Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ЧЕТИРИ-ПЕТ ПЕНСИОННИ ДРУЖЕСТВА СА ДОСТАТЪЧНИ ЗА БЪЛГАРСКИЯ ПАЗАР

София Христова, изпълнителен директор на ПОД Алианц България, пред в. БАНКЕРЪСофия Христова работи в областта на допълнителното пенсионно осигуряване от 1994 г., като от 1997 г. е изпълнителен директор на ПОД Алианц България. Завършила е УНСС София и е магистър по финанси. Има специализации по управление на пенсионни фондове във Вашингтон, Балтимор и София. Семейна, с едно дете.Г-жо Христова, идеята на прекрояването на Кодекса за социално осигуряване (КСО) е да се синхронизира българското осигурително законодателство с това на ЕС. Кои от тях засягат пряко дейността на пенсионноосигурителните дружества?- Ние вече сме изразили предложенията си пред работната група, която готви промените. На практика, Кодекса за социално осигуряване представлява цялостната законодателна уредба на пенсионната система в страната. А пенсионните дружества са на терена - ние сме тези, които пряко прилагат закона в дейността си, така че е логично да участваме в подготовката на промените. Съществуват конкретни казуси от нашата практика, които биха могли да се решат точно при тези промени. Заради някои неточности в кодекса са затруднени взаимоотношенията ни с Националния осигурителен институт (НОИ). Това се отнася най-вече за случаите, когато бъдат открити грешки при осигуряването на персонала, но вноските вече са преведени в пенсионните фондове. Често сумите, които НОИ възстановява на работодателя, вече са изплатени на пенсионери или на техните наследници. В тези случаи пенсионните фондове няма как да си възстановят парите (освен чрез съдебен иск към пенсионерите или техните наследници) и те се плащат за сметка на акционерите на пенсионноосигурителните дружества.Какви други предложения за промени в кодекса имат пенсионните дружества?- Предложенията ни са свързани основно с инвестиционния процес и либерализацията на режима за инвестиции. Преди присъединяването на България към ЕС трябва да бъде премахнато задължението за инвестиране в ДЦК най-малко на 50% от активите на задължителните и 30% от активите на доброволните пенсионни фондове. Има и други рестрикции, които трябва да отпаднат. Да речем, дружествата сега не могат да участват в покупката на ценни книжа директно на първичния пазар на ДЦК. Задължени сме да участваме в аукционите чрез инвестиционни посредници, което естествено оскъпява инвестиционната ни дейност.Публична тайна е, че големите пенсионни дружества имат сериозни затруднения в инвестирането на управляваните активи. Една от резервите в тази посока е увеличаване на разрешените инвестиции в акции - сега ограничението е до 10% от активите на пенсионния фонд. Вярно е, че акциите са с по-висока степен на риск, но ограничението от 10% е твърде рестриктивно, за да позволява нормална диверсификация на активите.Има и друго ограничение, което затруднява инвестиционната ни активност. В кодекса е записано, че пенсионните фондове могат да придобиват до 10% от акциите на един емитент. Миналата година обаче Комисията за финансов надзор издаде указание, че ограничението в кодекса трябва да се тълкува не поотделно за всеки фонд, а сумарно за универсалния, професионалния и доброволния фонд и за пенсионноосигурителното дружество. В резултат се наложи в рамките на един месец пенсионноосигурителните дружества да продават вече купени акции и участия, за да приведат дейността си в съответствие с новите указания.Всъщност по отношение на инвестициите не се ли намирате открай време в нещо като омагьосан кръг - има пари, но няма атрактивни инструменти, в които да ги вложите? - Всяко дружество следва само да прецени как да структурира инвестиционния си портфейл съобразно обема на управляваните активи и своята инвестиционна политика и стратегия. Но е нелепо както от пазарна, така и от социална гледна точка да се продават набързо активи само заради грапавини в законодателството. Българският финансов пазар не е достатъчно развит, липсва палитрата от инвестиционни инструменти, характерни за развитите пазари. Казано по-просто, активите на пенсионните фондове растат скокообразно, а няма достатъчно богат избор от инструменти, в които да инвестираме парите на клиентите си. В същото време в Кодекса за социално осигуряване е заложен срок от пет дни, през който трябва да сме инвестирали привлечените средства. Доста нелогично, нали?Според вас колко дълъг трябва да бъде този срок?- Изобщо не трябва да има подобно ограничение. Дружествата се конкурират на пазара по отношение на доходността, която постигат. Сигурно е, че ако има достатъчно доходоносни инструменти, ние незабавно ще инвестираме парите на пенсионните фондове, а няма да ги държим в разплащателни сметки. Пазарът на недвижими имоти достатъчно атрактивно място за инвестиции ли е? И не са ли твърде рискови инвестициите, които дружествата направиха на този пазар, особено през последната година? - По закон можем да инвестираме до 5% от активите на задължителните фондове и до 10% от тези на доброволните фондове в недвижима собственост. С това ограничение рискът е сведен до минимум, тъй като в момента пазарът на недвижими имоти е доста динамичен. Съществува и друго ограничение - закупените имоти да не се ползват за нуждите на дружествата или на свързани с тях лица, т.