Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ЧЕТИРИ ПРАВИТЕЛСТВА ЗАГРОБИХА АЕЦ-А

С ядрената ни енергетика я свършихме като кучето на нивата. И то не само с централата в Козлодуй, но и с новия/стар проект за втора атомна в Белене. В четвъртък (17 юли) стана ясно, че министър Милко Ковачев ще предложи на Министерския съвет да отмени решението от 1990 г. за замразяване на АЕЦ Белене. В началото на седмицата пък бе огласен доклада на междуведомствената работна група, на която в края на април правителството възложи да изготви българската позиция за предстоящите консултации с Европейската комисия относно последиците от предсрочното затваряне на III и IV блок в АЕЦ Козлодуй. Общото становище на експертите от осем министерства и Агенцията за ядрено регулиране е кабинетът да отложи спирането на двата блока до построяването на АЕЦ Белене. Работната група предлага още България твърдо да поиска безвъзмездно финансиране - извън увеличената предприсъединителна помощ - за изграждането на АЕЦ Белене и за сероочистващите инсталации на ТЕЦ-овете. Според анализа на специалистите, това са приоритетните обекти, които биха осигури енергийния баланс на страната, а и възможността да запазим лидерското си място в енергийния сектор на Балканите.В доклада се напомня, че директните загуби за страната ни ще бъдат над 1.6 млрд. щ. долара, ако останалите два малки реактора в Козлодуй (III и IV) бъдат затворени предсрочно през 2006 година. На 19 ноември 2002 г., при затварянето на глава Енергетика, кабинетът пое ангажимент пред ЕС да спре блокове III и IV през 2006 г. срещу партньорска проверка за безопасността на пети и шести блок. БСП и СДС бяха против такъв ангажимент, но този акт позволи България да получи подкрепа от 15-те страни членки за присъединяването й през 2007 г., както и график за увеличена предприсъединителна помощ през оставащите дотогава три години. Междувременно и двете инстанции на Върховния административен съд отмениха правителственото решение за ранното затваряне на двата блока. Последици от акта на върховните магистрати обаче нямаше. Министрите продължиха да се надяват на обещаната партньорска проверкаПри това някак между другото пропускаха факта, че в заключителния текст на глава Енергетика на предприсъединителния договор е записано тя да се проведе преди окончателното приключване на преговорите ни с ЕС. Сиреч, през втората половина на 2003 година. За да има възможност до есента на 2004-а да се предоговорят всички условия около АЕЦ-а.В средата на юли 2003 г. обаче за въпросната инспекция и дума не става. Междувременно през седмицата председателят на Агенцията за ядрено регулиране Емил Вапирев предупреди, че ако евроревизията в Козлодуй не обхване и проектната безопасност на двата блока, проверката ще бъде безсмислена. Според него това ще е подмяна на поисканото от България. Батаците около АЕЦ не са от нито от последния месец, нито пък са забъркани само от кабинета Сакскобургготски. Прецедентът АЕЦ Козлодуй е на практика една от първите рожби на българския преход. Протестите на еколозите от края на 1989 - началото на 1990 г. придадоха на понятието ядрена енергетика почти неприлично звучене. Централата в Козлодуй бе отричана и анатемосвана, строежът на втора атомна в Белене бе спрян. По същото време и в Европа, а и в целия западен свят обявиха по-старите руски реактори за опасни и тръгнаха на кръстоносен поход за затварянето им. Последва първият официален ядрен документ на Европа - експертният доклад от Контцент от 1991 г., който изрично формулира, че реакторите от типа ВВЕР 230 (с каквито са съоръжени първите четири блока в АЕЦ Козлодуй) трябва да бъдат затворени. На всяка цена.През същата 1991 г. български ядрени експерти заедно с американския специалист Питър Янев разработиха технологичен проект за повишаване на безопасността на малките реактори. Предвиждаше се допълнително изграждане на локализираща кула - т.