Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

Чий е язовир "Искър"

Четири министерства и две държавни дружества си прехвърлят топката

S 250 b41ca83d 204a 4dc1 9b38 b9c37430bede
S 250 b5bd733c 4c73 4a3a 8517 a21e92273f11

В продължение на няколко дни четири министерства - на енергетиката, на околната среда и водите, на земеделието и на регионалното развитие, две държавни дружества - "Язовири и каскади" и "Напоителни системи", както и столичното кметство не могат да дадат ясен отговор кой е собственикът на един от най-големите язовири в страната - "Искър"? Никоя от изброените институции не се нае да даде разяснения на въпроса кой отговаря за случващото се във водите му и в непосредствена близост до тях. На всички им било необходимо време за проверки и... размисъл. Което пък ни кара да се замислим защо въпросните чиновници получават заплати, след като не са наясно със съдбата на такъв обект, който дори е от национално значение.

Поводът да запитаме чий е язовир "Искър" бе желанието ни да разберем кой и съобразно кои правила е разрешил във водите на съоръжението да бъде изграден понтон, който се ползва за търговски цели. По закон те са публична държавна собственост, а отгоре на всичко гражданите на столицата пият именно от тази вода.

Става въпрос за "пристройка" към един от

скандалните градежи в чашата на язовира,

за които в. "БАНКЕРЪ" писа още през 2007-а - за комплекс "Камелот".

Тогава разказахме за скритите зад високи зидове около 20 суперлуксозни вили, построени на самия бряг в непосредствена близост с вододайната зона на столицата. Те са "охранявани" от здрави момчета и от допълнителен "аксесоар" - табели с надпис "Частен имот! Влизането забранено!". В хода на проучванията стана ясно, че повечето от чорбаджиите на тези бивши "земеделски земи" са "елитни бизнесмени", които не само неправомерно са заграбили терени около основния водоизточник, но са заградили даже водата, за да могат необезпокоявани да спускат в нея луксозните си моторници и джетове.

По онова време комисия, която включваше представители на столичното кметство и на ДНСК, извърши проверка съобразно разпоредбите на Закона за устройство на територията (ЗУТ) и Наредба №3 от 2000 г. (тя е издадена от МОСВ, МЗ и МРРБ и описва условията и реда за проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатация на санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди). Експертите установиха, че като се почне от 1951-ва та и досега, за да бъдат построени китните къщурки, някои от които в разрешителните за строеж фигурират като... бунгала, са нарушени десетки заповеди и наредби.

Десет години по-късно единственото, което се е случило в района, е, че собствениците на някои от тези имоти са били "принудени" да премахнат високите зидове към язовира. Но пък като притежатели на частни имоти са се възползвали от правото си да ограничат достъпа на редовите граждани до водите, които инак по закон са публична държавна собственост - или казано по-просто - на всички граждани на тази държава.

Само преди десетина дни избухна скандалът "такса празен стол" в заведения край брега на морето, но още по-парадоксално звучи тук, край язовир "Искър" достъпът до уж хотелския и увеселителен комплекс да става през портал с цени за... вход.

Под "егидата" на частния имот

собственикът на комплекс "Камелот" (който е такъв според документите) - едноличното дружество с ограничена отговорност "Бутитобес" на Костадин Атанасов, задължава всеки, който иска да влезе в комплекса, да си плати за това. Може би и да е логично да има такава такса, ако примерно става дума за ползване на паркинг. Но когато тя е определена и за пешеходците, нещата някак си не изглеждат съвсем нормални (виж табелата). Все пак не става въпрос за билет за някакъв вид представление...

