Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ЧАСТНИТЕ СЪДЕБНИ ИЗПЪЛНИТЕЛИ ЩЕ СА МАЛЦИНСТВО

Едва около една четвърт от действащите у нас държавни съдебни изпълнители са пожелали да започнат да работят частно. По данни на Министерството на правосъдието към началото на седмицата само 69 от общо 253 държавни изпълнители са се възползвали от предоставената им законова възможност да преминат на свободна практика. В София това са сторили десет от общо 40 изпълнители. Очаква се броят им да се увеличи, тъй като крайният срок за подаване на молбите изтича на 3 октомври, т.е следващия понеделник. Както е известно, влезлият в сила от 1 септември Закон за частните съдебни изпълнители освобождава действащите съдия-изпълнители от задължението да се явят на конкурс за придобиване на правоспособност. Той обаче е задължителен за кандидатите, които формално отговарят на условията, но в момента не се занимават със събирането на вземания от некоректни длъжници. Фактът, че частните изпълнители ще са малцинство в сравнение с тези, които ще си останат на заплата към хазната, е колкото изненадващ, толкова и логичен. Приватизацията на принудителното изпълнение у нас се очакваше с огромен интерес както в юридическите, така и във финансовите среди. Дефектите на модела, по който работеха само държавните изпълнители, бяха повече от очевидни дори и за недотам просветените в разпоредбите на търговското законодателство. Но, от друга страна, идеята за въвеждането на частниците бе приета с известни резерви както от някои народни представители в предишния парламент (който прие споменатия закон), така и в самата гилдия на изпълнителите. Липсата на единна позиция при последните си пролича и по време на обществените дебати за или против частното изпълнение в началото на тази година. Една от причините за недотам големия ентусиазъм сред съдебните изпълнители да започнат собствен бизнес, подобно на колегите си от нотариата, е липсата на яснота доколко новата схема ще сработи в България. Трудно е например да се прогнозира дали взискателите (т.е. кредиторите, снабдили се с изпълнителен лист или друг документ с подобна сила), включително и за публични държавни вземания по висящи дела, ще предпочетат те да бъдат продължени от частни изпълнители, каквато опция предоставя нормативният документ. Другата голяма въпросителна е доколко държавните органи ще оказват съдействие на частниците в упражняването на техните правомощия? Наистина, поне на хартия, частният съдебен изпълнител има право на достъп в съда, административните служби, включително и в данъчните, в НОИ и в Централния депозитар. При възлагане от взискателя той може да проучва и имуществото на длъжника, да прави справки, да набавя документи и книжа. На практика обаче това съвсем няма да е чак толкова лесно.Открит остава и въпросът дали механичното преминаване от държавната ясла към частния бизнес ще доведе автоматично и до повишаване на ефективността на работата на изпълнителите? Още повече че предвиденото в закона дисциплинарно производство при констатирани нарушения се образува по искане на министъра на правосъдието или на петчления управителен съвет на Камарата на частните изпълнители, а не по сигнали на пряко засегнати клиенти. Според юристи известни рискове крие и ограничението частните съдебни изпълнители да действат само на територията на съответния окръжен съд, към който ще бъдат регистрирани. Това би могло да създаде затруднения при осребряване на имущество на длъжника, намиращо се в друга част на страната. Експерти по търговско право са на мнение също така, че нововъведеният механизъм за принудително събиране на публични и частни вземания не би могъл да функционира пълноценно без гласуването на спешни поправки в Гражданскопроцесуалния кодекс. По-конкретно става дума за ограничаване на възможността некоректният длъжник да обжалва оценката за продажба на движимите или недвижимите вещи, върху които е бил наложен запор или възбрана. По сега действащата уредба оценката се прави по пазарни цени от съдия-изпълнителя с помощта на вещи лица. Но оспорването на техните действия пред съда води до ненужно размотаване на изпълнителното производство. Допълнителна пречка пред работата на частниците е и все още необнародваната подзаконова нормативна база към новия закон - по-точно на всички онези наредби, които се предвижда да бъдат приети от Министерството на правосъдието най-късно до края на февруари следващата година. Може би най-важната сред тях е за условията и реда, по които ще се провеждат бъдещите конкурси за частни съдебни изпълнители. Тя ще бъде подписана от правосъдния министър Георги Петканов, след като се вземе и мнението на Камарата на изпълнителите. Самата камара пък ще бъде учредена на първото общо събрание на частните изпълнители. По време на форума, който трябва да бъде свикан отново от министър Петканов най-късно до края на ноември 2005-а, ще се гласуват уставът на браншовата организация, имената в нейния управителен съвет, както и размерът на встъпителните и годишните вноски, които ще плащат членовете й. Предстои Георги Петканов да сложи подписа си и под наредбата - за задължителното застраховане на частниците. В закона е записано, че те се застраховат за вредите, които могат да настъпят вследствие на виновно неизпълнение на техните задължения. Правосъдното ведомство съвместно с БНБ ще определят правилата, по които ще се изчисляват лихвите по т. нар. специални сметки на частните съдебни изпълнители. Те ще бъдат откривани в предпочетена от изпълнителя кредитна институция и в тях ще постъпват получените от осребряването на имуществото на длъжника средства. Любопитна подробност обаче е, че лихвите ще се внасят по съвсем отделна сметка. Изпълнителят ще трябва да открие и банкови сметки на свое име, по които ще се плащат разноските по принудителните действия, както и дължимите от клиента такси. Конкретният им размер ще бъде уточнен със специална тарифа на Министерския съвет. Според запознати един от спорните моменти, спъващи подготовката на тарифата, е дали да се въведат различни такси за държавните и частните съдебни изпълнители за услуги, които не зависят от материалния интерес. Макар и малцинство, все пак частните съдебни изпълнители имат шанса да повторят успеха на колегите си от ЕС при събирането на вземанията и да докажат, че освен лош стопанин държавата е и лош събирач на дългове.

Facebook logo
Бъдете с нас и във