е. те не могат да си правят офиси с парите на осигурените лица.Представителят на МВФ за България Джеймс Роуф наскоро заяви, че като икономист е изненадан от прекалено рестриктивната политика по отношение на инвестициите на българските пенсионни дружества. Според него правилата за инвестиции на нашите фондове в чужбина трябва да бъдат облекчени?- Наистина има ограничения за инвестициите в чужбина, но проблемът не е само в това. Доскоро българските дружества бяха доста дребни играчи в това отношение. Но е очевидно, че с нарастване на активите на пенсионните фондове все по-често ще се ползва и тази възможност. Иначе рестриктивната политика по отношение на пенсионните дружества беше оправдана допреди няколко години, когато те се оформяха като субекти на пазара. Наистина трябваше да се създадат полезни навици за работа на този пазар. Но това време вече е надживяно и регулациите започват да се превръщат в спирачка за развитието на пазара. Пенсионната индустрия доказа, че е зряла и може да работи по правилата.Стъпка в правилната посока би било да се даде възможност на дружествата да управляват различни инвестиционни портфейли в рамките на един пенсионен фонд. По този начин, заделяйки пари за пенсия хората ще могат сами да управляват инвестициите си, като избират различни инвестиционни решения и портфейли. Младите хора например, предвид дългия хоризонт пред себе си, биха предпочели инвестиции с по-висока доходност, които са и по-рискови. По-възрастните вероятно ще предпочетат по-консервативни инвестиционни портфейли със сравнително по-нисък доход, но без риск за инвестираните средства. От друга страна, едновременно с либерализирането на инвестиционния режим, трябва да се следи и да се държи сметка за рисковия профил на всеки един инвестиционен портфейл.Много или малко са осем пенсионни дружества за страна като България? - Мисля, че в следващите години ще има преструктуриране на пазара и консолидация на дружествата. Оптималният брой за пазар като нашия е четири-пет дружества. Някой би апострофирал: Нали за всеки има място под слънцето. Но за да може едно дружество да работи нормално и професионално, то трябва да разполага с необходимите финансови и човешки ресурси, с развита клонова мрежа, перфектна информационна система и т.н. В момента ние извършваме ежедневна оценка на активите на пенсионните фондове, което изисква сериозни инвестиции в информационни технологии. За да са изпълнени тези условия, е необходима критична маса от клиенти, които да дадат възможност на дружеството да развие своята дейност. Комисията за финансов надзор е органът, който трябва да следи дали пенсионните дружества отговарят на необходимите стандарти от гледна точка на финансови резултати, обслужване на клиентите, информационна и кадрова обезпеченост. В противен случай дружества, които трайно работят на загуба или не покриват дори минималните стандарти, биха застрашили доверието в пенсионния бранш.Оказва ли влияние кредитната експанзия на банките върху дейността на пенсионноосигурителните дружества?- Естествено, като част от една финансова система процесите и явленията в нея се усещат от всички участници. От една страна, увеличеното ипотечно кредитиране извади на пазара един доста добър инвестиционен инструмент, какъвто са ипотечните облигации. От друга страна, смятам, че занижените критерии при отпускане на кредити от страна на някои банки може да струва скъпо на цялата финансова система. От тази гледна точка мерките за ограничаване на кредитната експанзия са оправдани, но при съществуващите законови изисквания за инвестиране на пенсионните активи в ДЦК тези мерки се отразяват и на пенсионните фондове чрез влиянието, което оказват върху цените на ДЦК. Необходими ли са допълнителни данъчни облекчения за пенсионните дружества?- На първо място, е необходимо постепенно усъвършенстване и изглаждане на данъчния режим. Все още има пропуски и неточности по отношение облагането на вноските и доходите от допълнително пенсионно осигуряване. В края на миналата година пенсионноосигурителните дружества се обединиха около предложението за увеличаване на данъчното облекчение за личното доброволно пенсионно осигуряване. В момента това облекчение е 10% от облагаемия доход. Такъв размер на облекчението е приемлив за младите хора, но е недостатъчен за тези, на които остават по-малко години до пенсия. Като компромис би могло да се обсъди диференцирано данъчно облекчение, в зависимост от възрастта.В крайна сметка успехът на вшия бранш не зависи ли от нивото на осигурителната култура на българина?- През последните три-четири години сме свидетели на качествен скок в осигурителната, данъчната и финансовата култура на българина. За това допринесоха както пенсионната реформа и стартирането на дейността на универсалните и професионалните пенсионни фондове, така и останалите процеси в страната - мерките за увеличаване на събираемостта на данъците и осигурителните вноски, нарасналото доверие във финансовата система и др.Пенсионноосигурителните дружества с усилията и средствата, които влагат в реклама, в PR, в развитието на клонова мрежа, с извлеченията от индивидуалните сметки на клиентите, които се изпращат ежегодно, имат сериозен принос за информираността на българите по отношение на осигурителните отношения и възможностите, предоставени от данъчното законодателство.

Facebook logo
Бъдете с нас и във