Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ЧИНОВНИЧЕСКА НЕКОМПЕТЕНТНОСТ, ОПАКОВАНА ПО ЕВРОПЕЙСКИ

Най-хубавото на пазарните икономики е, че в тях всичко може да бъде изложено за продан. Стига да е добре опаковано. А лошото е, че за всичко се плаща - дори за съдържанието на кофите за отпадъци. В това българските производители и вносителите на опаковани стоки вече изобщо не е нужно да бъдат убеждавани. След появата на Наредбата за опаковките и отпадъците от опаковки (ДВ, бр.19 от 9 март 2004 г) и въвеждането на т. нар. екотакса бизнесът ни е на път да коригира чувствително розовите си очаквания за европейското си бъдеще. Не само заради множеството изисквания, които ще се наложи да спази, за да остане конкурентоспособен и след 1 януари 2007 г., а и заради стоварилата му се отговорност да заплаща от джоба си за преработването на онова, което потребителите на неговите стоки биха захвърлили като непотребно. При това не след година и половина, а отсега.Въпросната Наредба е приета на основание на чл.24, ал. 2 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО). С нея се определят изискванията към продуктите, след чиято употреба се образуват масово разпространени отпадъци, редът и начините за тяхното разделно събиране, многократна употреба, рециклиране, оползотворяване и/или обезвреждане. Според чл.11, ал.2 от ЗУО производителите и вносителите на опаковани стоки отговарят за разделното събиране на отпадъците, получени при употребата на тези стоки, както и за рециклирането и оползотворяването на опаковките. А според § 9 от Преходните и заключителните разпоредби на ЗУО през 2004 г. производителите и вносителите трябва да осигурят преработването и оползотворяването най-малко на 20% от опаковките. За 2005 г. процентът става 25 и се повишава постепенно, за да достигне до 48 % през 2010 година. Но, ако не докажат пред министъра на околната среда и водите, че изпълняват задълженията си за разделно събиране и оползотворяване на отпадъците, тези производители или вносители са длъжни да заплащат продуктова такса в размер и по ред, определени от Министерския съвет. Дотук със сухата материя. На практика всеки, който произвежда или внася опаковани стоки, има два варианта - или под някаква форма да осигури това разделно събиране на отпадъци и да ги рециклира, или да стане финансов донор на държавното предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда. А таксите, които следва да се внасят в неговия бюджет, никак не са за пренебрегване.Един от възможните изходи е нашите фирми да си създадат собствени дружества за оползотворяване на отпадъциВ момента вече съществуват три подобни сдружения. Първото - Екопак България АД, се появи в началото на годината по инициатива на 18 големи фирми, които внасят или произвеждат опаковани стоки. Негови учредители са Кока-Кола, Девин, Шуменско пиво, Данон и др.Второто дружество - Екобулпак АД, създадено в началото на юни, обедини още 34 компании от различни браншове - птицевъдство, месопреработка, козметика, олио, торове и т. н.И третото - Ре Пак АД, родено само седмица след второто, включи още десет фирми като Феста холдинг, Винпром Търговище, Винпром Бургас, Мегахим - Русе, Булпласт и др. Трябва да се знае обаче, че практиката в европейските страни не е еднозначна. В Чехия, Литва, Словакия, Унгария, Франция, Германия и Дания съществува само по една подобна организация, към която се присъединяват желаещите. На противоположния полюс е Полша, където има цели 12 такива организации. Ако следваме нашенската бизнес практика, изглежда, роенето в България ще продължи, защото пришълците, както стана при опита на втората вълна фирми да се присъединят към Екопак България АД, се изправят пред протакане, неясноти и допълнителни условия. Но това е по-малката болка. Работата е там, че създаването на подобни дружества за оползотворяване на отпадъци е само половината от решението на проблема. Защото у нас засега нито има практика, нито навици, нито система за разделно събиране на отпадъците, за тяхното извозване и съответната им преработка. А без да се осъществи това, изискването и на ЗУО, и на наредбата не могат да се изпълнят. Така проблемът за боклука ще се окаже костелив орех. Един от многото, които трябва да се счупят, и то до приемането ни в Евросъюза.