Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ЧАСТНИТЕ ТРУДОВИ БОРСИ ИЗМЕСТВАТ БЮРАТА ПО ТРУДА

Само 22% от работодателите, които смятат да наемат персонал в близките няколко месеца, възнамеряват да използват услугите на бюрата по труда към Агенцията по заетостта. Това показва изследване на Алфа Рисърч, проведено в периода 5-28 юни 2004 година. Анкетирани са били 7200 предприемачи, използвани са данни на Националния осигурителен институт, синдикатите и регионалните дирекции по заетостта. В 36% от компаниите, които са се обръщали към държавните трудови посредници, твърдят, че предоставените им посреднически услуги са били полезни, но само донякъде. Шест процента пък ги намират за напълно безполезни. Основното изискване на предприемачите е да се създаде регистър на безработните и да се подобри информационната политика на бюрата по труда. Въпреки стремежа на ръководството на агенцията дейността й да се доближи до утвърдените стандарти в службите по заетостта в Европейския съюз, недостатъците съвсем не са малко. Заради тях мениджърите все по-често използват частните трудови борси и агенциите за подбор на кадри. Доказателство за това са и данните от статистиката - миналата година Агенцията по заетостта е осъществила едва 30.4% от посредническите услуги на пазара на труда. От изследването на Алфа Рисърч става ясно, че предприемачите търсят чрез държавните бюра предимно работници с ниска квалификация. Само една десета от анкетираните са заявили, че ще се обърнат към държавната агенция при намирането на работна ръка, но единствено за някои от свободните позиции. За по-висшия си персонал директорите предпочитат да ползват частни консултантски фирми. В бюрата на Агенцията по заетостта няма индивидуален подход към всеки един работодател, не се дава детайлна информация и не се прави качествен подбор на кадрите, отбелязаха пред в.БАНКЕРЪ мениджъри. Тяхното мнение е, че организацията на бюрата трябва да оптимизира и да се ускори извършваният от тях подбор. Частните агенции били по-гъвкави, предлагали допълнителни услуги като публикуване на обяви в местните вестници и консултации с висококвалифицирани специалисти по човешките ресурси. Някои от тях провеждали и индивидуални интервюта с явилите се кандидати за заявените от работодателите длъжности.Най-голямо търсене на българския трудов пазар има за персонал без висше образование, но с добра квалификация и натрупан опит, показват данните на проучването. Предпримачите избягват да наемат във фирмите си висшисти защото трябва да плащат по-големи заплати, изтъкват трудовите експерти на синдикатите. Другата причина била, че тези, които са завършили университет, имат по-големи изисквания за условията на работа. Само осем на сто от анкетираните от Алфа Рисърч бизнесмени предпочитат да наемат хора без стаж, които да преминат през съответната квалификация във фирмата. Очевидно е, че останалите нямат нагласата сами да моделират способностите на кадрите, които управляват. Повече от половината са дали отговор, че се доверяват на получената квалификация в българските гимназии и университети, а една пета са на мнение, че друг работодател от техния бранш е осигурил добра подготовка на персонала. Доверие в частните и държавните агенции за повишаване на квалификацията са декларирали 34 на сто от участвалите в анкетата мениджъри. На въпроса Бихте ли приели във вашата фирма да стажуват безработни лица, 61% са дали отрицателен отговор, а останалите - положителен. Социолозите обаче подчертават,че процентът на готовите да вземат стажанти се е увеличил с 9% в сравнение с края на 2003 година. Съдейки от изследването на Алфа рисърч, 3.9 на сто от предприемачите, които възнамеряват в близко бъдеще да увеличат щата си, предвиждат обучение на новонаетите служители за повишаване на уменията им. С процент повече са тези, които казват, че ще вземат на работа само предварително обучени хора. Към курсове за повишаване на компютърната грамотност ще насочат новите си служители 17 на сто от работодателите, а 7% ще ги изпратят на езикови курсове. Само че занапред компаниите няма да имат правото сами да провеждат обучението на наетите безработни по програмите по заетостта, за които плаща социалното министерство. Това предвиждат промените в Правилника за прилагане на Закона за насърчаване на заетостта, които бяха публикувани в Държавен вестник на 21 септември. Фирмите, които ползват пари по насърчителните мерки, ще трябва да използват услугите на външни обучаващи организации. Към коя образователна институция ще се насочват хората без работа ще решава Агенцията по заетостта. Изборът ще става съгласно разпоредбите на Закона за обществените поръчки и по методика, утвърдена от министъра на труда и социалната политика. Експертите на ведомството са убедени, че по този начин ще се оптимизира изразходването на средствата, предназначени за тази цел, и ще може пряко да се контролира получената квалификация. През миналата година с пари от бюджета на социалното министерство са били включени в курсове за професионална квалификация 22 117 безработни. Над четири хиляди заети лица са започнели обучение, за да си запазят работното място, а 4536 са включени в курсове за адаптиране към новите условия на пазара на труда. За обезпечаване на образователните услуги през 2003-а са били похарчени 13.770 млн. лева. Преференциите за наемане на безработни не са привлекателни за предприемачите, показва изследването на Алфа рисърч. Само една четвърт от участвалите в него са се възползвали от тези привилегии. Същевременно почти половината от тях заявяват, че не биха разкрили новите работни места ако, не получаваха финансови стимули от държавата. През 2004-а в бюджета на Министерството на труда и социалната политика са предвидени близо 20 млн. лв. за насърчаване на работодателите да наемат трайно безработни лица. С тези пари министерството ще плаща трудовото им възнаграждение и социалните осигуровки за срок от една година. За да се възползват от тази екстра, бизнесмените не трябва да са получавали държавна помощ (независимо от формата и източника й) на обща стойност над 200 000 лв. за последните три години.

Facebook logo
Бъдете с нас и във