нар. кула на мълчанието, която при евентуална авария да отведе и локализира всички радиоактивни газове. Осигурено бе и финансиране от ЕБВР. Проектът обаче не видя бял свят. Към края на 1992 г. към ЕБВР бе създаден специален Фонд за ядрена безопасност, в който участват 16 страни донори (включително и Европейската комисия). Основната му цел е да прилага на практика атомните решения на Европа. ЕБВР предложи на страните, експлоатиращи небезопасни реактори (от типовете ВВЕР-440 В230 и РМВК по руски проект), споразумения за безвъзмездна помощ за изпълнение на спешни краткосрочни мерки, които включват клаузи за спиране на реакторите след определен период от време.На 16 юни 1993 г. кабинетът на проф. Беров подписа споразумение с ЕБВР, с което бяха отпуснати 24 млн. екю за осъществяване на краткосрочни мерки за подобряване на безопасността на блокове III и IV в АЕЦ Козлодуй. Срещу тях страната ни се ангажира да спре първите два блока в централата до 1 април 1997 г. и блокове III и IV - през 1998 година. Парите бяха получени и набързо похарчени от министрите на Иван Костов, но споразумението не бе ратифицирано. Подобна е ситуацията и в останалите ядрени посткомунистически страни, които като че тихомълком печелят битката с Евросъюза и продължават безпрепятствено да експлоатират опасните реактори от съветски тип. Така до януари 1999 г., когато Европарламентът гласува специален Доклад по въпросите на ядрената енергетика.Желязната завеса може да е паднала, но съществува широка пропаст в отношението към ядрената енергетика в Европейския съюз и Източна Европа - заяви тогава в Брюксел европарламентаристът Гордън Адам. Според него причините за тази пропаст са следните: Западът пропусна да оцени простичкия факт, че щом даден реактор е пуснат в експлоатация, разходите за гориво и работните му разходи за единица произведена електроенергия са много ниски. Съществуват предпочитания той да работи продължително, вместо да се строят нови електроцентрали от какъвто и да е вид.Междувременно България започна крайно предпазливи и конфиденциални сондажи за отдаване на козлодуйските атомни блокове на концесия. Разговорите се водят в Лондон, предпочетените партньори са американската Уестингхауз и британската Би Ен Еф Ел (BNFL). В късната есен на 1999 г. обаче официална София едностранно прекрати тайните преговори. Причината бе прословутият меморандум Костов - Ферхойген, подписан на 14 ноември. В него страната ни се ангажира да затвори първите два малки блока в Козлодуй през 2002 г. и в същия срок да договори спирането на следващата двойка реактори ВВЕР-230, но не по-късно от 2008-2010 година.Оттук насетне българската ядрена битка бе загубена На 25 май 2000 г. ексфинансовият министър Муравей Радев и енергийният шеф Иван Шиляшки подписаха гаранционното споразумение между АЕЦ Козлодуй, НЕК и ЕБВР (фонд Евроатом) за заем от 212.5 млн. евро за модернизация на пети и шести блок. Още през същата година документът бе ратифициран от предишния парламент. Две години по-късно, на 28 март 2002 г., гласовете на депутатите от НДСВ, ДПС и ОДС превърнаха в закон друго финансово споразумение с ЕБВР, регламентиращо използването на част от средствата в международния фонд Козлодуй. Документът бе подписан на 15 юни 2001 г. от предишния кабинет, а текстовете в него едно към едно повтарят онези от меморандума Костов - Ферхойген от 1999 година.Така страната ни продаде четирите реактора, всеки от които произвежда на година електроенергия за около 80 млн. евро само срещу... 