Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ЧУДНОТО ПРЕРАЖДАНЕ НА БЪЛГАРСКАТА ИКОНОМИКА

България е действаща пазарна икономика. Това обявиха международните финансови институции в един хубав ден на 2002 година. Не стана ясно обаче каква е разликата между действаща и недействаща пазарна икономика и как се извърши чудното й прераждане. Възможно ли е изобщо да съществува пазарна (и каквато и да е друга) икономика, която не функционира?Какво все пак е пазарната икономика?Отговорите на този въпрос могат да бъдат различни, в зависимост от това, дали ги дават авторите на дебели учебници, или самите участници на пазара. Няколко са основните характеристики на пазарното стопанство, които не могат да бъдат сериозно оспорени:- Пазарното стопанство е форма на вещни връзки между свободни, икономически обособени, самовъзпроизвеждащи се стопански субекти, които при разпределението на труда разменят продуктите на този труд по своя воля и съобразно собствения си интерес.- Стопанските субекти се съгласяват да разменят стоките си само по цени, които съответстват на обществената (пазарната) им стойност, и се отклоняват от нея според търсенето и предлагането.- Конкуренцията между свободните и независими производители ги принуждава да се съобразяват с покупателното търсене, да повишават качеството и да намаляват разходите и цените, за да получат предимство на пазара. Така чрез механизмите на пазарното стопанство се постигат икономии на време и пропорционалност при силно изразения стохастичен и динамичен характер на съвременното производство и при ограничеността на благата.Кога беше възстановена пазарната икономика в България?На този въпрос не може да се даде убедителен отговор, ако не се вземе предвид, че тя има разнообразни форми на проявление и степени на развитост. И ако не се определи критичната точка, която отделя и разграничава пазарната от непазарната икономика. От февруари 1991 г. в България бяха премахнати административните цени (определяни от държавата) на мнозинството стоки. Техният дял в брутния вътрешен продукт (БВП) спадна от 70% през 1990 г. на 24% през 1991 г. и след временното му повишаване през 1994-1996 г. до 43-52%, сега е под 15-20 процента. Освен това през 1991 г. формално и окончателно бяха отменени фактически загубилите сила задължителни показатели за вида, количеството и разпределението на стоките и услугите, произвеждани от държавните предприятия. Дадената свобода за частна стопанска дейност бързо доведе до увеличаване дела на частния сектор в БВП от 10-15% през 1990-1991 г. до 25% в 1992 г., 50% в 1995 г. и над 70% през последните години.Следователно общите условия за съществуването на пазарна икономика се формираха от началото на деветдесетте години до средата на този период. През цялото това време обаче липсваше действителна самоиздръжка в държавните, а до известна степен и в частните предприятия. Едва през втората половина на 1996 г. - под натиска на МВФ, прякото или косвено субсидиране на губещите и неплатежоспособните държавни предприятия бе прекратено и те бяха включени в списъците за ликвидация и изолация. Но и дотогава те фактически не се самоиздържаха. Техните ръководства не носеха реална отговорност за резултатите от дейността, поради което не бяха икономически принудени да осъществяват еквивалентна размяна и да намаляват разходите. Чрез трансферни цени и натрупване на дългове те източваха капитала и фактически приватизираха предприятията, легалното раздържавяване на които беше блокирано от управляващите почти до края на 1997 година. Много от частните фирми вземаха заеми, които безнаказано можеха да не връщат. Задлъжнялостта неудържимо нарастваше. Банките се декапитализираха. Неконтролираната инфлация, свързана с дефицитното бюджетно финансиране и падането на курса на лева, водеха до намаление на реалните заплати и пенсии. През 1997 г. те се сринаха съответно до една трета и една четвърт от нивото им през 1990 г. при спад на БВП от 25 процента. За сметка на обедняването, глада и мизерията на по-голямата част от населението полукриминалните икономически групировки и обслужващите ги политици натрупаха през този период огромни богатства, използвани предимно за паразитно потребление. Налага се изводът, че до 1997 г. българската икономика нямаше белезите на нормалното пазарно стопанство, а пазарният механизъм беше деформиран и неефикасен. След възстановяването на финансовата стабилност и дисциплина в резултат на установения режим на Валутен борд от средата на 1997 г. и след приватизирането на преобладаващата част от предприятията преходът към пазарна икономика формално завърши.