Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

Чужди интереси спират румънския газ

Ще трябват още много километри тръби, за да потече газът от Черно море към Европа.

Ликвидността на газовия пазар у нас е много ниска и според оценките на "Булгаргаз" няма особена надежда нещата да се радвижат преди 2022 година. Почти 100% от вноса на природен газ в страната е от един източник - "Газпром Експорт". Именно дългосрочният договор с този доставчик, който изтича през 2021 г., е възспиращ фактор за развитието на газовия пазар у нас. По данни от "Булгаргаз" през 2017 г. вносът на прирорден газ в България е с дял от 97.8%, или 2.53 млрд. куб. м от общия обем на постъпилия в националната газопреносна мрежа. Основно суровината  влиза  у нас от  Румъния ("Негру Вода/"Кардам") по Трансбалканския газопровод от Русия. Минимални количества синьо гориво са попаднали в системата през "Кулата\Сидирокастро" от Гърция, докато местният добив през 2017 г. е бил в обем едва от 54.8 млн. куб. метра. 

Според енергийния експерт Васко Начев газовите доставки през Украйна няма да спрат през 2019-а. Ако това се случи, то ще е чак през 2022 година. Едва ли руснаците ще се откажат просто така от Трансбалканския газопровод. Според Михайло Хончар от Центъра за глобални изследвания "Стратегия ХХI" в Киев евентуално спиране на транзита през Украйна - в нарушение на съществуващите договори - може само да навреди на "Газпром". Това би било и лош знак за клиентите му в Западна Европа, а и руската компания едва ли иска излишни пречки пред търговията й с природен газ за Стария континент. В Москва много   добре  знаят, че това би подкопало доверието на европейските потребители към "Газпром" и би унищожило имиджа му на надежден доставчик.Отделно, че  тази компания вече не е такъв  "диктатор" на пазара, какъвто  беше преди години. Заедно с това анализаторите отбелязват едно смекчаване на позицията на Русия по въпроса за преноса на газ през Украйна след последните срещи между  канцлера Ангела Меркел и президента Владимир Путин.

Разбира се, Европа ще стои зад Украйна, без да се интересува сериозно от съдбата й, и Русия ще трябва да направи отстъпки, за да остане почтен доставчик  в очите на европейците. Газ през Украйна към Европа ще тече. Но как ще бъде  надолу към Балканите?

На този фон логичен е и още един въпрос: защо България не прави всичко възможно да  си осигурява различни източници на природен газ освен от Русия? В това отношение всички управляващи през последните години търпят критика. Всяка една от страните, които получават и ползват руски природен газ, работят за реално диверсифициране на доставчиците си. Това обаче не се отнася за България. Докато премиерът Бойко Борисов и енергийният министър Теменужка Петкова обикалят далечни страни, Румъния енергично работи за  развитието на газовата си индустрия и крои планове - напълно реални според специалистите - за успешно съперничество с Русия.

Нашите управници обаче  се държат  така, сякаш не  виждат  това. Румъния все още остава встрани от нашия интерес, при положение че съществува междусистемна връзка, че има налични количества на природен газ и след съответното  договаряне те могат да потекат към България. Още повече  че от ноември 2016 г. вече има газовата връзка между Румъния и България. Изградени са две тръби - основен и резервен газопровод, под река Дунав. Е, има малък проблем. В момента по интерконекторната връзка може да се доставя газ само в посока към  Румъния. Това ще се промени с изграждането на компресорна станция на територията на северната ни съседка, за която вече има осигурено европейско финансиране. Съоръжението се очаква да е готово през 2019 г. и е необходимо, за да може да се преодолее различното налягане в газовите системи на двете страни, което засега е пречка за вноса на природен газ към страната ни. След изграждането на компресорна станция България ще може да получава до 1.5 млрд. куб. м природен газ годишно. Учудващо е, но близостта и ниската цена вероятно са без значение за управляващите у нас - независимо от цвета им. Далечните обиколки и обсъждането на проекти с неясно бъдеще - в Азербайджан, в Израел, в Катар и Кипър, явно са по-привлекателни. За разлика от нас, Унгария вече има подписано споразумение със северната ни съседка за доставка на по 4.4 млрд. куб. м годишно в следващите 15 години, като суровината ще преминава през България.

Румъния има местен добив на природен газ, а и потенциал  за допълнително производство от Черно море, който вече се проучва от големи инвеститори. Това, което се планира у нас, е румънският природен газ просто да преминава през наша територия за хъба Баумгартен в Австрия. Това ще става по проекта BRUA - газопровод, който ще свързва Източна и Централна Европа с газовите находища в Каспийско и Черно море. Той е един от най-важните за ЕК, която отпусна грант от 179 млн. евро за Румъния от общо над 560 млн. евро, колкото ще струва проектът на територията на северната ни съседка. Очаква се тръбата, която ще минава през България, Румъния, Унгария и Австрия и ще свързва газопреносните им системи, да започне да пренася синьото гориво от Черно море през 2020 година. За този газопровод обаче у нас въобще не се говори.

Един от възможните отговори на въпроса защо не търсим Румъния като доставчик на природен газ можем да намерим в новата енергийна стратегия на България, която съвсем ясно очертава промяната в маршрутите на доставка на синьото гориво през територията на България, които ще вървят в посоката Юг-Север. Другата причина, според някои конспиративни теории, е, че това се диктува от интересите на руското лоби в българската енергетика, което държи на запазването на монопола на Русия на Балканите и в Централна Европа. 

Facebook logo
Бъдете с нас и във