Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ЧЕСТНА ПРИВАТИЗАЦИЯ: САМО В КРАЕН СЛУЧАЙ

ЧЕСТНА ПРИВАТИЗАЦИЯ: САМО В КРАЕН СЛУЧАЙСлед като Върховният административен съд върна сделката за Булгартабак, а двете прокуратури (касационната и административната) атакуваха продажбата на БТК, стратегическата приватизация изглежда по-несигурна от всякога. Дори и сделките да се сключат (след като половината депутатско войнство се изрепчи срещу съдебното им оспорване), над тях ще остане да виси сянката на съмнението. Нито експертите по корпоративни финанси, дошли от странство, нито новият прекрасен закон за приватизацията можаха да опазят АП, правителството и - в крайна сметка - държавата от забъркване в скандали. Дали ако министрите и магистратите се обичаха, сблъсъкът можеше да бъде избегнат? Едва ли.Причините за приватизационните разправииса много по-дълбоки и са свързани дори с географските ширини, на които се разиграват. Практиката досега показа, че без спорове минаха само някои големи сделки (ако изключим закъсалите предприятия, за които никой не се натискаше). Такъв е случаят с продажбата на уникални предприятия - като например Соди - Девня, което през 1997 г. служебното правителство на Стефан Софиянски продаде на белгийския концерн Солвей. Едва ли можехме да си представим по-уцелен собственик за него. (Също така трудно бе да си представим друг купувач на Химко освен лидера в бранша Норск хидро, но не било писано, тъй като явно някой трябваше да намаже от продажбата му на световнонеизвестните американци.) Когато се продаваха стандартни предприятия с ясен финансов и производствен профил, с ясни резултати и с добри мениджъри от соцвреме (неподдали се на изкушението техни частни фирми да стоят на входа и на изхода на дружествата), шум нямаше. Тихо например мина раздържавяването на КЦМ - Пловдив, въпреки че през 2000 г. комбинатът стана собственост на РМД. Което само по себе си е пълно отрицание на стремежите за стратегическа приватизацияПроблемът при покупката на подобни предприятия в България е, че се знае точно колко струват, обяснява известен приватизационен консултант. При това положение няма място за пазарлък. А няма ли марж, няма печалба. Друго си е заводът да затънал в дългове и безнадеждност, та да може да се купи за 1 лев (плюс неподлежащи на контрол обещания), пък после да се прокара решение за отписването на задълженията му. При пловдивския комбинат за цветни метали обаче всичко бе твърде на светло - той от години продава продукцията си директно на Лондонската борса. Лишени от оправданията за тежкото наследство и грубата намеса на държавата, купувачите на предприятия като КЦМ - Пловдив, можеха да разчитат само на това, че ще ги управляват добре - скучен и бавен начин за печелене на пари. А и рискован в държава като България. Как да убедиш чуждестранен инвеститор, че трябва да разчита на нормална печалба в страна, в която го дебнат политически, съдебни, синдикални и дори инфраструктурни изненади. Естествената реакция срещу тази несигурност е да се търсят отстъпки и допълнителни екстри, които най-често не се обявяват пред обществото. Точно това се случи през 2002 г. със сделката за БТК, където цената бе предварително закована от правителството (при това близо до санитарния минимум) и така бе широко отворена вратата за задкулисни предварителни договорки, намаляващи риска - но не за държавата, а за инвеститора.Изключително важно бе сегашните управници, поучени от миналите грешки, да заложат в новите приватизационни правила достатъчно гаранции за честна играИ за привличане на сериозни купувачи. Вместо това обаче бе издигнат лозунгът за прозрачната (според държавните люде) процедура, което се оказа трудна работа. Да, сделката за Булгартабак беше една от най-прозрачните, които сме виждали. В началото АП се изкуши да крие имената на кандидатите, но накрая дори прожектира парчета от офертите им пред журналистите. Прозрачно тръгна и приватизацията на БТК. Само че когато и двете сделки стигнаха до съда и всички започнаха да се питат какво става, прозрачността олекна. Оказа се, че отново не всички условия са били сложени предварително на масата. Проблемът е, че новата наредба за конкурсите, приета тази пролет, допуска да се водят преговори по параметрите на сделката, след като всички класирания вече са минали. Казано с други думи, остана възможността за манипулиране на надпреварата и дори (опази Боже!) за непрозрачност. Колкото и да си преговаряме правилата, по които се проведоха конкурсите за Булгартабак и БТК, трудно ще разберем защо наредбата предвиди, че трябва да има и предварителен етап. На него се подават някакви оферти, които се подреждат по някакви критерии, но нямат нищо общо с трупането на точки за окончателното класиране. А на всичко отгоре тези предварителни оферти не задължаваха с нищо кандидат-купувачите. При тях някои от състезателите се бяха изхвърлили с твърде висока цена, други пък предпазливо не бяха разкрили истинските си възможности. Така не бе трудно да се стигне до прозрението, че предварителният етап е само с разузнавателни функции и за преминаване на набелязаните избраници на следващо ниво. А за да не стане някоя грешка, и в двата случая бе предвидено по-нататък да преминат всички (при Булгартабак - петима, при БТК - трима). Но по-скандалното е, че между двата тура комисията по сделките към АП дописа критериите и задължителните изисквания към окончателните оферти.