Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

Да обиколиш света със зелен автомобил

Електромобилът вече не е мечта. А все повече стават хората, които смятат, че не е далеч времето, когато той ще властва по пътищата. Еколозите отдавна настояват за ограничаване на причинителите за замърсяването на въздуха, а автомобилите са сред тези, които всеки ден се набиват в очите (и в носа ни). Да си е-мобилен днес е модерно, но и прекалено скъпо.

Електромобилите всъщност са се появили още преди двигателите с вътрешно горене (ДВГ). Първите прототипи са били създадени още през 1835 година. Те са популярни в края на ХІХ век и началото на ХХ век, докато напредъкът в технологиите на ДВГ и масовото производство на евтини бензинови автомобили потискат използването на електрическите транспортни средства. Енергийните кризи от 1970 и 1980 г. за кратко провокираха интерес към електрическите автомобили. Те обаче не успяха да достигнат етап на масово производство, както вече се случва през ХХІ век.

От 2008 г. насам се наблюдава възраждане на интереса към електрическите коли - и сред автомобилните производители, и сред потребителите. Той е провокиран от напредъка в технологиите за производство на акумулатори и контролери, от притесненията заради повишаването на цените на петрола, както и от необходимостта да се намалят емисиите на парникови газове по света. Бъдещето на електрическите коли е силно зависимо от цената на акумулаторите. За да се разреши този проблем, много от автомобилните производители са създали съвместни предприятия с производителите на батерии. Например Volkswagen има джойнт венчър с Sanyo Electric.

Въпреки че електрическите коли са по-добра алтернатива на автомобилите с ДВГ, широкото им разпространение би повишило употребата на електричество. А това пък в зависимост от вида производство на електроенергия на територията на една държава би увеличило емисиите на въглероден диоксид, които на свой ред предизвиква парниковият ефект.

Първата слънчева зарядна станция за електромобили в България е монтирана през 2012 година. Тя има максимална дневна производителност от 23 kWh и за една година може да захрани 1440 електромобила и 3800 електрически скутера. При пробег от 50 км с едно зареждане се получава средногодишно намаляване на изхвърляния в атмосферата въглероден диоксид от 10.5 тона. По препоръка на ЕС у нас трябва да бъдат изградени 7000 станции за зареждане на ековозила. Към края на 2015 г. са инсталирани само 30 колонки и половината от тях са в София.

Разпространението на електроавтомобилите у нас обаче е повече от скромно. Само 170 такива коли се движат засега в България. От тях 134 са леките автомобили, 34 - товарните, а автобусите - само два броя. Така че по този показател изоставаме значително след европейските страни. Анализ, изготвен от Индустриален клъстер "Електромобили", показва, че това са 0.0047% от общия брой на автомобилите у нас. Освен тях можем да отброим и някои други регистрирани електрически превозни средства - като мотопеди и мотоциклети, които са 444, или 0.27% от общия брой на мотоциклетите в България. Прогресът все пак е видим, като се има предвид, че през 2013-а регистрираните возила, задвижвани с електричество, са били едва 232 броя.

Както показва световната практика за развитието на този пазар, на първо време може да разчита първо на бизнеса, на общинската и държавна администрация. И накрая може да се очаква, че българският шофьор ще направи покупка на електромобил. Сред първите, които вече разполагат с такива возила, са някои куриерски компании и таксиметрови фирми.

Пазарът на електромобили в България е много малък, което е и една от причините да изоставаме от Европа. Според експертите единичните продажби у нас са по-скоро пиар събития и предизвикват повече любопитство, отколкото желание за покупка. От друга страна, технологията е много млада и навлизането й се нуждае от държавна подкрепа.

В тази връзка инвестицията, която се предвижда за частично субсидиране на покупката на електромобили от българската администрация, веднага срещна одобрението на Българската асоциация за електрически превозни средства. Тя беше обявена от Министерството на околната среда и водите в края на миналата година. По този начин чиновниците ще дадат пример колко е важно да използваме екологично чисти автомобили, за да се справим със замърсяването на въздуха, отбеляза тогава министър Ивелина Василева. Инициативата включва 1 млн. лв. от Националния доверителен екофонд за частично субсидиране при купуването на електро- и хибридни автомобили и екобусове от администрацията. Средствата идват от търговията с парникови газове.

Това би имало и допълнителен стимулиращ ефект като сигнал на водещите производители на електромобили, че в страната има политическа воля за въвеждането им в употреба като важен елемент за подобряване на чистотата на въздуха и за намаляването на шума от трафика в градовете. От друга страна, това ще насърчи местния бизнес да инвестира в сервизно оборудване за електромобили и да предложи адекватна поддръжка както на купени в страната, така и на увеличаващия се брой индивидуално внесени електромобили.

Според анализаторите финансови стимули от държавата биха били много полезни, но ако действат максимум за срок от пет години. Не можем да пропуснем влияние и на редица други фактори като бедността - България все пак е страната с най-ниски доходи в ЕС, с малък по обем пазар на нови автомобили (20-22 хил. годишно), липсва инфраструктура за зареждане, пробегът на колите е ограничен. Не са без значение и фактори като средата с високата степен на несигурност, състоянието на пътната инфраструктура, потребителският манталитет...

Цените за конверсия на стандартни коли към електрически варират от 10 хил. до 20 хил. лв., изчисляват от ИКЕМ. Експертите й смятат, че ако се изчистят пречките, годишните реализирани процедури имат потенциал да бъдат няколко хиляди. Основен проблем към момента е липсата на ясен и достъпен модел за узаконяване на направените конверсии.

Днешното ниво на технологиите предопределя и някои недостатъци на тези автомобили. По-висока е цената спрямо колите с ДВГ със същите технически показатели, нисък е капацитетът на батериите, водещ до по-къс пробег с едно зареждане (между 100 и 150 км). Пречка пред разпространението е и бавното презареждане и неразвитата инфраструктура за това, както и проблеми с литиево-йонните батерии в различни продуктови категории (мобилни телефони, компютри). Електрическите коли притежават редица предимства: като по-голямо ускорение, безшумност, значително опростено обслужване на колите - по-малко на брой и по-неизносващи се части.

 

Най-малкият Wolksvagen e-up на ток е най-икономичният автомобил. А съвсем скоро ще можем да го видим и по пътищата на България. Електромоторът на градския модел е 82 електрически коня. С пълна батерия той може да измине до 160 км, а за зареждане са необходими между 4 и 9 часа.


Facebook logo
Бъдете с нас и във