200 млн. евро. Цената бе едно голямо обещание за бъдещо членство в Евросъюза, но... ако все пак преди това успеем да покрием всички изисквания за присъединяване към общността. Едно от тях е гарантиране на надеждното и сигурно електроснабдяване, съчетано с все по-засилващи се мерки за опазване на околната среда. В края на юли 2003 г. изпълнението на това условие изглежда почти невъзможно. Не само заради по-ранното затваряне на ядрените реактори в Козлодуй и липсата на каквато и да е готовност за строеж на заместваща мощност, но и заради бълващите серни и въглеводородни емисии комини на въглищните ни ТЕЦ-ове. Преди година управниците започнаха все по-често да говорят за АЕЦ Белене. До момента обаче идеята продължава да се върти в омагьосан кръг. Просто защото за това време като че никой от висшите ни държавни чиновници не проумя, че строежът на атомна централа е нещо доста специално. И се подчинява на правилата, утвърдени и от световната практика, и от Международната агенция за ядрена енергетика (МААЕ). Какви точно са те си остава повече от неясно. За тях мълчат и държавните чиновници, и експертите от бранша. Вместо това започнаха да гърмятскандалите около проекта за АЕЦ Белене В началото на седмицата столичен всекидневник сензационно съобщи, че в нарушение на всички законови и нормативни изисквания НЕК възлага на приятелски фирми разработка на техническото задание за строителството на втора атомна. Стойността на тайната поръчка била 10 млн. лв., които щял да получи консорциум, включващ Риск инженеринг, Енпро и Атоменергопроект. Още същия ден Националната електрическа компания официално съобщи, че единственото вярно в изнесената информация са имената на фирмите. Инак поръчката била за изготвяне на техническо задание за извършване на технико-икономически анализ за обосноваване на изграждането на АЕЦ Белене. Сумата не била 10 млн., а едва 41 250 лева. Трите включени в консорциума фирми са без конкуренция в България при изготвяне на проектни разработки и научни изследвания в областта на атомната енергетика - се твърди още в официалното съобщение на НЕК. Затова и ръководството на компанията единодушно е решило да възложи на консорциума въпросната задача, използвайки вратичката на чл.16, ал.1, т.1 от Закона за обществените поръчки (сиреч неприлагането на този нормативен акт в случаите, когато поръчката е свързана с научни изследвания, експерименти или проучвания).Така първият скандал около втора атомна като че бе потушен още в зародиш. Остана обаче дългата поредица от неизвестни които трябва да получат своите отговори, преди идеята за АЕЦ Белене да почне да придобива конкретни измерения. Проблемът не опира до липсващите експертни анализи и разработки. С тях без проблем ще се справят българските ядрени специалисти, ползващи се и с международен авторитет. Проблемите са във финансовото осигуряване на проекта. В това дали ще бъде дадена държавна гаранция за необходимите над 1.5 млрд. евро (както впрочем постъпи съседна Румъния)? Или пък инвеститорите сами ще поемат риска (което би оскъпило чувствително и проекта, и цената на произвежданата електроенергия)? Проблемен е и договорът, който НЕК ще сключи за изкупуване на тока от втора атомна. Не става дума само за продължителността на контракта, но и за изкупната цена на всеки киловатчас. И докато министрите от кабинета Сакскобургготски не казват какви са възможностите за финансиране на проекта, премиерският съветник Андрей Гюрковски огласи една доста еретична идея: парите за АЕЦ Белене да се набират чрез корпоративна емисия от ценни книжа, издадени от бъдещия собственик на централата. Не стана ясно обаче с какво подобни книжа ще привлекат инвеститорите. Те могат да очакват първия дивидент от вложените суми най-рано след 8-10 години (колкото е обичайният срок за откупуване на ядрен проект). Дали пък идеята на царския съветник не е вложителите да получават дивидентите си в натура - ще рече, в определен обем безплатни киловатчаса за собственика (на този принцип в началото на миналия век е привлечено финансиране за първите български ВЕЦ от каскадата Рила). Безспорното обаче е едно: който и от начините на финансиране на АЕЦ Белене да бъде избран - цената на нейната електроенергия значително ще надвишава предложенията на останалите производители. Ако пък бъде учредена държавна гаранция, по-скъпият ток от втора атомна ще се плаща от всички български потребители.

Facebook logo
Бъдете с нас и във