Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ЧИНОВНИЦИТЕ НЕ НАМЕРИХА ОБЩ ЕЗИК С... МЪЛЧАЛИВОТО СЪГЛАСИЕ

Парламентът дава, министерствата и общините - не. Така като че ли най-точно може да се обобщи близо едногодишното прилагане на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност, добил популярност и като Закон за мълчаливото съгласие. Според анализ на Министерството на икономиката една голяма част от държавните и общинските ведомства все още не са привели дори наредбите си в съответствие със споменатия нормативен акт. Въпреки че в преходните и заключителни му разпоредби е записано, че това трябваше да стане до... 17 декември 2003-а. На тази дата в административното право бе въведен принципът на мълчаливото съгласие при издаването на разрешение и удостоверение от страна на администрацията за еднократни сделки или действия . Казано с други думи, ако в определен срок чиновниците не се произнесат по искане на гражданин или фирма, те могат да пристъпят към сключване на сделката или изпълнение на съответната дейност, за която преди това са искали разрешение. Тогава управляващите квалифицираха нововъведението като своеобразна миниреволюция и като нов обществен договор между представителите на бизнеса и държавата. Всъщност подобни определения съвсем не звучаха пресилено при действащия в административното обслужване у нас принцип на мълчаливия отказ. Но надеждите, че бюрокрацията ще изчезне като с вълшебна пръчица, се оказаха чиста химера. Както често се случва в България, хубавите нормативни решения си остават на хартия. Друг е въпросът, че в самия Закон за ограничаване на административното регулиране бяха гласувани няколко текста, които предварително обрекоха каузата на неуспех. Една от алинеите му например предвижда принципът за съгласието да се прилага само ако в друг закон, регулиращ съответната сфера от стопанския живот (т.е. специален), не е предвидено обратното. Текстът пък, според който заинтересованите лица са задължени да изчакат още 14 дни преди да пристъпят към действие, дава втори шанс на администрацията да ги спре. Ако се съди от анализа на експертите на Лидия Шулева, общинските съвети прилагат норматива, както дяволът чете евангелието. Според специалисти от дирекция Регистриране, лицензиране и контрол на икономическото министерство по-голямата част от наредбите на местните парламенти в областта на административните режими противоречат на законовите изисквания. Не са рядкост случаите, в които общинарите залагат в тях по-високи критерии към гражданите и фирмите, отколкото са предвидени в самите закони. Или въвеждат срокове, които превишават максимално допустимите. В крайна сметка след очевидното разминаване между намеренията и практиката, отново потече дебат за нормативни промени. Далеч по-добре стоят нещата с ограничаването или отмяната на прословутите разрешителни и лицензионни режими, обявено от правителството на НДСВ като един от приоритетите му. През пролетта на 2002-ра кабинетът одобри списък от 192 режима, които подлежат на облекчаване или трябва се премахнат. До този момент това е сторено със 159 от тях. Сред министерствата, което са си свършили най-добре работата, са това на енергетиката, на финансите и на здравеопазването. Доста усилия ще са необходими за подобряване на бизнес климата и на общинско равнище. Икономическото ведомство възнамерява да предложи законови промени, с които да отпадне изискването за издаване на разрешения от общините за извършване на търговска дейност след 23.00 часа. Предлага се и заверяването на пътни листове за фирми, които извършват т. нар. случаен превоз, да бъде прехвърлено към регионалните поделение на Изпълнителна агенция Автомобилна администрация. Ще се настоява също така за ускоряване на сроковете, в които трябва да се произнесат местните власти по осем от режимите, записани в Закона за устройството на територията. Отделно ще се подготвят предложения за изменения в нормативната база, регулираща издаването на разрешения от ХЕИ, Дирекция Национален строителен контрол, Държавния ветеринарно-санитарен контрол и други. Именно снабдяването с тези документи, за които се чака около 30 дни, бе посочено като сериозен проблем от представителите на бизнеса в проучване на агенция Витоша рисърч от пролетта на тази година.

Facebook logo
Бъдете с нас и във