Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ЧУЖДЕСТРАННИТЕ ИНВЕСТИЦИИ - МИТОВЕ И ЛЕГЕНДИ

ПРИТОКЪТ НА ВЪНШНИ КАПИТАЛИ ПРЕЗ 2004-А БЕЛЕЖИ РЕКОРДИ НА ХАРТИЯ. КРАНЧЕТО ОБАЧЕ ЩЕ СЕКНЕ СЛЕД КРАЯ НА ПРИВАТИЗАЦИЯТА, ПРЕДУПРЕЖДАВАТ ЕКСПЕРТИУправляващите, изглежда, наистина са счупили огледалото за обратно виждане. Коледно те рапортуват: България е пъргавата котка на Балканите. Очертава се само за година чуждестранните капитали в страната да набъбнат до около 2-2.5 млрд. евро. Заради свежите пари от чужбина местната икономика е в подем.Инвестиционният бум се подклажда и от официалната статистика. През 2003-а у нас са влезли общо около 1.6 млрд. щ. долара външни пари, докато само за първите девет месеца на тази година те са 1.079 млрд. евро, или 5.6% от БВП. По всичко личи, че за цялата 2004-а ръстът на чуждестранните инвестиции ще е над 50 процента.Всъщност тайната на българската икономикае съвсем проста - сметката изглежда така заради парите от приватизацията (близо 700 млн. евро от продажбата на ЕРП, 280 млн. евро от сделката за БТК и още около 200 млн. евро от други инвестиционни проекти). Около 1 млрд. евро ще са приходите от раздържавяването през годината, потвърди вицепремиерът и министър на икономиката Лидия Шулева. Макроикономистите обаче все още спорят дали парите от спазарените държавни активи изобщо могат да се смятат за чуждестранна инвестиция. Според неправителствените експерти това е възможно само ако свежите капитали разкриват нови работни места, генерират нови технологии и етика за правене на бизнес. Вярно, поначало инвеститорите от чужбина са добри данъкоплатци, от което печели държавната хазна. Освен това те развиват инфраструктурата, а помагат и на по-малки български фирми, като им възлагат сателитни производствени дейности. От такава гледна точка българските стъпки в привличането на външни пари може и да се представят като лъвски скок, но погледнати с непредубедено око, си оставатсамо буря в чаша водаОще повече че в приватизационната лавка не остана кой знае колко за продаване. Когато активите се изчерпат, ще секне и потокът на чуждестранни капитали, директно инжектирани в икономиката. Точно така, както до известна степен се случи и в новите десет членки на ЕС. Да не говорим, че независимо от днешните си успехи по отношение на инвестициите България диша праха на тези държави от десетилетия.Влакът, изглежда, е изпуснат още през периода 1992-1996-а, когато в България влизаха по около 250 млн. щ. долара от чужбина годишно. Тогава световните компании проявяваха огромен интерес към зараждащите се източноевропейски пазари, но у нас цели дялове на икономиката бяха табу за чуждестранните инвеститори - част от финансовия сектор, застраховането, Военнопромишленият комплекс. Едва през 1997 г. страната привлече малко повече пари - около 600 млн. щ. долара. Главната причина бе либерализирането на законодателството, свързано с инвестициите отвън, финансовата стабилност и относителната политическа стабилизация. Освен това правителството даде ход на открита приватизация на почти всичко в българската икономика. В резултат на тези мерки през 1998 г. България събра между 650 и 680 млн. щ. долара чуждестранни капитали. А през 1999-а, въпреки кризата в Косово, инвеститорите вложиха в нашата икономика около 900 млн. щ. долара. Границата от 1 млрд. бе прескочена през 2000 г., но след това дойде нов спад - по приблизителни данни за цялата 2002-ра чуждестранните инвестиции са били около 500 млн. щ. долара. Изследване, направено от Националния статистически институт на 39 160 предприятия с местни капитали (над 50% с българско участие) и на 5187 предприятия с чуждестранни капитали (над 50% чуждестранно участие), показва бум на инвестициите в секторите Търговия и ремонт, Текстил и облекло, Туризъм. Доминират инвестициите от Гърция, Германия и Италия. Фирмите с чуждестранни капитали създават приблизително два пъти по-висока добавена стойност. Освен това имат двойно по-висока производителност на труда в сравнение с компаниите с местни капитали. Въпреки немалкото легенди, че чуждестранните инвеститори са експлоататори, средната годишна работна заплата при тях е по-голяма. А нетните приходи от техните продажби са почти два и половина пъти повече от тези на изцяло нашенските дружества.Чуждестранните предприятия (11.7% от извадката на НСИ) реализират близо половината от общия размер на износа и осъществяват около 30% от общите разходи за дълготрайни материални активи.Друг мит е, че след първоначалната инвестиция на зелено или придобиването на активи (приватизация) чужденците не реинвестират. Само че по данните на статистическия институт те не само инвестират, а и влагат с пъти повече средства от местните предприемачи.Впрочем, ако се съди по доклада на конференцията на ООН по търговия и развитие, и в глобален мащаб се отчита намаляване на притока на чуждестранни инвестиции. Привлечените външни капитали в страните от Централна и Източна Европа са спаднали от рекордните 31 млрд. щ. долара през 2002 г. на 21 млрд. долара през 2003-а.