Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ЧУЖДЕСТРАННИТЕ ИНВЕСТИЦИИ - ОТ ГРЕШКИ НА РАСТЕЖА КЪМ РАСТЕЖ НА ГРЕШКИТЕ

Един от опорните пунктове на новото време бе обещанието за привличане на чуждестранни инвестиции, изричано полугласно от официалните придворни експерти, изричано полушепнешком от пропагандаторите на близките отношения на бившия ни монарх с богатите арабски принцове и принцеси. След очевидния неуспех на начинанието и за да не затихне съвсем, коалиционните партньори внесоха своя дял в мълвата за чуждите богатства, които мечтаят да се установят на територията на родината. Те представиха доста живописна картина на стада биволи, препускащи към Родопите и Лудогорието, които ще пристигнат не за 800, а за 1000 дни. Откритието как инвестициите се движат на четирите си крака може да се разгледа и като истински принос към инвестиционната теория и практика и като достижение на финансовия инженеринг. Но за жалост неговото практическо приложение се отложи за неопределено време. На икономическия вицепремиер пък му се привидя завод на Пежо, може би близо до Варна. Взе се на сериозно и съвсем наскоро отиде сам на посещение в родното си място, за да провери да не би случайно заводът вече да е изграден, без да е регистриран в Агенцията за чуждестранни инвестиции. И за да инвентаризира колко още чуждестранни инвестиции са влезли в България скришом от чиновниците в агенцията. Вицето не видя нови заводи, но откри формулата на негативните нетни инвестиции. Фирмите изплащали старите си външни заеми, а нови не вземали (или не им давали - все едно от алгебрична гледна точка), и това било много положително. Още разсъждавам кое му е положителното - че фирмите искат да плащат, или че не искат да заемат...И ако всичко изброено дотук може да се представи под рубриката грешки на растежа, последните стратегии на Агенцията за чуждестранни инвестиции дават основание да се открие нова рубрика - Растеж на грешките. Към нея веднага можем да причислим лансираните идеи чуждестранните инвеститори да бъдат примамвани с големи държавни поръчки. Как ще стане това? Много просто, като за доставчици се избират чуждестранни компании, които се съгласяват да откриват свой бизнес в страната ни. За илюстрация (вероятно по-понятна на по-възрастните читатели) - все едно да си купите Тримата мускетари в пакет с Партизанска песнопойка - изпитана търговска практика от времето на реалния социализъм. Не бързайте, схемата е проста само привидно. В действителност сложността се разкрива, още когато си зададете въпроса колко чуждестранни инвестиции ще влязат в страната по този метод? Колкото е размерът на платените от българските данъкоплатци суми или колкото са получените от чуждестранната компания бюджетни ресурси? Или колкото е разликата между тях, която си е кръгла алгебраична нула? Има и още два допълнителни въпроса. Първият е с колко ще надплаща данъкоплатецът за поръчаните от неговата държава на чуждата компания стоки и услуги при практическото отсъствие на търгови процедури? Тъй като питането е с повишена трудност, можем да подскажем възможно решение - надплащането да се ограничи до размера на бъдещата чуждестранна инвестиция. Така нулевото салдо ще се запази, а контактите с чуждестранните инвеститори ще бъдат балансирани. Вторият въпрос е как очевидните загуби ще се представят на публиката като огромни спестявания? Отново питане с повишена трудност, въпреки натрупания опит на властите в тази материя. Затова отново ще подскажем: печелим малко над два пъти - веднъж, когато плащаме, втори път, когато чуждестранната компания си прибира парите и още малко... когато инвестира част от бюджетните ресурси в нашата икономика.Може би вече имаме отговор на предизвикателството за привличане на повече и повече чуждестранни инвестиции.

Facebook logo
Бъдете с нас и във