Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ЧАСТНИ ИЗПЪЛНИТЕЛИ ЩЕ СЪБИРАТ ДЪРЖАВНИ ДЪЛГОВЕ

Частни съдия-изпълнители ще могат да събират публични държавни вземания като мита, данъци, такси и осигуровки. Авангардната идея се съдържа в новия вариант на законопроекта за въвеждане на частни съдия-изпълнители у нас, който неотдавна бе одобрен на първо четене от парламентарната правна комисия. Предложението за приватизиране на принудителното събиране на вземания от неизрядни длъжници бе лансирана от новоизбрания шеф на Сметната палата Валери Димитров, от бившия председател на Народното събрание Огнян Герджиков, от други изтъкнати прависти и разбуни духовете в юридическите среди. При изложените твърде разнопосочни позиции депутатите от правната комисия взеха соломоново решение. Те сформираха работна група, която да напише нов законопроект, така че държавните съдия-изпълнители да продължат да действат, конкурирайки се с колегите си на частна практика. Именно при обсъжданията в тази група се стигна и до становището системата и на държавни, и на частни изпълнители да действа както за събиране на неизплатени кредити, така и за непогасени в срок държавни вземания. Ако този модел бъде гласуван в пленарната зала, занапред митниците или данъчните органи ще могат да избират между услугите на Агенцията за държавни вземания и на частен изпълнител. Макар и формално равнопоставени, двата вида изпълнители ще действат по различни правила. Държавните ще продължат да прилагат разпоредбите на Данъчнопроцесуалния кодекс, а частните ще се придържат към предписанията на Гражданскопроцесуалния кодекс. Тази абдикация на държавата от конституционните й функции определено няма да се хареса на всички. По неофициална информация сред сериозните противници на новата идея е заместник-министърът на правосъдието Меглена Тачева. Твърди се дори, че в знак на протест срещу предлаганото дублиране на правомощията на Агенцията за държавни вземания тя е отказала да участва в работната група по изготвянето на законопроекта за частните съдия-изпълнители.Подобни модели на принудително изпълнение съществуват в някои страни от Европейския съюз. Друг е въпросът, че за да се наложат и у нас, е необходимо сериозно да се ремонтира Гражданскопроцесуалният кодекс. Промените в него също бяха одобрени на първо четене от правната комисия в началото на 2005 година. Изненадващо обаче тази седмица в дневния ред на заседанията на Народното събрание попадна само проектът за частните изпълнители. Причината, според опозицията, е да се проучат настроенията сред депутатите по темата за приватизацията на принудителното изпълнение. При това се очаква определяща да е не толкова политическата им принадлежност, колкото вътрешното им убеждение. Показателно е, че от групата на Коалиция за България едни от най-ревностните привърженици на въвеждането на частни съдия-изпълнители са Любен Корнезов и Татяна Дончева, докато позицията на Янаки Стоилов и Михаил Миков е доста колеблива. Според запознати подобно разслоение има и в редиците на НДСВ, въпреки че все още никой от управляващите не се е обявил против реформата. А Новото време и ДПС са твърдо за промените. От ДСБ пък ще настояват за въвеждането на паралелна (т.е. и на държавна, и на частна) система на принудително изпълнение.Сериозна дискусия в пленарната зала вероятно ще предизвика и идеята за райониране на съдия-изпълнителите по подобие на нотариусите. Първоначалното намерение на вносителите на законопроекта бе пазарът да е напълно либерализиран и всеки изпълнител да може да действа на територията на цялата страна. В работната група към правната комисия обаче е надделяло мнението, че такава промяна ще създаде доста главоболия както за кредиторите, така и за самите изпълнители. Като взривоопасно може да се определи и предложението за ограничаване на броя на частните съдия-изпълнители. Изглежда, те ще се назначават по един на всеки 30 000 души, което означава, че достъпът до тази сфера ще е силно ограничен. Още повече че в преходните и заключителните разпоредби се предвижда действащите в момента съдия-изпълнители автоматично да придобият правото на частна практика (т.е. да не се явяват на задължителен конкурс). Подобна възможност ще се предостави и на онези юристи, които не работят като изпълнители, но имат поне три години стаж като такива.В бъдещия закон ще залегне, че частните съдия-изпълнители имат право на съдействие от държавните органи и полицията. Освен това те ще получат и достъп до съдебните и административните служби, в това число и данъчните, Националния осигурителен институт, Централния депозитар, КАТ и други. Изпълнителни действия ще могат да се извършват дори и в неработно време и в почивните дни. Единствено изключение от това правило ще е интервалът между 22 часа вечерта и 6 часа сутринта. Няма да има пречки частните съдии да работят и като синдици, в случай че бъдат назначени от съда, както и да връчват призовки за дела.Едно от достойнствата на бъдещия нормативен акт е, че се въвежда съдебен контрол върху действията на частните съдия-изпълнители. По думите на депутата от ДСБ Йордан Соколов това е един от защитните механизми срещу евентуална мутризация на принудителното изпълнение. Сред гаранциите, че то няма да е извън контрол, е предвидената възможност за налагане на дисциплинарни наказания от Камарата на частните изпълнители, както и създаването на специално звено от инспектори към Министерството на правосъдието.

Facebook logo
Бъдете с нас и във