Противоречията на пазарната икономика в БългарияВ действителност пазарната икономика у нас е несъвършена и противоречива. Тя се различава съществено от пазарния ред в Европейския съюз, към който очакваме да се присъединим през 2007 година. И ако тези различия не бъдат значително смекчени, икономическият растеж в България ще е бавен и несигурен, а приемането ни за пълноправен член на ЕС може да бъде затруднено и отложено. Най-важните проявления на неразвитост и противоречивост на пазарното стопанство у нас са следните:1. Липсва ефикасна защита на правото на собственост (в това число и на вземанията), поради неадекватно законодателство, отсъствието на отговорност между юридическите субекти, слабата техническа база и дълбокото проникване на корупцията в съдебната система, както и в някои от органите за поддържане на реда и сигурността. Стоковите, трудовите и финансовите пазари при тези условия бяха деформирани и високорискови.2. Върху средния и дребния бизнес бе упражнен натискът на разрешителните режими както от администрацията, така и чрез огромния контрабанден внос, фалшифицирането на търговските марки, монополизирането на определени сфери на дейност. За рекета от страна на полукриминални групи, срещу което властите не реагираха и до днес не реагират адекватно, си струва да се посвети отделна публикация.3. Същото влияние имат разтакаването и изнудването, осъществявани от корумпирани държавни служители при издаването на лицензи и разрешения за бизнес и при контрола за спазване на нормативните актове.4. Пазарът и конкуренцията се деформират в най-голяма степен от високия дял (между 40 и 50 на сто) на сивата икономика, която не плаща данъци. Фирмите от сивия сектор предлагат своите стоки и услуги на дъмпингови цени, те имат слаб интерес да инвестират и ограничен достъп до финансовите пазари. В редица сектори тези фирми изместват от пазара легално работещите предприятия, причинявайки им значителни загуби. Като цялослабата събираемост на данъците в България се дължи на високите им ставки спрямо ниското равнище на доходите, на лошата техническа база на данъчната администрация и на липсата на каквато и да е защита на нейните служители срещу натиск и корумпиране.5. Отложената приватизация (или концесиониране) на държавните монополи в енергетиката, водоснабдяването, железопътния, морския и отчасти градски транспорт, военната промишленост и др. затруднява инвестициите и техническото обновяване в тези сфери и е фактор за високите разходи, за източването на капитала и за ниското качество на предлаганите от тях стоки и услуги, както и за прякото или косвеното им субсидиране.6. Поради безотговорност, некомпетентност и користни интереси през последните няколко години се усвояват под една четвърт от предприсъединителните и други външни фондове за инвестиции. В същото време недостигът на финансиране в страната е причина да се отлага и забавя изпълнението на основни инфраструктурни и технологични проекти като изграждането на автомагистрали и второстепенни пътища, язовири, нефтопроводи и екологични обекти, подмяната на съоръженията във водоснабдяването, преструктурирането и интензифицирането на селскостопанското производство и др.Неразвитостта и противоречивостта на законодателната и институционалната основа на пазарната икономика и неефикасността на съдебната система в България се обясняват преди всичко с особените интереси на икономическите групировки и свързаните с тях политици, които само в такива условия могат безнаказано да грабят и да натрупват бързо огромни богатства за сметка на глада и мизерията на основната част от българското население.Колкото по-дълго се отлага решението на тези проблеми, толкова по-тежка цена ще платят българските граждани. И по-голяма ще е вината на управляващите. Европейската общност не може да приеме в своя състав държава с толкова голяма бедност, престъпност, корупция и деформирани пазарни структури и институции, каквато е все още България.

Facebook logo
Бъдете с нас и във