Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

Чиновниците: Гроздето е нечувствително

Развитието и качеството на лозарството и винопроизводството са неразривно свързани с наличието на достатъчно и достъпно финансиране. Това е един скъп бизнес, който се нуждае от средства за обновяване на сортовете, засаждане на нови масиви, въвеждане на технологии и модернизиране на производствения процес.

Това е и основанието на фирмите от бранша да настояват на висок глас производството на вино да се включи към т. нар. чувствителни сектори с приоритетно подпомагане по Програмата за развитие на селските райони (2014-2020 г.). Негови представители твърдят, че ако публикуваният проект на Наредба за прилагане на подмярка 4.2 "Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти" бъде одобрен, винопроизводителите ще бъдат лишени от възможностите за модернизация на съществуващи винарски изби или изграждане на нови. Това пък ще ги постави в неблагоприятно положение спрямо другите земеделски сектори. Така Радослав Радев, председател на Националната лозаро-винарска камара, коментира документа, изготвен от Министерството на земеделието и храните. А според него това е поредният акт на държавата, който ощетява фирмите от бранша и показва неглижиране на един от най-важните сектори в българското земеделие. Става дума за 270 млн. евро, които по Програмата за развитие на селските райони са предвидени за преработка на земеделска продукция.

Критериите за финансиране по тази програма дават предимство на т.нар. чувствителни отрасли. Министерството на земеделието и храните е определило сред тях да попаднат отглеждането на плодове и зеленчуци и производството на месо и мляко. Проектонаредбата предвижда при кандидатстване винаги предимство да имат проектите, свързани с преработката на суровина от изброените четири отрасъла. Твърдото изискване е производството да е подсигурено с поне 50% българска суровина, което ще се доказва със сключени договори с наши земеделски производители.

Винопроизводителите контрират този приоритет с факта, че са стратегически важни, експортно ориентирани и създават завършен имиджов продукт за България. Повечето компании са предвиждали инвестиции, които да подобрят работата им, като се започне от закупуване на бъчви, нови инсталации и изграждане на малки изби. Други пък са имали проекти за развитие на винен туризъм. Сега те смятат, че са несправедливо посечени от проектонаредбата на министерството.

Наредбите по мерки 4.1. и 4.2 в момента не предвиждат формална пречка за лозаро-винарите да кандидатстват за инвестиционна подкрепа по ПРСР, но заложените в тях правила за ранкинг практически лишават проектите да стигнат до етап сключване на договор за финансова помощ поради ограничения финансов ресурс по мерките. Тук не говорим за големите компании като "Винпром Пещера", които биха могли да финансират инвестиционната си дейност със собствени средства, а за малките и средни производители, които искат да се развиват сектора с иновативни продукти и технологии и които практически са лишени от европейско финансиране.

Заместник-министърът на земеделието Васил Грудев обаче поясни, че проектите за производство на вино ще бъдат допуснати до мярката за подпомагане и че шансът им е много голям. Предимството на чувствителните отрасли, при които спадът в производството в последните години е до десет пъти по данни от статистиката, обаче остава.

Разбира се, мярката не изключва и производители на вино да кандидатстват, но те ще бъдат класирани, след като бъдат одобрени проектите по четирите чувствителни отрасъла. Винопроизводителите искат просто равнопоставеност. Според тях тези средства са единствената възможност за инвестиции в производството им. Макар виното да не е сред ембарговите стоки за Русия, браншът изпитва затруднения предвид спада на продажбите на този пазар с над 63 процента. Там трудно се устоява вече на конкуренцията на вината от Абхазия и Крим. Те са по-евтини, а държавната политика е да се подпомага налагането им на пазара. А и всички конкуренти от Европа и Новия свят имали държавна подкрепа, каквато нямало единствено у нас, заявиха винопроизводителите. Радев окачестви случващото се като обидно. Браншът има специална "Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор в България", която предвиждала инвестиции във винарски предприятия, но по молба на МЗХ и Държавния фонд "Земеделие". По време на служебния кабинет предприятията са се съгласили тези мерки да отпаднат от програмата. "Тогава получихме уверението на министерството и ДФ "Земеделие", че секторът ще бъде приоритетно финансиран по Програмата за развитие на селските райони. Резултатът обаче е, че няма ненаказано добро, колкото и банално да звучи. Искаме да бъдем равнопоставени", каза Радев. Според него сега се налага да участват в състезание с предрешен край. По-рано сумата за проект е била по 400 хил. лв., а сега е нараснала до 3 млн. лв., което е по-добре, но само ако ги получиш.

Винопроизводителите ще протестират срещу наредбата, с която държавата ги лишава от европейски средства за инвестиции, с всички законови средства. Най-напред пред съда у нас. Другият вариант е да бъде сезирана Европейската комисия относно преценката, направена от страна на България при формулиране на приоритетите на Програмата за развитие на селските райони.

 

Досега лозаро-винарският сектор е единственият, който няма санкции и глоби от страна на Европейската комисия за нарушения по отношение на лозовите насаждения или промоционалните проекти по преструктурирането. Това пък означава, че всички отпуснати пари са останали в българското лозарство.

 

По подмярка 4.2 по Програмата за развитие на селските райони (2014-2020) българските земеделски стопани могат да направят инвестиции за преработка на земеделска продукция. Очаква се заявленията за подпомагане да надхвърлят между 3 и 4 пъти наличния ресурс. Част от проектите ще бъдат финансирани, другите ще останат под чертата на допустимост. Тук идва нашият проблем, че сектор "Вино" не е определен за подпомагане", заяви Радослав Радев.

Производството и преработката на плодове, зеленчуци, месо и мляко са четирите отрасъла, които ще бъдат приоритетно финансирани, категоричен е заместник-министърът на земеделието Васил Грудев. Това са чувствителните сектори, заложени в ПРСР, и са нейният фокус. Искаме да има повече български продукти на пазара, както и суровина за преработка.

Според наредбите държавата изисква половината от плодовете и зеленчуците, в чиято преработка ще се инвестира, да бъдат българско производство. И понеже произведените у нас плодове и зеленчуци са недостатъчно, пари ще останат и за винарите, макар че са извън приоритетите.

 

Приключи приемът на заявления за подпомагане по мярка 4.2 "Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти" от Програмата за развитие на селските райони (2014-2020 г.). В определения срок, който изтече на 18 декември 2015-а, са подадени 588 проекта. Заявените разходи по тях са в размер на над 1.6 млрд. лв., а субсидията - над 810 млн. лева. Бюджетът на финансовата помощ по мярката, определен в заповедта на МЗХ за прием, е в размер на левовата равностойност на 100 млн. евро.

Най-много проекти за преработка и маркетинг на селскостопански продукти са подадени от област Пловдив - 81 заявления, следвана от област Сливен с 29 проекта. В три области - Пазарджик, София и Стара Загора, са направени по 28 заявления.

Целта на мярка 4.2 е повишаването на икономическата ефективност и конкурентоспособност на предприятия от хранително-преработвателната промишленост, подобряването на качеството и безопасността на храните, както и постигане на съответствие със стандартите на Европейския съюз.

Следващият прием по мярка 4.2 е предвидено да бъде отворен през ноември-декември 2016-а. Бюджетът на финансовата помощ за този прием е 100 млн. евро.

Facebook logo
Бъдете с нас и във