Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ЧУДОТО ЗДРАВНА РЕФОРМА - ГОДИНА ТРЕТА

Експериментът, наречен здравна реформа, започва третата си година. 2002-ра обаче е първата цяла година, която ще мине по новите правила, и трябва да покаже пълния ефект от тях. (От 1 юли 2000 г. реформата обхвана лекарите от бившите поликлиники, а също от 1 юли 2001 г. в нея навлязоха и болниците.) Само че точно тази важна година започва... без правила. Националният рамков договор между здравната каса и съюзите на лекарите и стоматолозите, който определя какви и колко медицински услуги ще получаваме безплатно срещу здравните си осигуровки и колко ще плаща касата на докторите, ще бъде подписан до две седмици, към 20 януари. Здравното министерство също завеща на новата година несвършена работа от миналата. Големите национални, университетски и областни болници, на които то е принципал, започват 2002-ра под бремето на неизплатени дългове за около 70 млн. лева. Всъщност цялата 2001-ва оформи серия от финансови и юридически недоразумения.Нововъведението клинични пътеки например, по които болниците тръгнаха в реформата, изнерви и лекари, и пациенти до такава степен, че се чудеха мизантропи ли са ги писали. Единственият видим резултат от тях е набъбналата бумащина. Докато подготвяха документацията за новите трасета, главните сестри в болниците си скубеха косите. Лекарите пък и досега ругаят над безбройните формуляри, които трябва да попълват за всеки пациент по клинична пътека. Новото ръководство на Националната здравна каса обеща, че точно тази безумна документация ще бъде намалена през 2002 година. От повечето и по-добра отчетност на реформата болниците въобще не почувстваха реалния й ефект. Лечението в тях не стана по-организирано, доходите на лекарите не се повишиха с новите приходи от здравната каса, пациентите продължиха да си плащат. Заради многото наследени проблеми и пълния реформен хаос в здравеопазването новото време така и не намери време да изпълни обещанията си. Сред първите обявени намерения бе да се преразгледа начинът на финансиране от касата на семейните лекари и на докторите в болниците, така че да се намали огромният дисбаланс в заплащането им (което продължава да е в пъти в полза на джипитата). Това си остана само идея. Царските депутати се изказваха и против сегашния статут на болниците като търговски дружества, а на общопрактикуващите лекари - като еднолични търговци. После излезе, че мнозинството няма представа какво друго да бъдат те. Управляващите си направиха оглушки и за наследеното решение на Конституциония съд. През май 2000 г. магистратите определиха, че противоконституционно държавата притежава 51% от капитала на 26-те областни болници. Но тя и досега си ги притежава. Законодателната власт прехвърли топката към изпълнителната, а тя си затрая.Гафовете в новото нормотворчество пък стигнаха върха си при обсъждането как ще се приватизират бившите поликлиники и болници. Три месеца икономическият екип на новото време не искаше и да чуе аргументите на здравното министерство и на депутати от здравната комисия, че не е възможно лечебниците да се продават по общия ред, като всяка държавна фирма. Накрая решението на проблема просто... бе отложено за тази година.2001-ва бе годината и в която залезе звездата на бащата на реформата Илко Семерджиев. На мястото на всичкознаещия и винаги убеден в правотата си стоматолог новите управляващи поставиха кротък кардиолог. По негово време обаче големите болници получиха финансов инфаркт. През миналата година Семерджиев стана и първият министър от правителството Костов, срещу когото започна прокурорска проверка - заради договора с АремисСофт за неизградената още информационна система на здравната каса. Така, с всички натрупани проблеми, 2002-ра може да изиграе лоша шега на здравните управленци. И през първата пълна година на здравната реформа да лъснат само дефектите й.

Facebook logo
Бъдете с нас и във