Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ЧАЛГА ВМЕСТО ПОЙНИ ПТИЧКИ

Ако някой си въобразява, че култовият фолкресторант Кошарите в София е на президента на футболния клуб Вихрен - Сандански, Константин Динев (съпруг на фолкдивата Анелия), просто се лъже. В интерес на истината той е само ползвател на заведението, а земята под и около него е на път да се озове в ръцете на никому неизвестната Цветанка Иванова Георгиева от ж.к. Люлин. Попарата, която ще сърбат софийските общински съветници, е забъркана още през 2003-а в края на мандата на бившите им колеги. За два дни - на 6 и 7 август същата година, тогавашният минипарламент демонстрира удивителна активност, произнасяйки се по близо 1500 предложения. Един след друг като на конвейер се узаконяват имотиразрешават се замени и се раздават апартаменти и търговски обекти. Накуп са узаконени и 1016 заповеди на главния архитект на столицата Стоян Янев, издадени в периода 11 септември 1991 - 31 декември 2001 година. Така, в бързината, още през първия ден от маратона, минава и една доста спорна негова заповед № РД-09-50-149 от 17 март 1999 г., с която е обособен нов парцел 315 (1225 кв. м) за ресторант в границите на съществуващия имот 283а, отреден за озеленяване. Спорна не за друго, а защото още на 18 юли 1996 г. тази територия от Южния парк е включена в списъка на историческите зелени площи на Националния институт за паметниците на културата, за което своевременно е бил информиран и тогавашният кмет на район Лозенец инж. Петър Градев. По тази причина тя е защитена от Закона за паметниците на културата и музеите.Обособяването на парцела е в нарушение и на действащия по онова време Закон за териториално и селищно устройство, в чийто член 65 е записано, че зелените площи се предвиждат с общия градоустройствен план и със застроителните и регулационните планове. Предназначението им може да се променя само с разрешение на министъра на регионалното развитие и благоустройството. Любопитна подробност ече заповедта на арх. Янев от март 1999-а е издадена само месец след приватизацията на бившето общинско дружество Средец, където общината си запазва 25% и в чийто капитал е включен ресторант Кошарите. Вестник БАНКЕРЪ разполага с акта от 27 март 2001-ва, с който е променен статутът на парцел 315 от публична в частна общинска собственост, но в него е пропуснато да се отбележи кой ще го стопанисва. Да се върнем обаче към август 2003-а, и по-точно към втория ден от прословутия общинарски маратон, когато се разглежда едно от най-спорните предложения - замяната на 1225 кв. м, представляващи парцел 315 от Южния парк в столицата, срещу апартаменти, които тепърва ще купува и предоставя на общината въпросната Цветанка Иванова Георгиева от жк Люлин. Докладната записка за замяната е внесена на 1 юли 2003-а от Красимир Арсов от групата на радикалите на Евгени Бакърджиев. Не е за пренебрегване и обстоятелството, че към тази дата новосъздаденият парцел не е бил законен, тъй като заповедта на главния архитект на София за обособяването му влиза в сила от момента на потвърждаването й от местния парламент. Но това е по-малката беля. По-голямата е, че е извършена машинация с гласовете на съветницитеи то пред очите на пресата и на множество граждански организации. На заседанието на 7 август 2003-а така и не става ясно за какъв дявол й е на Цветанка Георгиева застроеният урегулиран поземлен имот, след като построеният върху него ресторант Кошарите е и си остава собственост на Средец АД и се ползва от наемателя Константин Динев? От протокола от заседанието (с който БАНКЕРЪ разполага) се разбира, че бившият секретар на общинската администрация Асен Дюлгеров е направил опит да оспори целесъобразността на замяната. По думите му, все пак става въпрос за временен обект, парцелът под който е предвиден за озеленяване и ако постройката се премахне, той ще стане част от Южния парк. Изявленията на Дюлгеров днес звучат малко несериозно, тъй като за пореден път подсказват, че лявата ръка не знае какво прави дясната - а именно, че с цитираната заповед на арх. Стоян Янев от март 1999-а статутът на споменатите 1225 кв. м вече е бил променен. От протокола също така научаваме, а и написаното в пресата по онова време го потвърждава, че предложението за замяната не се приема. За него гласуват 22-ма общински съветници, против са трима, а 18 са въздържали се. В архивите на Столичния общински съвет обаче това предложение е заведено под № 155 като прието и е подписано и подпечатано по надлежния ред. Вероятно само малцина от тогавашните 61 общински съветници са били посветени в тайната, че независимо от всичко имотът се заменяи че се възлага на кмета на Столичната община да подготви заповед и сключи договор за замяна .... след изготвяне на пазарните оценки на заменяемите имоти. Това решение не мина. Спомням си го добре. Лично аз гласувах против - казва бившият съветник от СДС и настоящ от ДСБ Вили Лилков. - За разпоредителна сделка се изисква 50% плюс 1 от гласовете на всички общински съветници. Дайте ми събраните от вас документи и ще внеса питане. Подобна бе и реакцията на върлия противник на замените Владимир Каролев - съветник от групата на НДСВ. Ако имате достатъчно доказателства, ще вдигна голям шум, закани се той. Впрочем още през ноември 2004-а шумотевица по случая са се опитали да вдигнат