Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ДА ПОХАРЧИШ НА ИНАТ

БЪЛГАРИЯ ВЕЧЕ ДЪРЖИ РЕКОРДА ЗА НАЙ-ГОЛЕМИ БЮДЖЕТНИ РАЗХОДИ СПРЯМО БВП. А ПРЕДСТОЯЩОТО ПРЕДИЗБОРНО ХАРЧЕНЕ САМО ЩЕ НАПОМПА ИНФЛАЦИЯТА, ПРЕДУПРЕЖДАВАТ ФИНАНСИСТИЕдна стара английска поговорка гласи, че няма по-голямо удоволствие от това да харчиш парите на някой друг. Очевидно правителствените финансисти у нас я знаят и горещо одобряват, ако се съди по щедростта, с която са разпределили бюджетните пари. Удоволствието, с което кабинетът харчи, най-ясно личи от данните за изпълнението на консолидирания държавен бюджет за миналата година, публикувани от Министерството на финансите в края на януари.Анализът на разходите показва, че управляващите с лекота са оползотворили 900 млн. лв. повечеот гласуваните от парламента. По официални сметки приходите в хазната са 15.9 млрд. лв., с около милиард и половина над заложеното. Докато разходите са 15.2 млрд., с петстотин милиона повече от одобрените от Народното събрание и със 7.6% над тези за предната година. Отделно от това финансистите от екипа на Милен Велчев наляха 360 млн. лв. за създаването на държавната компания за публични инвестиции. Сумата беше отделена от очаквания бюджетен излишък за 2004 г. и нарочена за инфраструктурни разходи, които ще се правят през тази година. Иначе кабинетът Сакскобургготски започна да разпределя текущо излишъка още през миналия юли, когато над 260 млн. бяха заделени за инфраструктура, покриване на дългове на болници и училища и други. В края на 2004-а правителството на няколко пъти гласува нови траншове от излишъка за социалните сфери на бюджета, както и за коледни надбавки към пенсиите. Така че като теглим чертата, излиза, че от джоба на данъкоплатеца са били измъкнати допълнително близо 900 млн. лева. С тях общите разходи достигат до 41.7 на сто от брутния вътрешен продукт на страната - показател, по който България уверено води пред всички други нови членки и кандидат-членки на Европейския съюз. Следва най-логичният въпрос: къде са потънали всички тези милиони? Отчетът на правителството показва, че най-много средства са отишли за социални дейности - над 5.6 млрд. лева. Парите са погълнати основно от пенсионната и здравната системи, от социалното подпомагане и от доказалата своята неефективност програма От социални помощи към заетост. Над 4 млрд. лв. са текущите разходи за издръжка на администрацията - командировки, ремонти, парно, ток, вода, телефони. Около 2.2 млрд. са похарчени за заплатите и осигуровките на служителите в бюджетната сфера. Според данните на Министерството на финансите в бюджетния сектор през 2004 г. са били заети 383 хил. души със средна работна заплата от 340 лева. С най-широки пръстипрез мандата на Сакскобургготски са били социалното министерство, Здравната каса, Комисията за регулиране на съобщенията, Държавната комисия по сигурността на информацията и Комисията за защита на конкуренцията. За последните три години тези пет ведомства са успели да увеличат общо с 87% персонала си и с цели 161% - своите разходи. Не по-малко разточителни са били управляващите и по отношение на отпуснатите субсидии. Общата им стойност надхвърля 860 млн. лв., което според неправителствени финансисти представлява изземване на 390 лв. от всеки работещ в частния сектор или в несубсидирано държавно предприятие. Основните ръкави на тази река от пари са били насочени към енергийния сектор, Национална компания БДЖ (70 млн. лв), фонд Земеделие (40 млн. лв.), фонд Тютюн (101 млн. лв.), Национален фонд към МФ, Български пощи - ЕООД, Студентски столове и общежития, вътрешноградски и междуселищни превози в слабонаселени планински и гранични райони и т.