Банкеръ Daily

Управление и бизнес

Частният бизнес притисна "Български пощи"

Въпреки присъствието си в цялата страна и модернизирането на някои дейности "Български пощи" изпуснаха конкуренцията.

Пазарът на пощенските услуги през последните години е доста динамичен.

Разнообразен е и от към участници (общо 169), съдейки по регистъра на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС), което подхранва оптимистичните очаквания за развитието на този бизнес. Онлайн търговията също дава своя принос в тази насока.

Според доклада на КРС за миналата година има нарастване на оборотите и в двата големи пазарни сегмента - на универсалната пощенска услуга и на неуниверсалната. Първият включва вътрешни и международни пратки до 2 кг, както и пощенски колети до 20 кг, а вторият обхваща куриерските услуги до 35 кг, хибридната поща, пощенската реклама и услуги като "Наложен платеж". Общо паричните постъпления от двата сегмента възлизат на 425 млн. лв., което формира годишен ръст от 8 на сто. На фона на растящите приходи общият брой на обработените пратки и извършени услуги нараства с 5% - до 193 млн. броя. Над две трети от оборотите се формират от куриерските услуги, следвани от колетните и от пощенски пратки. Спрямо 2016-а приходите от колетите са нараснали с 2%, компенсирайки намалението при пощенските пратки и при "хибридната поща".

Важно е да се отбележи, че продължава да намалява пазарният дял на "Български пощи", достигайки до скромните 13 процента. Всичко останало се държи от частните оператори. Държавната компания не успява да се възползва от преимуществата си - многото офиси и служители във всяко населено място. Независимо  че приходите й запазват стойността си, тя продължава да губи позиции. На практика през 2017-а е загубила още 1% от бизнеса си. И за първи път отстъпва лидерството в най-важния си пазар - на универсалните пощенски услуги. Намаленият пазарен дял на държавното дружество се дължи на изпреварващия ръст в приходите на всички останали оператори  в размер на 9% спрямо 2016-а, реализиран най-вече в сегмента на неуниверсалната пощенска услуга.

Пазарни дялове

Основни конкуренти при универсалните пощенски услуги през последните три години са "Български пощи" и "Еконт Експрес" ООД. Въпреки че по силата на Закона за пощенските услуги единствено държавният оператор има лицензия за работа на цялата територия на страната, пазарната му позиция значително отслабва, като през 2017-а пада до 47 на сто. И за първи път от началото на либерализацията на този пазар "Еконт Експрес" взема по-голям дял (48%).

Другият играч е "МиБМ Експрес", но той е намалил участието си от 3 на 2% в края на миналата година. Дейност и приходи от извършени услуги в тази сфера отчита и "Спиди" АД - той и останалите лицензирани оператори формират общ дял от около 3 на сто. В  този сегмент на пазара мерят ръст девет частни компании, които обаче имат лицензии за извършване на универсални услуги само върху част от територията на България.

Общите приходи само от този тип дейности през 2017-а възлизат на около 89 млн. лв. и бележат ръст от близо 16 на сто. Расте и броят на обработените пратки общо за страната и чужбина. Нарастването на приходите идва основно от ръста при колетите (над една трета), които имат сравнително по-високи цени от тези на пощенскитe пратки. Според обобщените данни  около 46% от всички парични постъпления по тази услуга са генерирани от по-високата активност в електронната търговия.

Увеличението на приходите от универсалните пощенски услуги през 2016-2017-а се дължи най-вече на повечето постъпления от приетите и доставени колети за страната до 20 кг, отчетени от "Еконт Експрес". Фирмата е увеличила и броя на колетните пратки и парите от тях с по над една трета.

Заради активната инвестиционна програма и разширението си на Балканите куриерската компания "Спиди" АД пък показва още по-високи резултати.