А след като не могат да докажат, че засега реално преработват 20% от продаваните опаковки, фирмите са задължени дазаплащат продуктова таксав зависимост от материала, от който е изработена опаковката. Например, за 1 кг хартиен амбалаж се заплаща 20 ст., за пластмасов - 70 ст., за стъкло - 10 ст., за метали - 30 стотинки. От догодина таксите се вдигат съответно на 1.37 лв. за пластмаса, 40 ст. - за хартия, 60 ст. - за метали, и 12 ст. - за стъкло. Истинските проблеми за вносителите и производителите на опаковани стоки, обаче само започват с това, че плащането на тези такси оскъпява стоките им с 2-3 процента. За минералната вода, чиято опаковка пък е с най-висока екотакса, това оскъпяване стига до 10 процента. Далеч по-трудно решим е въпросът за точното изчисляване на това, колко се дължи и кога трябва да се платят тези суми. Според законовите текстове засега сумите се превеждат до 28-м число на месеца, ако ги заплащат производители, а ако се заплащат от вносители - заедно с митническите сборове. Но тънкият момент е, че в първия случай парите се дължат, след като стоките са реализирани, а във втория - преди това. Този дискриминиращ фактпредизвикал солидно брожение на бизнес духовете, принуди авторите на наредбата да се заемат с ремонта й само три месеца след влизането й в сила. Очаква се на вносителите да се позволи с декларациите, подавани в митническите служби, само да дават информация за количеството опаковки, а реалното плащане да се отложи, докато стоките бъдат пуснати на пазара. Но докато тези промени влязат в сила, нещата ще си останат постарому.Втората сериозна мина, заложена в наредбата, е свързана именно с декларирането на количеството опаковки, които подлежат на таксуване. Според наредбата митническите служби са длъжни да изискват заедно с останалите документи и спецификация на количеството и вида на опаковките във всяка пратка. Парадоксът е, че това изискване е потопено в пълна мъгла, защото нито е посочено кой изготвя тези спецификации, нито как трябва да бъдат оформени те, нито пък какви са санкциите при невярно попълнени декларации. Тъй като тази спецификация не е стандартен документ, е съвсем неясно и какви елементи трябва да съдържа тя. Ако се следва елементарната правна логика, и обикновеният списък, попълнен ръкописно и подписан, би трябвало да върши работа. Но пък как би изглеждал подобен лист измежду задължителните стандартни формуляри, които вносителите трябва да попълнят, за да освободят пратките си от митницата?Главоблъсканицата се засилва още повече от факта, че когато няма спецификация на това какви са количеството и видът на опаковките, би следвало екотаксата да се изчислява по най-високата тарифа. Поне така твърдят представителите на Асоциацията на митническите агенти. Например, ако един вносител има стоки с пластмасови, хартиени и стъклени опаковки, но не е изготвил въпросната спецификация, всички те би трябвало да се минат като композитни материали, защото там таксата е най-висока. Но пак не е ясно как ще се изчисли количеството и по какво подобно таксуване на око се различава от солените имуществени санкции или глоби?На всичко отгоре софтуерът, използван за попълване на митническите декларации, не е пригоден и за данните, свързани с опаковките. Което пък подсказва, че ако не искат да нарушат Закона за управление на отпадъците и наредбата, вносителите не могат да попълват и подават митнически декларации по електронен път.И за да бъде абсурдът съвсем завършен, се появява и въпросът сначисляването на ДДС върху екотакситеПо сега действащата нормативна уредба сумата би следвало да се преведе заедно с митническите сборове, затова и митничарите с пълно право изискват банково потвърждение на всеки превод. Което пък, както и може да се предположи, не е безплатно. Като се има предвид, че продуктовите такси се дължат от 15 март, след като наредбата влезе в сила, изглежда странно още едно обстоятелство. Управителният съвет на предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда, създадено съгласно ЗУО, в чийто бюджет постъпват тези такси, все още не е утвърдило механизмите за възстановяването им, когато дадена фирма докаже, че е изпълнила задълженията си по закона, за които стана дума по-горе. Типично по нашенски - нещата се мотаят докато в края на краищата и на изрядните платци им причернее да спазват правилата. И започнат да поглеждат с все по-нарастващ интерес към сенчестия бизнес.Много са абсурдите на чиновническата ни некомпетентност. Но най-невъобразими стават те, когато се опитат да побългарят европейските правила и практики, без да съобразяват, че не е важно колко модерно звучат разпоредбите, а че трябва да се приложими. И то без да довеждат адресатите си до лудост.

Facebook logo
Бъдете с нас и във