Търсейки отговор на въпроса кой е допуснал във водите на язовира да се построи понтонът за търговски цели (виж снимката), се сетихме, че преди години стопанин на държавния язовир беше Министерството на земеделието. След скандала със странните възстановявания на земи в чашата на язовира се установи, че именно от това ведомство са изчезнали данните за собствеността около язовир "Искър". И точно "изчезването" на тази документация е дало възможност да бъдат реституирани земи в санитарно-охранителната зона на язовира. Поне така обясни тогавашният председател на Дирекцията за национален строителен контрол в Министерството на регионалното развитие и благоустройството Иван Симидчиев. А според тогавашния министър на регионалното развитие Асен Гагаузов язовирът е бил построен на мястото на гори, които са били държавна собственост, което бе повод той дори да се  "удиви" откъде са се появили тези частни имоти, та са били и реституирани. 

Сега представители на Министерството на земеделието пък казаха в отговор на питане на в. „БАНКЕРЪ“, че язовирът не е под техния контрол и нямало как да отговарят за случващото се в него и в околностите му.

Същия отговор получихме и от Министерството на регионалното развитие. Затова се обърнахме към Дирекцията за национален строителен контрол. Но се оказа, че разполагането на плавателни съдове (понтони, лодки, джетове и др.) до брега на комплекса не представлявало строеж и следователно не подлежи на контрол от структурите на ДНСК.

Позвънихме и в Министерството на енергетиката, което чрез дъщерното дружество на Националната електрическа компания "Язовири и каскади" стопанисва стената на язовира и водноелектрическата централа. Оттам обаче заявиха, че водите на язовира не били собственост на това ведомство.

Столичното кметство също нямало отношение към случая. Като отговор на въпроса ни знаят ли какво се случва в язовира, от пресцентъра ни препратиха към... Закона за водите и към списъка с комплексните значими язовири, сред които е нареден и язовир "Искър". 

Единствените, които все пак се ангажираха с мнение по случая, са хората на министъра на околната среда и водите Нено Димов. Те цитираха чл.13, ал.1, т.1 от Закона за водите, според който язовирът, водохранилището му до най-високо водно ниво, прилежащите му съоръжения и събирателните деривации са публична държавна собственост. Или казано иначе - водата в язовир "Искър" е публична държавна собственост и министърът на околната среда и водите издава разрешителни за ползване на воден обект, включително и за изграждане на нови, реконструкция или модернизация на съществуващи системи и съоръжения - плаващи съоръжения в язовири, съгласно чл.46, ал.1, т.1, буква "е" от Закона за водите. "Директорът на басейновата дирекция или оправомощени от него лица пък контролират: изпълнението на условията на издадените разрешителни по този закон, с изключение на разрешителните за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води и разрешителните за ползване на воден обект за изземване на наносни отложения от река Дунав", пише още в отговора на екоминистерството.

<!--![endif]--><!--![if--><!-- --><!--[if--><!--[endif]-->

Що се отнася до това дали комплекс "Камелот" има разрешение за изградения понтон, който навлиза във водите и се ползва за търговски цели, хората на Нено Димов казаха, че "след извършена проверка в регистъра на издадените разрешителни за ползване на воден обект, издадени от министъра на околната среда и водите, е установено, че няма издадено разрешително за изграждането на плаващо съоръжение - понтон, в язовир "Искър". В МОСВ дори досега не била постъпвала информация за наличието на понтон в чашата на язовира, граничеща с комплекс "Камелот". А нашият сигнал ще бъде изпратен на Басейнова дирекция "Дунавски район" за проверка и предприемане на действия по компетентност.

Вместо тези законови разпоредби да ни успокоят обаче, те повдигат още повече въпроси, защото, както се вижда, не се знае точно кой отговаря за уж значимите и комплексни водни съоръжения. В тази обща безотговорност те сякаш са се превърнали в изоставеното дете на държавата. И дали отново, когато стане някоя беля (наводнения "за пример" дал Господ), някой ще се сети, че общата "отговорност" на практика е обща безотговорност?!

А яките момчета, които светкавично наизскочиха, когато започнахме да снимаме обекта, и със заплашителен тон попитаха репортер на вестника: "Ти да не си министър-председателят", отново могат да викат "Ура".

