Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ЧИНОВНИЦИТЕ В БРЮКСЕЛ НЕ НАБЛЯГАТ НА ХЛЯБА

Липса на държавна подкрепа и на източници за финансиране, както и нелоялна конкуренция на безброй нелегални фурни, бълващи продукция на пазара - такава е картинката в хлебопроизводството през последните 13 години. Колкото и да е мрачна, тя е съвсем реална. Опитите на неколцина аграрни министри да изведат на светло компаниите по веригата зърно-брашно-хляб се оказаха безрезултатни. Приетият през октомври 1999 г. Закон за храните разпореди до 2001 г. всички производители и търговци на хранителни продукти да бъдат регистрирани от Министерството на икономиката. То пък от своя страна бе длъжно да информира (в 15-дневен срок след регистриране на отделните стопански субекти) контролните органи по места - ХЕИ и ДВСК. Това, естествено, не се получи. Още при написването на закона имахме опасения, че министерството не може да се справи с тази огромна задача, и предлагахме регистрирането да се извършва от съответните комисии в общинските администрации или направо в ХЕИ и ДВСК, припомня изпълнителният директор на Федерацията на хлебопроизводителите и сладкарите инж. Георги Христов. Резултатът от това отхвърлено предложение е вече налице - от съществуващите, според статистиката през 2002-ра, 6500 хлебопроизводители дейността си са обявили едва 2700. Затова не бива да се изненадваме - отбелязва Христов - че браншът все още не може да преодолее гаражния си период и че на хората се предлагат стоки без гаранция за тяхната безопасност и на цени, близки до себестойността, което създава условия за нелоялна конкуренция. Още миналата година Федерацията на хлебопроизводителите е изпратила писмо до главния прокурор, с което протестира срещу неравнопоставеността на отделните участници на пазара. Едва в края на тази обаче с промените в Закона за храните се очаква да бъде регламентирана новата процедура, а именно - регистрирането да става по места.Във федерацията одобряват и друг текст от бъдещия закон - в търговските обекти да не се продават храни с неясен произход или от необявени производители. На практика това означава, че и самата търговска фирма ще носи отговорност, в случай че предлага нелегално произведена стока. Членовете на организацията - предимно малки и средни предприятия, имали нагласата да въведат и добрите производствени практики (GMP), които стават задължителни след приемането на законовите поправки. Занапред ще се водят дневници за получените суровини и материали. В тях ще се вписват: името на производителя, транспортното средство, с което е извършена доставката, придружителният документ към нея, сертификат за качество или свидетелство за анализ. Въпреки това Георги Христов смята ,че фирмите, ангажинари с хлебопроизводството, ще бъдат изправени пред сериозно изпитание при прилагането на европейските изисквания. Първо, защото значителна част от мощностите в сектора са остарели, а помещенията, с малки изключения, не покриват санитарно-хигиенните изисквания. И второ - единственият източник на инвестиции в бранша са банковите кредити. Независимо че става въпрос за вложения от 50 хил. до 350 хил. лв., производителите на хляб са извън обсега на действие на програма САПАРД, за разлика от месо- и млекопреработвателите. Причината е повече от смайваща - браншът, според чиновниците, не бил приоритетен, тъй като продукцията му не е експортно ориентирана. Дневната консумация на хляб в европейските страни е 60-70 г на човек, докато в България тя е 400 грама. Няма как един еврокомисар да разбере колко важен за нас е този отрасъл, коментира Христов. От федерацията все пак се надяват, че министър Мехмед Дикме яде повече хляб и ще изпълни обещанието си до 2004 г. ведомството му да изготви специална инвестиционна програма за хлебопроизводството.

Facebook logo
Бъдете с нас и във