н. Всички споменати дотук суми изглеждат особено обезпокояващо на фона на данните за средногодишната инфлация, която удари тавана от 6.1%Това е най-високата измерена стойност от 2000 г. насам и надхвърля с почти 2% правителствената прогноза. Само за декември 2004 г. обезценката е била 1.3 на сто. Всъщност червената лампа, че нещо не е наред с българската инфлация, светна още през април миналата година. Първите предупреждения бяха отправени от страна на Икономист интелиджънс юнит (аналитичното звено на групата, която издава списание Икономист). Западните експерти предупредиха, че темпът на икономически растеж в България ще се забави до 4.2% през 2004 и до 3.8% през 2005 г., основно в резултат на по-високата инфлация и забавеното нарастване на заетостта.Сега предизборните харчове на кабинета допълнително ще напомпат инфлацията, предупреждават финансисти. Според тях обезценката през 2005-а може значително да надхвърли прогнозираните от правителството 3.5 процента. Всичко, което се прави шест месеца преди изборите, е предизборно по дефиниция. За да избегнем предизборно харчене, може би трябваше да не приемаме бюджета и да спрем да харчим, отвръща на подобни упреци финансист № 1 Милен Велчев. Думите му обаче не отменят азбучната истина, че когато държавата налива огромни средства в икономиката, това естествено води до нарастване на дефицита по текущата сметка и на инфлацията.Официалните разчетина правителството за тази година предвиждат разходи за 16.3 млрд. лв., с цели 10% повече от тези за 2004-а. Според различни експертни оценки хората на Велчев са били доста ларж при разпределянето на бюджетните пари. Примерно средствата за заплати и осигуровки са увеличени с 200 млн. лева до общо 2.4 милиарда. Разходите за издръжка на администрацията нарастват с 300 млн. лева. Със 100 млн. повече ще получи НЗОК, заради чиито колосални разходи се предлага и увеличаване на здравната вноска от 6 на 8 процента. За социални дейности, включително и за прословутата програма От социални помощи към заетост, в бюджета са предвидени 1.2 млрд. лева. Анализите показват, че около 80% от населението получава държавни помощи или данъчни облекчения под една или друга форма. Естествено, тези пари са изцяло за сметка на хазната. Приятни увеличения има и в бюджетите на отделните ведомства. Министерството на външните работи например ще получи със 17.1% повече пари, Министерството на финансите - с 12.7%, Министерският съвет - с 11.2%, Президентството и Народното събрание - с около 10 процента. Текущите разходи на Министерството на правосъдието са увеличени с 24.1%, но и това е скромно постижение в сравнение с парите на културното министерство. Ведомството на Божидар Абрашев ще разполага с 31.1 на сто повече средства, като заплатите на служителите ще бъдат увеличени с 26.7 на сто. Повече от сигурно е, че освен вече обявените бюджетни разходи в първата половина на годината правителството ще употреби и доста средства в хода на предизборната кампания. До юни ще е ясно с какъв бюджетен излишък ще могат да разполагат управляващите. Всъщност първата предизборна сметкавече е факт, след като се разбра, че в бюджета има заложени 10 млн. лв. за малки демонстрационни проекти. През 2004 г. за тях бяха похарчени 22 млн. лв., с които се построиха прословутите царски чешмички и кладенци, алеи и детски площадки.Да не говорим, че 2005-а неминуемо ще донесе на българите и ред поскъпвания - на телефонните разговори, на електроенергията за битови и промишлени нужди, на парното... По правило всеки анонс за подобно покачване се прави с изричните обещания, че то няма да има сериозно отражение върху инфлацията. Но обещанията не са най-добрият начин за контрол върху икономиката. Особено когато в нея предстои да се излеят много пари. Царско благоволение'2004- Програмата България Да за финансиране на малки демонстрационни проекти на стойност от 3 до 10 хил. лева.- Проект Алея на общуването - инвестиция от 10 000 лв. за укрепване на социалните контакти в село Мусомище.- Проект Живей и черпи енергия от растенията в с. Кутово - 4400 лева.- Обектът Сухата чешма - 10 000 лв. за декоративен чучур. - Осем хиляди лева за строеж на пазар в с. Връв.- Проект Царски кладенец - 10 000 лева.

Facebook logo
Бъдете с нас и във