Този спад почти изцяло се дължи на приключването на големите приватизации в Чехия и Словакия. За останалата част на региона намалението съвсем не е толкова рязко - от 19 на 18 млрд. долара. Като цяло притокът на преки инвестиции се покачва в десет държави, включително и в България, и се понижава в други осем.Друг интересен факт е, че представянето на новите членки на ЕС е по-лошо в сравнение с това на останалите страни от Източна Европа. Сред групата на осемте - Естония, Латвия, Литва, Полша, Словения, Словакия, Унгария и Чехия - инвестициите са спадали от 23 млрд. долара през 2002-ра на 11 млрд. през 2003-а. За да станат по-привлекателни за инвеститорите (местни и чуждестранни), някои от новите членки даже намалиха корпоративните данъци до нива, сравними с тези на Ейре. В останалите единайсет страни на региона, в това число и България и Румъния, притокът на чуждестранните инвестиции се е покачил от 8.6 млрд. долара през 2002-ра на 9.5 млрд. през 2003-а. Ръст, който се обяснява обаче почти само с приватизационните сделки.Конкуренцията за привличане на инвеститори става все по-интензивна. Отличник в това отношение е Естония, привлякла най-много инвестиции - около 30% от своя БВП. Основната причина е, че още в началото на 90-те страната силно ограничи намесата на държавата в икономиката, което се оказа решаващо за създаване на благоприятна бизнес среда, а освен това и напълно премахна корпоративния данък. Голямата отлика между нас и Евросъюза е и т. нар. фискална предвидимост. Всеки данъкоплатец в общността - гражданин, наемен работник и бизнесмен - отлично знае какви точно ще са данъците върху доходите, хляба, бензина, печалбата му - днес, утре и след пет години. В България данъчните експерименти, вариациите на ставки и на правилата за облагане се случват непрекъснато. В държавата ни данъчното планиране е мисия невъзможна за чуждестранните инвеститори, защото по традиция министрите ни обичат да ги сюрпризират с нововъведения.Когато в щаба на ЕС в Брюксел или в някоя страна членка замислят дори и дребни ремонти в правилата на фиска, първо ги обсъждат детайлно и ги съгласуват с всички заинтересовани. После ги оформят и превръщат в норма, която влиза в сила години по-късно (за да имат време засегнатите от промяната да се подготвят). Тези азбучни истини са отдавна овладени и от държавите в преход, затова и те могат да се похвалят с доста по-развити икономики от българската. Докато нашите политици винаги са демонстрирали огромната нужда от чуждестранни капитали, без обаче да осъществяват целенасочена политика по тяхното привличане.Факт е и че 75% от чуждестранните инвестиции в България, или около 1 млрд. евро са концентрирани в СофияДокато в нови малки и средни предприятия с високотехнологична насоченост и висока добавена стойност на производството те са незначителни. Обяснението е, че висококвалифицираните специалисти и експерти в отделните отрасли вече са на изчезване в България, а митът за евтината работна ръка действа като магнит само за някои отрасли в тежката промишленост. Големи проблеми създава и лошата инфраструктура. Тя отблъсква основно големите индустриални компании с експортна насоченост. За да разчита на инвестиции, страната трябва да вложи ресурси в изграждането на магистрали, пречиствателни станции, пристанища, летища. Тези пари ще влязат обратно в българските фирми - подизпълнители и изпълнители на проектите. И в крайна сметка ще стигнат до социалнослабите, но ще са завъртели вече веднъж колелото на икономиката.А иначе най-блатистата област си остават взаимоотношенията на чуждестранните инвеститори с държавната и общинските власти. Повечето от чужденците си плащат всички данъци и мита, за разлика от немалко български предприемачи. Но искат да работят в спокойна и предвидима икономическа среда. Не е достатъчно просто да се каже: Елате, хиляди инвеститори, в България е страхотно. Особено при сегашната бюрокрация, корупция и мудна съдебна система.Каре:Според изчисленията на различни експерти, за да намери мястото си в европейския пазар, България се нуждае до края на 2009 г. от годишни инвестиции в размер от 3 до 7 млрд. евро. Само при такава база може да се говори и за промяна на пазара, производителността на труда и политиката на доходите. Реалностите обаче показват, че каквито и усилия да се полагат за достигането на високи инвестиционни равнища, те не са достатъчни. Дори и при максимално освободена от пречки среда и предвидено финансиране от ЕС инвестициите в българската икономика не могат да надскочат сумата от 2-2.5 млрд. евро годишно. Особеното в случая е и това, че е необходимо инвестициите да се измерват не само като количество, а и като качество. Изследванията на Икономическия институт към БАН, Центъра за икономическо развитие, Института за пазарна икономика водят до почти идентични изводи - ако ръстът на икономическите показатели като конкурентоспособност, производителност на труда, средни доходи, ценови нива и инвестиционна активност продължи със сегашните темпове, дори три години след приемането на България в ЕС те ще са поне с три-четири пъти по-ниски от средноевропейските. Съответно натискът на конкурентния европейски пазар ще породи сериозни проблеми и ще постави в неудобна ситуация управлението, независимо от коя партия се провежда и какъв е политическият модел.

Facebook logo
Бъдете с нас и във