Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ДА ОЦЕЛЯВАШ ЛЕСНО!

Десетте нови членки на ЕС - една година по-късноВъпреки многото песимистични прогнози, че икономиките на десетте държави от Централна и Източна Европа, които се присъединиха към ЕС на 1 май 2004 г., едва ли не ще рухнат след този акт, нищо подобно не се случи. Поне през първата година от пълноправното си членство десетката (макар и все още да изостава от стандартите на 15-те) не само че устоя на конкурентния натиск, но и показва съвсем прилични макроикономически резултати. Привържениците на идеята за европейското обединение няма как да не са доволни, че не се сбъднаха мрачните предсказания за вълна от фалити на малки и средни предприятия, че ще има инфлационен бум и нарастване на безработицата в тези държави. Престижната марка член на ЕС пък се оказа добра реклама пред чуждестранните инвеститори, които, примамени от намаляването на данъчните ставки в част от новоприсъединилите се страни, продължиха да влагат средства в икономиките им.Нещо повече, изследване на Световната банка сочи, че равнището на средната работна заплата в Чехия и Словакия е по-високо от това в някои от 15-те страни, стари членки. Правителството в Братислава дори получи признанието на банката, че най-бързо в света осъществи икономическите реформи.През дванадесетте месеца, през които Евросъюзът функционираше в новия си формат от 25 държави, обаче се откроиха и някои неблагоприятни тенденции. Едната година след началото на петото разширяване на общността се оказа недостатъчна, за да бъде преодоляно разделението на стара и нова Европа. Така например много от гражданите на държави от западната част на континента се настроиха открито срещу новите си партньори от централната и източната част. Страхът, че новоприетите страни ще предизвикат дъмпинг на пазара на труда, доведе до бурни протести в Брюксел през март тази година срещу директивата за пълна либерализация на сектора на услугите. Държавите от бившия соцлагер, а също Малта и Кипър обаче няма от какво да се срамуват. По време на Европейския съвет, който се проведе на 25 и 26 март тази година в белгийската столица, на държавните и правителствените ръководители на 25-те бе представено изследване на базирания в Лондон Център за европейски реформи. То класира три от новите членки сред първите петнадесет в съюза. Държавите са оценявани от гледна точка на изпълнението на целите, заложени в Лисабонската стратегия (2000 година). Основната е превръщането на икономиката на единния пазар в най-бързо развиващата се в света до 2010 година.Първа между държавите от т. нар. десетка е СловенияВ общата класация тя е на седмо място. Заедно с Чехия и Естония бившата югорепублика е сред лидерите по отношение на въвеждането на нови технологии и насърчаването на изследванията. Любляна е похвалена и за намаляването на държавния дълг в икономиката. Единствените забележки към нея са свързани със слабата бизнес активност на словенците (едва 3.5% от тях са заети с предприемаческа дейност) и за неизпълнени задължения по Протокола от Киото за намаляване на парниковите емисии.Сред държавите от топпетнадесет в ранглистата на лондонския център попада иЕстонияТя попада сред отличниците заради броя на населението, използващо ИНТЕРНЕТ, както и заради условия, които гарантират свободната конкуренция на пазара.Две позиции по-надолу е поставена Литва Анализаторите на Центъра за европейски реформи отбелязват успехите на тази страна в ограничаване на административните бариери пред бизнеса и намаляването на държавния дял в икономиката. Латвия пък е класирана на 15-о място. В изследването се отбелязва, че републиката заделя около 1% от БВП за научни изследвания и развитие, но това се оценява като несъвсем достатъчно. В Латвия обаче действат най-ниските цени на електрическа енергия (както за промишлени, така и за битови нужди) в рамките на ЕС. Страната е похвалена заради прогреса си в либерализацията на сектора на телекомуникациите и в ограничаването на държавните помощи. Шестнадесетата позиция е отредена за ЧехияВластите в Прага са поощрени заради използването на информационните технологии от чешките фирми. Така например около 93% от предприятията декларират, че ползват ИНТЕРНЕТ, при положение че средният процент за ЕС е 86 на сто. В същото време лондонският Център за европейски реформи поставя Чехия сред опашкарите по отношение на прилагането на правото на Европейския съюз. Парламентът все още не приел около една десета от необходимото за членството в ЕС законодателство.Кипъре класиран на 19-о място. На острова на Афродита се продава най-скъпата електроенергия в рамките на съюза. За сметка на това Кипър и Испания са държавите с най-висок процент на заетост сред жените.Унгарияе 21-ва според подредбата на експертите на английския център. Като плюсове за нейната администрация се посочват успешното премахване на лицензионните режими и намаляването на ставките на данъка върху печалбата.Словакияе 22-ра в изпълнението на Лисабонската стратегия. Страната показва добри резултати при прилагането на икономическите реформи и в стимулиране на образованието. Подрежда се сравнително назад заради намалените средствата за изследване и развитие. Може би изненадващо за мнозина сред опашкарите в ЕС фигурира името на ПолшаНа нея е отредено непрестижното предпоследно 24-о място. В доклада правителството на премиера Марек Белка е подложено на критика заради високия дял на държавните помощи, които се отпускат на предприятия с държавно участие. Полша е и страната с най-ниско равнище на заетост в рамките на общността - 51.2 на сто.Аутсайдерското 27-о място (дори след България и Румъния) се пада наМалтакъм която също има забележка, че финансира от бюджета компаниите от държавния сектор. Друга забележка към бившата британска колония е, че е сред малкото страни в ЕС, която не произвежда електроенергия от възобновяеми източници.

Facebook logo
Бъдете с нас и във