Точно затова решихме да се заровим малко по-дълбоко в собствеността на този имот. Оказва се, че още през 2002-ра Атанасов се е възползвал от инак доказаните нарушения на поземлената комисия в Панчарево, която е възстановила правото на собственост на около 30 имота край язовира. Извършената още през 2007-а проверка е установила, че съществуват несъответствия и се припокриват части от земеделския фонд, и от терени, които попадат в административно-териториалните граници на две общини - Панчарево и Самоков. А за различни имоти, намиращи се в едно и също землище, техническите служби на район Панчарево - СО, и на община Самоков са издавали през годините различни документи (скици, разрешения за строеж, актове за узаконяване), чрез които са създали истински  административен хаос. Е - оправни хора удобно са се възползвали от него през годините.

Имаше и десетки прокурорски проверки, които уж трябваше да докажат, че територията, обхващаща т. нар. чаша на язовир "Искър", е санитарно-охранителна зона, а земите там не бива да бъдат възстановявани. Въпреки всичко поземлената комисия в район Панчарево услужливо е обърнала гръб на тази забрана (Заповед №РД-46-573 от 1997-а на министъра на земеделието и хранителната промишленост). Но и до ден днешен не се е чуло някой да е бил санкциониран...

На фона на тази история

случаят със собствеността на земята

върху която се намира днешният комплекс "Камелот", е любопитен.

Първото възстановено "парче" тук (с площ 5.215 дка) е възстановено на трима бивши собственици с решение на поземлената комисия в Панчарево от 25 юли 2002 година. Само две седмици по-късно - на 14 август, тримата наследници продават земите си на Костадин Атанасов за смехотворната сума от 3 хил. лв., или по 57 стотинки квадратния метър.

Вторият имот - с площ 3.313 дка, е "възстановен" на същата дата (25 юли). Той също е продаден на Атанасов веднага след като наследниците се сдобиват със съответните документи - на 20 август. И тук цената на сделката според нотариалния акт е 3 хил. лева.

За да се "оформи" достатъчно добър за търговска експлоатация терен, четири години по-късно Атанасов купува трети имот - от 1469 кв. метра. Цената му е... 500 лева. В този случай, въпреки че цените на имотите по това време са космически, той успява да спазари последната си придобивка още по-евтино от предишните - по 34 стотинки за квадратен метър.

Документите, описани в нотариалния акт, също не са за пренебрегване. Скицата на имота е издадена на 12 април 2006 г., а решението за "възстановяването" на имота идва само ден по-късно - на 13 април. Същия ден наследниците на имота вече са се сдобили и с данъчната му оценка... Сделката с новия собственик - Атанасов, е изповядана на 14 април 2006-а. Много хора биха останали безмълвни от "експедитивността" на тази операция...

Историята продължава в още по-комичен стил.През 2005-а главният архитект на район Панчарево издава разрешение за строеж за "преустройство на конюшня и склад за конюшня в... помещения за почивка". Две години по-късно е издадено и разрешение за пристройки и надстройка на жилищна сграда и хранителен блок. Така "поетапно"

конюшните се превръщат в... хотелски комплекс

Преди години институциите с половин уста обявиха, че подобни градежи в чашата на язовира не са законни и са недопустими. Но днес се оказва, че единственото, което Дирекцията за национален строителен контрол може да отговори по случая, е следното: "При извършени през 2010-а и 2011 г. проверки от служители на ДНСК относно законосъобразното изграждане и ползване на хотелски комплекс "Камелот" е установено, че за застрояването в имота са налице издадени от главния архитект на район "Панчарево" разрешения за строеж на "Хранителен блок, жилищни сгради и обслужващи помещения", "Пристройка, надстройка, хранителен блок и стаи под наем", "Склад с конюшня и конюшня", "Преустройство на ферма за коне в стаи за почивка" и "Параклис "Св. Николай", както и разрешение за монтаж на "Навес". Строежите са въведени в експлоатация със съответните удостоверения, издадени от главния архитект на район "Панчарево". Параклисът и навесът са строежи от шеста категория и не подлежат на въвеждане в експлоатация."

