Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ЦЪРКВАТА СКАРА И ДЕПУТАТИТЕ

Разделението в Българската православна църква скара и депутатите. Тези дни в пленарната зала на парламента ще влязат за обсъждане на първо четене три законопроекта, претендиращи да уреждат по модерен и демократичен начин статута на различните вероизповедания в страната. Първият е на народния представител от НДСВ Борислав Цеков, който внесе предложението си още в първия работен ден на 39-ото Народно събрание. Тогава законотворческият ентусиазъм на депутата предизвика доста бурни реакции в кулоарите. А канещите се да подпишат коалиционно споразумение с НДСВ хора на Ахмед Доган се почувстваха дълбоко засегнати от припряността на Цеков. Изненадани се оказаха и собствените му колеги, които изобщо не подозираха за съществуващия законопроект. Може би точно заради това документът престоя в администрацията на парламента близо година преди да влезе за обсъждане. Точно преди тазгодишната великденска ваканция обаче предложението на Цеков се сдоби с конкуренция. Нови предложения внесоха Лютви Местан от ДПС и Кирил Милчев от НДСВ. Трите предложения вече минаха (преди повече от месец) през Комисията по правата на човека. Макар че депутатите решиха да подкрепят за първо четене и трите проекта, гласовете на всички присъстващи на заседанието на комисията успя да събере единствено законът на Кирил Милчев.Спорове предизвика предвиденото в проекта на Цеков определение на православието като традиционно за страната ни. Според Лютви Местан, въпреки твърденията на вносителя, че това няма да доведе до никакви правни последствия, самото дефиниране вече поставя православната църква в привилегировани позиции спрямо останалите вероизповедания. Всъщност експертите твърдят, че други сериозни различия между трите проекта няма. В крайна сметка всички те предвиждат доста по-свободен режим за вероизповеданията, каквото е и изискването на европейските наблюдатели за страната ни. Оттук нататък всяка религиозна формация ще се регистрира вече в съда, а не в Дирекцията по вероизповеданията към Министерския съвет. Това изцяло ще освободи държавата от изкушението да се меси в религиозните дела. Новият закон обаче, за който запознати прогнозират, че ще събере идеи от трите внесени до момента проекта, няма да може да реши основния проблем в Българската православна църква. Скандалът се заформя между привържениците на патриарх Максим и хората на софийския митрополит Инокентий. Според председателя на Комисията за правата на човека Лъчезар Тошев, новият закон няма да промени с нищо ситуацията, защото не може да има пряко отношение към регистрацията на ръководството на църквата. Не можем да запишем в закона кой е патриарх на Българската православна църква, нали обяснява Тошев. Шефът на комисията е категоричен, че няма начин да се избегне свикването на църковно-народен събор, който да избере Максим или някой друг начело на църквата и едва тогава ръководството да бъде регистрирано в съда. Точно това се опитва да предотврати обаче Борислав Цеков и цялото лоби на патриарха в жълтата парламентарна група. Синодът на Максим желае да бъде регистриран, без да се свиква събор. Според опонентите му, той бяга от тази възможност вече дълги години защото се страхува, че няма да бъде избран, и много факти показват, че опасенията му са доста основателни.На практика патриарх Максим и синодът му никога не са били официално регистрирани като ръководство на църквата. Две години след смъртта на патриарх Кирил през 1971 г. се свиква църковно-народен събор, който да избере негов наследник. Дни по-рано Политбюро на ЦК на БКП решава да се извърши необходимата подготовка за осигуряване избора на митрополит Максим за патриарх на Българската православна църква. На самия събор обаче нещата не протичат много гладко и точно по сценария. Появяват се сериозни съмнения за фалшификации, а оттук и за легитимността на избора на Максим. Това спира управляващите да регистрират новото ръководство. Така патриарх Максим и хората му остават фактически, но не и юридически ръководители на църквата. През 1991 г. миряни и църковни служители настояват за свикване на църковно-народен събор и избиране на легитимен патриарх. Митрополит Пимен оглавява движението и въпреки противопоставянето на Максим, организира църковно-народен събор на 1-4 юли 1996 година. Форумът го избира за патриарх и оттогава в църквата настава двувластие. Двете ръководства са отхвърлени от няколко съдебни инстанции и в крайна сметка Българската православна църква продължава да е без легитимно ръководство. Депутатът от НДСВ Борислав Цеков предлага в новоприетия закон да се запише, че ръководството на църквата ще бъде признато екс леге. Това означава синодът на патриарх Максим да се регистрира в съда при условието на заварено положение, въпреки че юридически погледнато, то дори не е и заварено. Според Лъчезар Тошев, такъв текст в закона не може да има, пък и след като Върховният административен съд вече е постановил, че патриарх Максим не е легитимен, не е възможно сега да вземе друго решение. В другия лагер обаче не са убедени в това и настояват след приемането на новия закон съдът да регистрира синода на Максим. Кой ще вземе връх в двубоя не е ясно. Лобито на патриарха, колкото и силно да изглежда на пръв поглед, все пак няма неограничени възможности. Зад него засега стоят със сигурност освен Борислав Цеков, и Емил Кошлуков и Мирослав Севлиевски. Но как ще реагират другите представители на НДСВ по време на дебатите в пленарната зала все още не може да се прогнозира. Засега те не изглеждат никак обединени около идеята на Цеков. А самият факт, че законопроектът на другия жълт депутат Кирил Милчев до момента събира повече симпатии - и то от всички парламентарни групи, показва, че битката ще е жестока. И това е разбираемо, защото зад войнстващата религиозност и на едното, и на другото лоби всъщност стоят много сериозни апетити за многобройните имоти на църквата. Българската православна църква е вторият по големина собственик у нас след държавата. И проблемът не е в това, че държавата не е върнала имотите й. Напротив, църквата не си прави труда да си поиска голяма част от имотите, както е редно - чрез съда или чрез поземлените комисии, твърди ръководителят на манастирските и епархийските имоти Христо Латинов. А липсата на интерес на истинския собственик, разбира се, облагодетелства други интереси. Точно тези интереси, според добре запознатите с дългогодишното разцепление в църквата, са в основата на всички борби, разпри и претенции.Дали проблемът най-сетне клони към своето разрешаване? На пръв поглед изглежда, че подкрепата, която синодът на Максим ще получи от управляващите, е абсолютно сигурна. Някои обаче се съмняват в това. Премиерът досега винаги демонстрираше почитанията си към патриарха, но ако се разгорещи дебат и ако съдът запази твърдата си позиция, Сакскобургготски едва ли ще намери много мотиви, за да застане зад една недостатъчно убедителна кауза. Още повече че Максим вече загуби последния си коз - приемането на папата. Може би все пак ще се окаже принуден за свика църковно-народен събор. А може би - не. Неведоми са пътищата на българските политически интереси.

Facebook logo
Бъдете с нас и във