Потребителите на услугите

С бума на електронната търговия се наблюдава промяна и в профила на клиентите. Услугите, които са предназначени от бизнеса към индивидуални потребители (business to consumer B2С), придобиват все по-голяма тежест  за сметка на тези, които се предоставят на бизнеса и са насочени към други бизнес потребители (business to business В2В).

Конкуренцията в този пазарен сегмент за поредна година се характеризира като слаба с високо ниво на концентрация, предимно заради присъствието на "Еконт Експрес" и "Български пощи".

Колкото до

чистите куриерски услуги

темпът на нарастването на приходите там се забавя. Това обаче е резултат от промяната в обхвата на пазара на неуниверсалната поща, в който през миналата година за първи път бяха включени куриерски услуги до 31.5 кг, а не до 35 кг, каквато бе предишната практиката. Влияние върху оборота оказа и намаляването на дела на куриерските пратки за чужбина за сметка на пратките за страната, които са с по-ниски цени.

От вписаните в регистъра към края на миналата година 157 пощенски оператори, заявили намеренията си да предоставят неуниверсални пощенски услуги, едва 65 са работили ефективно по доставката на стоки. Но приходите от дейността им са били 324 млн. лв., което е с близо 6% повече в сравнение с 2016-а. 

Приходите в този пазарен сегмент са главно от пратки за страната, като важно значение в случая продължава да има пазаруването онлайн. Операторите отчитат нарастване на броя на приетите, пренесени и доставени куриерски пратки по този канал и е очевидно, че се засилва зависимостта на сектора от електронната търговия.

Не можем да пропуснем и развитието на "хибридната поща" или писмата от комунални фирми. Тенденцията на спад на приходите и броя на услугите при нея продължава и през 2017-а. Едно от обясненията е зачестилата практика на дружествата от ютилити сектора да доставят пратките си до крайните потребители самостоятелно. Друга причина е отказът на част от хората да получават сметките си за комунални услуги на хартиен носител и заменянето им със съобщения по електронен път.

Иначе пратките от услугата "пряка пощенска реклама" са се увеличили, но пък и там приходите са намалели, което вероятно се дължи на промяната в условията по договорите с големите клиенти, отбелязват от Комисията за регулиране на съобщенията. Така или иначе, "пряката пощенска реклама" формира под 1% от общия размер на паричните постъпления от неуниверсалните пощенски услуги. Осемдесет и девет процента от парите в този сегмент се дължат на десетте оператора с най-големи дялове на този пазар. Делът конкретно на "Български пощи" остава незначителен - близо 4 на сто.

Комисията за регулиране на съобщенията препоръчва на "Български пощи"

намаляване на пощенските станции

През миналата година компанията е обслужвала 2980 такива станции, от които 639 градски и 2341 селски. Общият брой на населени места, в който тя предоставя услуги, пък е 5174.

Мрежата на държавните пощи не е преструктурирана от началото на либерализирането на този пазар, което води до високи разходи за поддържането й. "С оглед чувствителността на въпроса за закриване на пощенски станции и социалния и политическия му отзвук следва да бъде разработена и приета цялостна концепция за оптимизиране на пощенската мрежа на държавния оператор, тъй като предоставянето на универсална пощенска услуга не предполага задължително наличието на стационарна пощенска станция", отбелязват от регулатора. Според него държавното дружество може да използва алтернативни форми на обслужване като мобилна пощенска станция, пощенски агентства, изнесени гишета, каквато е практиката на неговите конкуренти.

За разлика от "Български пощи", останалите оператори са гъвкави и бързо се ориентират към ползите и новите пазарни възможности, предоставяни от новите технологии. В своята дейност те внедряват иновативни решения, като т. нар. колетни шкафове или автоматични пощенски станции (АПС). Последните се поставят в търговски вериги, бензиностанции, молове и други обекти, работещи до по-късно, и това позволява на хората да си изберат удобно време за получаване или подаване на пратка. А на операторите - да реализират икономии от логистика.

"Спиди" и "Еконт Експрес" са първите у нас, които внедриха АПС.

Facebook logo
Бъдете с нас и във