Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ЧЕТИРИ НЕДОМИСЛИЦИ В ИСТОРИЯТА С ЖИТОТО

Решението на правителството да даде едни пари от бюджета, за да купи скъпо зърно, дето не струва толкова, възвръща най-типичните кривини на социализма. И тъй като много е писано за вредите от държавните намеси и за селскостопанските заблуди, този път ще изброим накратко и по списък защо правителствената подкрепа за земеделието е недоразумение:1. Пожарна и недомислена мярка. Не е ясно по кой закон ще става изкупуването, защо цената е точно 160 лв/т, защо ще се изкупят точно 200 хил. тона. Кога, от кого и как ще се купува?... Много показателно е, че първо се реши какво ще се прави и едва дни по-късно правителството седна да мисли как да я свърши тази работа.2. Създава възможности за облагодетелстване. Ако пазарната цена на зърното е 140 лв. на тон, а една шестнайсета от реколтата се изкупува с 20 лв. по-скъпо, не е все едно кой ще е продавачът. Ще кажете - по-скъпо ще се купува само качествената пшеница. Ама дали тя е 200 хил. тона?3. Това е губеща операция. Аналогиите с интервенционните запаси (практиката за регулиране на цените в Европейския съюз) са силно преувеличени. Не става дума само за това, че цената е определена с поглед в тавана. Нямаше никакви правила - нито за това при каква пазарна ситуация ще се намесва държавата, нито при каква цена тя трябва да почне да продава. То и в Европейския съюз селскостопанските намеси носят загуби, но тукашните ще са по-големи.4. Няма контрол и никой не е мислил за интересите на държавата. По-какъв начин тя ще си върне тези 32 млн. лева? Например през декември Министерството на финансите ще реши, че трябват пари, за да се върже бюджетът, и държавният резерв ще продаде пшеницата. За колко? А разходите за съхранение? Кой ще бъде отговорен за евентуалните загуби? Вечният губещ - данъкоплатецът!

Facebook logo
Бъдете с нас и във