страни тръпнат в очакване. Както е известно, той бе заплетен на 30 юли 1998 г., когато в бургаското село Камено се появява солидна група от митничари и НСБОП-полицаи, и те о установиха, че в завода, собственост на Мултигруп, липсват над 40 хил. т сурова захар, оформени като временен внос. На базата на писмената информация, изпратена от споменатия Спартак Жаров на 12 август 1998 г. в Районното митническо управление в Бургас, бяха разкрити и виновниците за изчезването на стоката, поставена под митнически контрол - самият Бартекс, ЕД енд Ф Ман Шугър-България, агент на регистрираната в Лондон Ел Кей енд Ес Трейдинг къмпани и софийският едноличен търговец Сиви-Иван Сиви. На мениджърите на фирмите нарушителки бяха наложени съответните персонални санкции, предвидени в Закона за административните нарушения. За неправомерното отклоняване на 12 хил. т захар на тогавашния изпълнителен директор на Бартекс Спартак Жаров бе наложена глоба от 4.5 милиарда от старите левове, плюс задължението да заплати стойността на изпарената захар, изчислена на 5.5 млрд. стари лева. За изчезналите 24 хил. т захар, собственост на ЕТ Сиви-Иван Сиви едноличният търговец бе глобен с около 14 млрд. стари лв., а за липсващите 2 хил. т захар, вменени за собственост на ЕД енд Ф Ман Шугър-България, глобата бе в размер на 2 млрд. стари лева.

на 21 с.

Санкционираният Спартак Жаров

оспори наказателния акт и на 16 септември 1998 г. заведе дело срещу бургаска митница. Жаров представи в съда технико-икономическа експертиза на вещи лица, доказваща, че цялото количество от 12 хил. т захар на режим временен внос просто станала на сироп след проливните дъждове, излели се над Камено в края на 1997 и началото на 1998 година. На 11 ноември 1998 г. обаче Районният съд в Бургас потвърждава наказателното постановление на митницата. Следва нова жалба от страна на Спартак Жаров. В случая се намесва и прокуратурата - вниманието й се насочва към вещите лица, изготвили фамозната експертиза и в крайна сметка насроченото за 20 август 1999 г. съдебно дело е отложено и замразено до изясняване на фактите. Но си остава и до ден днешен в това заклещено състояние - за разлика от другото дело, което злополучният Жаров води от началото на миналата година. Повод за него дава отмененото през януари 1999 г. наказателно постановление срещу третата санкционирана фирма - ЕД енд Ф Ман Шугър - България. Тя представя в съда необходимите документи, доказващи, че нейната захар още от 6 април 1998 г. е преоформена на режим внос, като за целта са платени

дължимите митнически сборове

Бедата е, че с отмяната на това наказателно постановление се утежнява положението на Бартекс - ако отклоняването на 2 хил. т захар не е пъклено дело на маншугърци, глоба за липсата им дължи пак мениджърът на Бартекс Спартак Жаров. И тъй като той категорично не желае да поеме и това бреме, прехвърлено му от бургаската митница, се повежда нова серия от съдебни дела. Засега крайният им изход зависи от решението на Апелативния съд в Бургас, който, както вече бе посочено, проведе заседанието си по казуса на 5 октомври тази година.


Най-важното в цялата тази афера обаче е друго. Когато преди две години тя гръмна, тогавашният главен секретар на МВР ген.-майор Божидар Попов огласи далеч по-зашеметяващ факт. Според направените от него изявления нарочна проверка на полицейското ведомство установила, че в периода 1994-1997 г. през бургаското пристанище са внесени незаконно

253 211 т сурова нерафинирана захар

Щетите за държавата от тази сладка операция възлизали на 52 млрд. стари лева. Изрично бе посочено, че наред с играчи от сорта на скандалните Вълна М2 - Тетевен, Сизиф, Вендолин и Сиви-Иван Сиви контрабандният канал е ползван, при това особено активно, от фирмите на Мултигруп - Бартекс Трейдинг и Бартекс Кристал - Камено. По-любопитна е информацията, изнесена още в края на юли 1997 г. от председателя на парламентарната Икономическа комисия Никола Николов. Той заяви, че същата година мениджърите на Бартекс са закупили от

английската фирма Пакол

три кораба със сурова захар на цени от по 160-170 щ. долара за тон. И то при положение, уточни Никола Николов, че по това време международната цена на нерафинираната захар се движи в границите от 320-360 щ. долара на тон. Така държавата била ощетена с по 3 млрд. стари лева на кораб. Председателят на парламентарната Икономическа комисия каза още, че при срещата си с представителя на английската фирма Пакол Хенри Морис англичанинът категорично е отрекъл неговата фирма да е продавала на Бартекс стоката по 160 щ. долара за тон. Нещо повече, Хенри Морис пояснил, че фактурите, които му се показват, въобще не са издавани от Пакол и обещал да предостави на българските власти оригиналните документи. Година по-късно, на 21 август 1998 г.,

