Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ДА ВЪРТИШ БИЗНЕС НА ОПАСНИ МЕСТА

Когато големият застрахователен брокер Марш и Макленън (Marsh McLennan) купи през юли компанията Крол (Kroll) за 1.9 млрд. щ. долара в брой, някои експерти бяха шокирани от високата цена. Тя обаче е напълно реална, като се имат предвид услугите, които предлага Крол и подобните на него фирми - събиране на разузнавателна информация, разследвания и осигуряване на охрана най-вече в гадните части на света. Това в момента е процъфтяващ бизнес, а Крол е лидер в бранша.Разбира се, той не е единственото дружество, което прави пари в най-опасните точки на планетата. Например от финансовите резултати за второто тримесечие на щатския конгломерат Халибъртън става ясно, че за услугите си в Ирак той е получил 1.7 млрд. щ. долара - около една трета от общите оперативни приходи за този период. Постъпленията на инженерното и строително поделение на Халибъртън - Келог Браун и Рут (Kellogg Brown Root), пък са били с 68% по-високи от второто тримесечие на миналата година благодарение на правителствените поръчки в Близкия изток. За сметка на това обаче досега в Ирак и Кувейт са намерили смъртта си 42 служители на фирмата. А одиторите на Пентагона твърдят, че Халибъртън не е представил точна сметка за 43% от начислените от Келог Браун и Рут 4.18 млрд. щ. долара за прехраната и подслона на американските войски в Близкия изток. На 19 август Министерството на отбраната на САЩ удължи срока, в който фирмата е длъжна да даде прецизен отчет колко точно трябва да плати армията за услугите й, защото нито Пентагонът, нито Халибъртън имат достатъчен брой експерти, които да прегледат огромните купища сметки. Щатското военно ведомство заплаши Келог Браун и Рут, че може да удържи по 60 млн. щ. долара на месец от сметките му, докато не се намери справедливо решение на противоречията. Така или иначе, опасните райони могат да бъдат изключително доходни. Това откритие е направено отдавна от дребните минни дружества, натрупали състояние от концесии върху находища в нестабилни държави, докато някоя по-голяма и почти толкова авантюристично настроена групировка като тях не ги откупела. Особено изкусни при оценката на риска на своя континент са южноафриканските фирми. Например голямата местна телекомуникационна компания MTN си докарва точно толкова приходи от Нигерия, колкото и от Южна Африка. До инвазията на коалиционните сили в Ирак повечето дейности в опасните точки на света се свеждаха до два основни типа. Ако съответната страна имаше нефт или минерали, тя привличаше енергийни и минни дружества. Ако нямаше богати залежи от стратегически суровини, в нея работеха агенции за оказване на помощ. И в двата случая те създаваха работа на други фирми, най-вече от сферата на телекомуникациите и въздушния транспорт.Ирак и прехвърлянето на много дейности, които навремето се изпълняваха от войниците, промениха нещата. Мащабите за бизнес там са огромни и условията са много динамични. Така през юни Келог Браун и Рут са приготвяли храна за 50 хил. войници дневно, а през юли - за 130 хиляди. За частните охранителни фирми пък растящото търсене превърна Ирак в златна мина. От друга страна, много работници в Ирак никога преди не са работили в рискови райони. Да речем, Хайрик Бонд-Гънинг напуска службата си в Лондон (където де занимава с корпоративните сливания и поглъщания) и създава офис на Ди Ейч Ел в Багдад. Той обяснява образно чувствата си, когато е бил хвърлен в дълбоките води на Багдадското бизнес училище, в книга, която предстои да излезе на пазара идния месец. Първоначалното му оборудване е било от сателитен телефон, палатка, 25 хил. щ. долара в брой и жълт като канарче фургон с надпис DHL. Навсякъде цареше такъв хаос, че ако бяхме подготвили някакви планове, те нямаше да ни бъдат от полза, споделя днес англичанинът. Сред компаниите, които превозват по въздух екипите на ООН и на нефтените компании до държави като Конго, Афганистан и Судан, са две групировки от Южна Африка - Саут Африка ер (SAFAIR) и Нешънъл еъруейз корпорейшън (NAC). Те извършват търговски и въздушни услуги и до Багдад. Екипажите им са комбинация от неопитни членове и хора с опит от подобни опасни начинания. Саут Африка ер обръща специално внимание на оценката на риска и на логистичните варианти, преди да полети към нови места. Африка не е за изнежени момчета, подчертава мениджърът й Невил Десълс. Нито една от двете фирми не плаща на служителите си рискови премии. Хората вършат работата си, защото в повече случаи тя е по-вълнуваща от престоя в офис и е добър начин за набиране на летателен опит. В много случаи обаче компаниите дават по-високи възнаграждения на персонала си в опасните зони. Типичната заплата на шофьор на камион от Келог Браун и Рут в Ирак е около 80 хил. щ. долара годишно - над два пъти повече, отколкото би получавал в Америка. А и, за разлика от войниците, наемниците от богатите държави винаги могат да напуснат, когато обстановката стане напечена. Но за учудване на мнозина, единици избират тази възможност. От Халибъртън заявяват, че от изострянето на обстановката в Ирак през април досега под 1% от служителите й са поискали да се върнат в родината си предсрочно.Да се управлява персонал в горещи точки на планетата изисква специални умения. Точно затова Нешънъл еъруейз корпорейшън търси пилоти (главно от Южна Африка), които не са прекалено агресивни и самонадеяни. Ричърд Фенинг - главен оперативен директор на английската консултантска групировка за бизнес риск Кънтрол рискс груп (Control Risks Group), наема на работа бивши военни и бивши журналисти (защото, според него, те са находчиви, изобретателни и самостоятелни). Той е установил, че хората, които обичат да работят на опасни места, предпочитат да са независими и искат да вършат нещата по свой начин. Подобно поведение често е в противоречие с желанието на работодателя да упражнява по-строг контрол.Най-трудно се намира общ език с онези служители, които искат да работят във враждебна обстановка, за да се хвалят с постиженията си, когато се приберат у дома, изтъкват експерти от бранша. Проблематични са и онези работници, които потеглят на рискови мисии, без да предупредят звената за сигурност на компаниите си. За да намалят риска за персонала си, много организации ползват услугите на местни хора. Червеният кръст има около 12 хил. души полеви персонал по целия свят, като 10 хиляди са местни жители. Хотелската групировка Хайят интърнешънъл (Hyatt International), която доста смело строи първия си управляван по западен образец хотел в Кабул, смята да наеме афганистанци, за да снижи разходите. В Ирак пък доста фирми имат поддоставчици от трети държави. Например компания от Саудитска Арабия, която е наела служители от Бангладеш, има по-малко скрупули за сигурността им, отколкото примерно американски изпълнител за своите работници от САЩ.Кога дадена фирма трябва да напусне горещата точка? Най-опитните най-точно оценяват момента. Шефът на Нешънъл еъруейз корпорейшън Рей Ледли изтегли миналата година хората си от Източно Конго точно когато избухнаха сраженията с бунтовниците. Той не лети и до Сомалия, която определя като кошмар заради непрекъснато сменящите се военни вождове и крайно нестабилната обстановка.Крол, твърди Алистър Морисън, който ръководи отдела по сигурност, поощрява клиентите си да съставят списък от мерки, преди да решат къде да отидат. Когато всичко е готово, експертите от фирмата опаковат багажа си и вземат самолета. При високи рискове подобен план на действие и изпълнението му е балансиране между живота и смъртта.

Facebook logo
Бъдете с нас и във