Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ЧУЖДЕНЦИ СЕ НАТИСКАТ ЗА БЪЛГАРСКИЯ ВЯТЪР

Една стара българска поговорка гласи: Не хвърляй пари на вятъра! Днес обаче точно от вятъра, по-точно от вятърните електроцентрали, се печели доста, и то главно в държавите с най-развита икономика. Интересното в случая е, че регионите с най-много такива централи не са сред най-ветровитите на планетата. И са доста по-надолу в класацията по този показател от българското черноморско крайбрежие (Калиакра, Емине и Шабла) и високите ни планински райони. Само че у нас вятърните електроцентрали все още са рядкост, въпреки че за производството на ветрова електроенергия се говори поне от десетина години. Темата стана особено актуална след 2000 г., когато България започна преговори за присъединяване към Евросъюза. До края на 2012 г. делът на енергията в общността, генерирана от възобновяеми енергийни източници, трябва да достигне 12% от общото производство. За да отговори страната ни на евроизискванията, бяха разработени съответните нормативни документи, а НЕК бе задължена да изкупува цялото произведено количество ветрова електроенергия. Държавната комисия за енергийно регулиране (ДКЕР) пък й определи преференциална цена - 120 лв. за мегаватчас, т.е. с 50% по-висока от тарифата за ВЕЦ, която в момента е 80 лв. за мегаватчас. Независимо от това успешно реализираните досега проекти на наша територия са само два. В края на миналата година в Сливен бе включен ветрови генератор с мощност 225 киловата. Другата пилотна инсталация е в поморийското село Ахелой, където действа ферма, захранвана от енергията на вятъра. Мощността на генератора там е 1.5 киловата, а част от финансирането бе осигурена по линия на програма САПАРД. В интерес на истината развитието на този тип енергетика е съпътствано и с много обективни трудности. Основната е необходимостта от значителна първоначална инвестиция - над 35 хил. долара за генератор с мощност 20 киловата. Друга сериозна пречка е инсталирането на мачтите с височина 10 - 15 метра, които се монтират с помощта на кранове. Но подобни тежки машини не могат да бъдат използвани в планинските райони. Все пак през последните девет месеца над 30 компании са проучвали в ДКЕР възможностите за инвестиране във ветрови електроцентрали. Комисията за енергийно регулиране е подкрепила всяка инициатива по принцип, предоставила е и информация както за ветровия потенциал на страната, така и за процедурата за изграждане на съоръжението. Кандидатите обикновено представят проекта си пред кмета на общината, в която искат да го реализират, планираните инвестиции и броя на работните места, които ще осигурят. Срещу това се искат определени терени от съответното землище. При положително становище на общинския съвет, фирмата кандидат купува земята или се учредява право на строеж. После се разработва технически, икономически и екологичен проект, с които се кандидатства пред ДКЕР за получаване на необходимите разрешителни.На този етап най-големият такъв български проект е за изграждането на вятърен парк на нос Калиакра. Две фирми спечелиха търга, обявен от община Каварна за терен от 5 хил. декара - японската Мицубиши (MItsubishi) и френската Сосиете ендюстриел дьо Атлантик (Societe Endustriele d'Atlantique). Земята бе оценена на 650 хил. евро, като сключихме договори с отстъпено право на строеж - заяви за в. БАНКЕРЪ кметът на Каварна Цонко Цонев. - Всяка от компаниите е представила банкова гаранция от по 500 хил. евро и е покрила условието за опит - да се инсталират ветрови генератори с обща мощност поне 100 мегавата. Техни представители вече са започнали и проучванията за влиянието на съоръженията върху околната среда. До декември се очаква да бъде обявен още един конкурс за терен за ветрови генератори край Каварна. Той ще е над курорта Русалка в земите на село Св. Никола. Ветрова централа с американска помощ ще се изгражда и в Карловската община. На 21 юни посланикът на САЩ у нас Джеймс Пардю и кметът на Карлово Емил Кабаиванов подписаха споразумение за предоставяне на субсидия от 384.5 хил. долара. Парите ще се използват за проучвания, а анализите ще се правят от американските фирми Електротек консептс (Electrotech Concepts) и Дженерал електрик уинд енерджи (General Electric Wind Energy).Потенциален инвеститор в тази сфера е и френската СИИФ енержис (SIIF energies). Неотдавна директорът й за България Пиер Дегалие обяви, че през следващите три години компанията има намерение да вложи 70 млн. евро в строителството на вятърни паркове с обща мощност 50 мегавата. Къде точно смятат да строят французите, все още не се знае. Единият от набелязаните терени е край морето, а другият във високите части на Стара планина. СИИФ енержис е част от френския енергиен холдинг Електрисите де Франс (EdF) и изгражда централи, захранвани от възобновяеми енергийни източници в целия свят. Вятърните й генератори са с обща мощност 600 мегавата.

Facebook logo
Бъдете с нас и във