Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ЧИНОВНИЦИТЕ ПЪРВИ ЩЕ ОПИТАТ ОТ МЕДА НА ЕС

Публикуваната в края на февруари в печата обява на Европейската служба за селекция на кадри, с която се търсят български и румънски граждани за работа в общите институции на ЕС, определено раздвижи духовете сред чиновниците ни. Бюрократите вече сънуват, че крачат с дипломатическо куфарче в ръка из централните улици на Брюксел. Е, друг въпрос е, че до този момент предстои да изтече доста вода. През това време кандидатите не само за славата, но и за солидните месечни възнаграждения(от порядъка на 1000 до 5000 евро) от единния европейски бюджет ще трябва да се явят на поредица от тестове и интервюта. Освен това трябва да докажат, че владеят два от официалните езици в ЕС и че имат изисквания в съответната сфера стаж. Примамливите предложения към сънародниците ни за професионална или дипломатическа кариера в ЕС тепърва ще се увеличават. Очаква се те да зачестят особено след 25 април тази година, когато в Люксембург ще бъде подписан договорът за присъединяването на България към общността. С парафирането на споразумението на практика официално ще бъде променен и статутът на страната ни. Сега ни третират като държава-кандидатка, но след церемонията във Великото херцогство във всички официални документи България ще се изписва като присъединяваща се. Разликата е не само лингвистична, но и в това, че след промяната вратите на всички общи институции ще бъдат отворени за наши държавни служители. Това на практика означава, че на България ще й се наложи да излъчи свои представители в Европейския парламент, в Комисията, в Сметната палата на ЕС, в Европейския съд (това, както е известно, са институциите, вземащи решения), както и в Икономическия и социален комитет, в Комитета на регионите (последните два органа са чисто консултативни). Характерното е, че в периода до 2007 г. българските пратеници в тях ще иматстатут на наблюдателиКазано с други думи, те ще участват в подготовката и обсъжданията на решенията, но не при гласуването. В този смисъл добре би било политическите сили у нас да започнат да се замислят и за конкретни предложения за бъдещите назначения. За мнозина подобни действия могат да изглеждат прибързани, но в отговор е достатъчно да се припомни безсилието на 39-ото Народно събрание да избере парламентарен омбудсман, нов председател на Сметната палата, както и шеф на Комисията по дискриминация.Надеждите, че на международното поле ще се представим по-добре, се подхранват от факта, че Министерството на правосъдието е напреднало с подготовката на проектозакона за избори за Европейски парламент. С документа ще бъде регламентиран начинът, по който ще бъдат излъчени 18-те наши депутати в Европейския парламент (толкова предвижда подписаната на 29 октомври 2004 г. в Рим Конституция на ЕС). По неофициална информация в проекта на правосъдното ведомство е записано, че за член на Европейския парламентот квотата за България ще могат да се кандидатират граждани на ЕС (българи и чужденци), които отговарят и на условията за избор на народен представител у нас. Към кандидатите за наши представители в Страсбург обаче ще има изискване да не са действащи депутати или министри в България, както и да не работят в някоя от общите институции на Евросъюза. Още през есента на тази година следващото Народно събрание ще трябва да определи 18 наши наблюдатели в Европарламента. Те ще заминат за Страсбург и ще се включат в работата на есенната му сесия още през септември и ще бъдат отзовани след провеждането у нас на преки избори за евродепутати. Вероятно това ще стане през есента на 2006 г., когато ще гласуваме и за президент на републиката.С не по-малък интерес в началото на следващата година ще се очаква изборът на български представител в Европейската комисия чийто председател е Жозе Мануел Барозо. Предложеният от българското правителство кандидат ще трябва да получи също така доверието на Европейския парламент и на 25-те членки на съюза. Едва след това той ще заеме мястото си в изпълнителния орган на ЕС. Макар и все още да е рано за прогнози кой ще бъде първият ни комисар, в публичното пространство вече се завъртяха няколко имена. Твърди се, че апетити към поста имат както премиерът Симеон Сакскобургготски, така и президентът Георги Първанов. Според запознати не е изключена и кандидатурата на министъра по европейските въпроси Меглена Кунева. Наши магистрати ще заседават и в Съда на Европейския съюз. Както е известно, след 2007 г. той ще се състои от 27 съдии (по един от всяка страна-членка). Любопитното е, че те се посочват от съответните правителства. При решаването на сложните казуси магистратите ще бъдат подпомагани от генерални адвокати, номинирани също от правителствата на страните членки. Вероятно предстоят дебати по този въпрос между Висшия съдебен съвет (който е основният кадрови орган в съдебната система) и Министерския съвет. Изпълнителната власт ще посочи и един висококвалифициран одитор, който ще замине на работа в Сметната палата на ЕС. Отново местните власти с участието и на работодателските организации ще определят имената на 24 наши специалисти в Икономическия и социален комитет на ЕС и в Комитета на регионите (по 12 във всяка една от двете консултативни институции).Бъдещото присъединяване на страната ни към Евросъюза създава немалко шансове за реализация зад граница и на служители от по-долните етажи на държавното управлениеНа практика длъжностите, за които могат да се пласират работещите в министерствата и агенциите, са разделени в три категории - администратори, технически сътрудници и асистент-секретари. Логично най-завишени са изискванията спрямо кандидатстващите за административни постове (пресаташета, юристи лингвисти и др.) Една от структурите на Европейската комисия, в която има шанс да заработят най-много българи, е нейната дирекция Писмени преводи. При посещението си неотдавна в София нейният шеф Карл Йохан Льонрот съобщи, че в началото на 2006 г. предстои да бъдат наети 110 български преводачи.Един от подстъпите към бъдеща кариера в ЕС могат да се окажат и многобройните стажове, които европейските институции организират за млади специалисти от страните кандидаткиНай-добри възможности в тази насока предоставя Европейската комисия. Тя допуска в дирекциите си около 600 стажанти годишно. Обучението трае пет месеца, като се предпочитат предимно кандидати на възраст между 18 и 45 години, притежаващи диплома за висше образование по специалностите Политология, Международни отношения и Икономика. Стажуването на млади лидери от Централна и Източна Европа е възможно и в Европейския парламент. Тяхното обучение се финансира по програмата Робер Шуман. За останалите българи остава утехата, че най-късно през 2014 г. ще отпаднат всички забрани за движение на работна ръка в границите на Евросъюза.

Facebook logo
Бъдете с нас и във