Експертите на строителния надзор обясняват още, че част от оградата от източната страна и цялата ограда от западната страна на имота са изпълнени без разрешение за строеж и представляват незаконен строеж по смисъла на Закона за устройство на територията. В резултат на това от ДНСК е издадена заповед за премахването им, която е обжалвана от собственика на комплекса по съдебен ред. След потвърждаването на заповедта от компетентния съд тя е влязла в сила и незаконният строеж е премахнат доброволно от собственика през май 2013 година.

"След влизане в сила на ЗИД ЗУТ на 26.11.2012 г. контролът и предприемането на действия за строежите от четвърта, пета и шеста категория, каквито са строежите в случая, е изцяло в компетентността и правомощията на общинската администрация", уточняват още от Дирекцията за национален строителен контрол.

Очевидно това прехвърляне на топката

се оказва доста полезно за предприемчивия собственик на "Камелот". Преустроените "конюшни" бързо се превръщат в легализирани търговски обекти.

Според заявленията за "работно време в стационарен търговски обект", които реално легализират търговската дейност (и с които в. "БАНКЕРЪ" разполага), става дума за къща за гости "Авалон", семеен хотел и ресторант "Камелот", които са с разрешение да работят от 7 до 22 часа. Не са на това мнение обаче хората, които са били наоколо. Обикновено купонът в комплекса продължавал до зори, твърдят очевидци. Да не говорим, че през деня джетове и скутери, които излизат от него, цепят водите на язовира и нарушават спокойствието на всички.

Тук е мястото да припомним и още един екшън в комплекс "Камелот". През лятото на 2011-а тук влизат служители на Главна дирекция "Борба с организираната престъпност", които откриват "сериозни данъчни нарушения" - поне така твърди по онова време съобщението на пресцентъра на МВР.

Проверката на служители от сектор "Изпиране на пари" в ГДБОП била предприета след сигнал за незаконно строителство и укриване на данъци. В нея участвали служители на СДВР, на столичното 8 РУП, на РДНСК и НАП. При внимателен преглед на документацията на комплекса, както тогава съобщиха от МВР, са били установени множество груби нарушения - повечето от гостите на хотела не попълвали адресни карти, при отчитане на дневните обороти голяма част от тях не били фискализирани, което от своя страна водело до неплащане на дължимия данък и респективно - до нанасяне на щети за републиканския бюджет.

Извършено било и замерване на застроените площи, за които собствениците не могли да представят строителна документация. В хода на проверката е установено, че на територията на комплекса се съхраняват 37 лодки и 44 моторни джета. Голяма част от тях били без обозначителни номера и без документи за собственост. Но и от цялата тази проверка остана само пушилката. Макар че и до днес документите за дружеството да отлежават в "Досъдебно производство" в 8-о управление на МВР.  По информация на "БАНКЕРЪ" документите са иззети от районната администрация през 2014-а във връзка с образувана още през 2011-а предварителна преписка на Софийската градска прокуратура - Втори отдел, и образувано досъдебно производство (преписка 5467 от 2013-а). До този момент резултатът и в този случай е... нула.

Очевидно окуражен от

безпрецедентната безпомощност на институциите

собственикът на тузарския комплекс Костадин Атанасов е решил, че е време да го облагороди допълнително.

Той вече е внесъл ново инвестиционно предложение - този път за нещо изключително полезно - "Изграждане на локална пречиствателна станция за отпадъчни води към съществуващия хотелски комплекс и ресторант". Тук обаче пак изниква въпрос: къде са отивали тези "отпадъци" досега...?!

Facebook logo
Бъдете с нас и във