финансовият министър Муравей Радев

в интервю, озаглавено Имаме истинските фактури от Англия за контрабандата, пък заяви, че ако Мултигруп не си плати, може да бъде обявена в несъстоятелност. Според Муравей Радев по аферата Бартекс групировката дължала много пари и че този път няма измъкване и това трябвало да е ясно и на Илия Павлов, и на всички като него. Само че, напук на тези сгъстени облаци, хоризонтът над Мулти-корпорацията си остава и до ден днешен все така светъл. Въпреки че, както научи в. БАНКЕРЪ, въпросните фактури наистина са пристигнали от Обединеното кралство. Документацията обаче била предадена на българските власти не през 1998-а, а едва през пролетта на тази година. Запознати със случая твърдят, че неизвестно защо нито

спецовете от бюрото за финансово разузнаване

нито експертите от данъчна полиция не опитали да направят своя проверка и да ускорят изясняването на аферата. Вместо това с елегантен страничен пас горещите фактури били прехвърлени на следовател Караджова от бургаската следствена служба. Тя поела разплитането на историята с трите кораба, натоварени със захар, собственост на английската фирма Пакол и предназначени през 1997 г. за крайния клиент - Бартекс в Камено. От следователката се очаква да каже дали действително тази стока - всеки кораб носел средно по 20-25 хил. т захар, е ощипала хазната с над 9 млрд. стари лева и, което е по-съществено, ако фактурите за доставките, представени в митницата се различават чувствително от оригиналните,

кой е извършил фалшификацията?

Същата следователка вече била натоварена да разследва и още един случай, свързан с Бартекс - за доставени, пак през 1997 г., около 35-40 хил. т захар с кораби фантоми. Защото имало документи за акустирането и разтоварването им в пристанище Бургас, но в местната митница липсвал какъвто и да е документ за стоката.


Позовавайки се на следствената тайна, правоохранителните органи в Бургас отказват всякаква информация по тези дела. За сметка на това из парламентарните кулоари критикарите на правителството, макар и под сурдинка, с удоволствие развиват една до болка позната версия. Значи, задавали се избори, управляващите имали нужда от пари и им било по-изгодно да турят край на войната с Мултигруп и да сключат изгодно примирие. По тази причина обещанията да се приберат от корпорацията дължими митнически сборове и да се търси от някого отговорност за евентуални документни престъпления били пратени в трета глуха. Като доказателство се сочи и успешната за Мулти сделка за

продажбата на сладките Черноморски солници

На 4 август тази година мажоритарният 80-процентен пакет от капитала на дружеството бе продаден срещу 1 757 000 щ. долара на свързаната с Мултигруп фирма Булсол, регистрирана в Бургас на 9 юни 2000 година. Както е добре известно, приватизацията на солниците мина през дълги и тежки перипетии, в това число и през съдебен иск за близо 1 млн. лв., заведен срещу предприятието от небезизвестния бизнесмен Манол Велев, съпруг на олимпийската ни шампионка по спортна стрелба Весела Лечева. Интересното е, че броени дни преди сключването на сделката за Черноморски солници Велев изтеглил иска си от Бургаския окръжен съд и така без съмнение, случайно или не, е облекчил шефа на приватизационната агенция Захари Желязков в пазарлъка. По този повод

зловидниците на Мулти правят нездрави предположения

че жестовете както на Манол Велев, така и на Захари Желязков вероятно са подобаващо оценени от заинтересованите купувачи.


По всички тези щекотливи въпроси официалният коментар на България 2000, в която се прероди преди време корпорацията Мултигруп, е повече от лаконичен. Нейното пресаташе поясни пред в. БАНКЕРЪ, че не могат да изказват становище по темата, докато захарната афера е в ръцете на съдебните органи. Все пак в. БАНКЕРЪ успя да получи и неофициалната оскъдна информация, че засега никой не е потърсил от Мулти каквито и да било обяснения за каквито и да било фактури и изобщо там не знаели за никакво следствие. Междувременно финансовият министър Муравей Радев трудно натъкми приходите с разходите на хазната за 2001 г. и сега чака депутатите да му одобрят сметките. А в тях, както е известно, всеки лев е добре дошъл. Стига да искаш и да можеш да си го вземеш.

Facebook logo
Бъдете с нас и във