Ако се върнем малко назад във времето - когато се водеха преговори с потенциален купувач, обикновено се явяваха няколко кандидати, от които избраникът водеше по инвестиции, но не и по цена. Тогава АП му даваше предимство заедно с шанса да натъкми някак си цената за пред хората. (Впрочем при авиокомпания Балкан и това усилие не бе направено.) В крайна сметка стара истина е, че основната цел на всеки купувач не е да даде най-високата цена, а минималната най-висока цена. На противоположната позиция обаче е продавачът и по този начин стигаме до голямата въпросителна - възможността да се обяви ново наддаване. Всъщност точно това поиска ВАС, връщайки сделката за Булгартабак. Спорният текст от наредбата за конкурсите казва, че се иска повишаване на офертите, ако цената е ниска или пък предприятието се е подобрило. Но дали при Булгартабак наистина има основание да се говори за подобряване на финансовото му състояние? Справедливостта изисква да се признае, че такъв въпрос не може да има категоричен отговор. Най-малкото защото един произволен показател от произволно избран отчет лесно може да наклони везните в една или друга посока (особено ако не е поискана счетоводна експертиза)? Пък и нямаше ли да има обвинения за опорочаване на процедурата, ако след финала АП беше решила, че спринтът на 100 метра продължава и на 200 метра (по сполучливото сравнение на Мариус Величков от Тъбако кепитъл партнърс)?Възраженията на Темида срещу опита за продажбата на БТК са основно по неизпълнението на уж прозрачните приватизационни правила, макар че казусът, който предизвиква най-много вълнения, също бе възможността за повторно наддаване. Всички твърдят, че офертата на Вива Венчърс е ниска, следователно трябва да се иска повишаване. Само че кой е критерият за ниска цена? И докато по тази тема споровете продължават, то правилата по раздържавяването и на БТК, и на Булгартабак би следвало да са определени еднозначно още от самото начало. Да е пределно ясно какъв може да е бъдещият купувач, колко време след сделката той няма право да прехвърля акциите си на трети лица, как победителят ще развива спечелената от него компания? И още: какво се признава за инвестиция, какви структурни промени трябва (и може) да направи новият собственик, какви резултати ще постигне той през първите години след продажбата..? Нито един от тези въпроси не получи категоричен отговор. Една от най-големите загадки все още е кой всъщност е истинският купувач. И за цигарения холдинг, и за телекома. В стратегията за приватизация на Булгартабак бе включена само една мярка за отсяване на несериозните инвеститори - депозитът за участие, внесен преди подаването на оферти, бе по-големичък. В пожелателна форма бе определен и профилът на кандидатите - фирми от бранша или финансови инвеститори, но това не бе спазено и също послужи като аргумент ВАС да върне сделката на АП. За капак се получи така, че адвокатите - собственици на Тъбако кепитъл партнърс, трябва да продадат участието си преди сключването на договора за приватизация на Булгартабак (те са автори на правния му анализ и ако купят холдинга, ще нарушат закона). Без да е известно кой ще им купи дяловете. И въобще какви са гаранциите срещу участието на подставени лица?Проблемът с фактическия купувач е още по-сериозен за БТК, тъй като тази сделка съдържаше конкретни предварителни изисквания към участниците (те трябваше да са утвърдени телекомуникационни оператори с поне 2 милиона абонати или пък, ако са финансови инвеститори - да управляват активи за поне 300 млн. евро). Тези прагове обаче бяха елиминирани след избора на Вива Венчърс с клауза в договора за продажба, позволяваща на виенското дружество с капитал едва 35 хил. евро да променя собствениците си, без дори и да информира АП. При цялата афиширана прозрачност параметрите по фактическата продажба на Булгартабак и БТК си остават скрити. Търговска тайна, казват. Но дали подобна тактика има място в продажбата на ключови монополни предприятия?

Facebook logo
Бъдете с нас и във