трима техни колеги - Борислав Бориславов и Николай Желев от СДС, и Орлин Иванов от Демократи за София. Докладната им по случая обаче до ден днешен събира прах нейде в кабинета на председателя на Столичния общински съвет Владимир Кисьов. Научих за скандалната сделка от хора, посетили приемната ми в район Лозенец. Тя е била една от поредицата съмнителни заменки, одобрени в края на мандата на предишния общински съвет. Към есента на 2004-а сделката не бе финализирана и внесох предложение за нейното разваляне. Има положително становище на всички комисии, но дали ще влезе в дневния ред, зависи от Кисьов, заяви пред в. БАНКЕРЪ Бориславов. Че дневният ред зависи от Кисьов, показва и Правилникът за организацията и дейността на Столичния общински съвет, неговите комисии и взаимодействието му с администрацията на Столичната община. Само че председателят на общинския съвет като че ли е замижал за разпоредбата, че дейността на СОС се осъществява съгласно шестмесечна оперативна работна програма, подготвена от него, но въз основа на предложенията на общинските съветници, кмета на Столичната община и на районните кметове.В докладната си Бориславов, Желев и Иванов отбелязват, че молбата (на Цветанка Иванова Георгиева - бел.а.) е лаконична, не представя мотивите на молителката да придобие имота, нито бъдещите й инвестиционни намерения. Думите на Бориславов пък, че въпросът е бил обсъден и от общинските комисии, се потвърждават от един протокол от заседание на комисията по устройство на територията, проведено на 24 ноември 2004-а. На него всички са гласували за разваляне на сделката с изключение на бившия управител на Софийски имоти Тошко Добрев от групата на Гергьовден. Той предложил решението да бъде отложено, тъй като липсвало становище на кмета на район Лозенец. Комисията все пак взема решение главният архитект да проведе процедура за преотреждане на парцел 315 за озеленяване и на тази база да се върне статутът му на публична общинска собственост. Пред членовете й шефът на дирекция Общинска собственост в Столичната община Мария Праматарова уточнява, че нищо не пречи процедурата да бъде задействана, тъй като кметът не е подписал договор за замяната (в. БАНКЕРЪ провери, че това не е извършено и до днес). А и ресторантът, построен през 70-те години на миналия век от бившето общинско дружество Средец, е без учредено право за строеж. Подчинените на Праматарова допълниха, че към днешна дата е извършена единствено оценката на имота от независимия оценител Софийски имоти. Ако този терен е бил предназначен за озеленяване, определената му цена от 780 хил. лв. (по 318 евро за кв. м) е твърде висока, е коментарът на Орлин Иванов, един от тримата автори на докладната за развалянето на сделката.Според арх. Боряна Шивачева от Инициатива Граждани за зелена София, заповедта на главния архитект Стоян Янев от 17 март 1999-а е незаконосъобразна и от гледна точка на последното изменение на Общия градоустройствен план на София, прието със закон през април 1998 година. В параграф 14, алинея 2 от Преходните и заключителните разпоредби на закона е записано, че не може да бъде променяно предназначението на съществуващите озеленени площи за обществено ползване или на части от тях, съставляващи публична общинска собственост - посочва Шивачева. - До въпросната заповед парцелът е бил част от имот 283а, който безспорно е публична общинска собственост. Арх. Шивачева припомня и че всички незаконни обекти, какъвто е и ресторант Кошарите, е трябвало, според влезлия в сила от 2 януари 2001-а Закон за устройство на територията, да бъдат узаконени до края на януари миналата година. Ако до изтичането на договора между собственика Средец АД и ползвателя това не се направи, временният статут на Кошарите отпада и той става незаконен обект, отбелязва тя. В подкрепа на твърдението на арх. Боряна Шивачева е и една докладна записка № 93-00-211 от 24 юни 1999-а на бившия заместник-кмет Венцислав Николов. В нея са посочени изискванията, които трябва да са налице, за да се промени статутът на един обект: неизтекъл договор за наем и правна възможност да бъде установен постоянен градоустройствен статут в съществуващия му вид чрез частични изменения на регулационните и застроителните планове. Трета поредна седмица репортери на вестника се опитват да се срещнат и разговарят с Красимира Донева-Пеева, която е управител на Средец АД (а и на БКС-Средец, за чийто имот Тенекиите БАНКЕРЪ писа в брой 33 от 20 август 2005 г.), за да научат от нея кога изтича срокът на договора за наем между ръководеното от нея дружество и наемателя на ресторант Кошарите Константин Динев. Очевидно поради огромната заетост на г-жа Донева-Пеева такава среща не можа да се осъществи. Остава ни все пак утехата, че по сделката за Кошарите тепърва ще се шуми в минипарламента. Цялата беда идва от това, че няма наредба за управление на общинските търговски дружества и на общинските дялове и акции в тях - смята съветникът от ДСБ Вили Лилков, който обеща да внесе питане до председателя на СОС Владимир Кисьов по какви причини докладната от тримата му колеги и до ден-днешен не е видяла бял свят. - Сега действащият норматив е от 12 октомври 1995 г. и има само 14 члена, девет от които уреждат единствено взаимоотношенията на общинския съвет с бордовете на общинските дружества. Да не говорим, че в него трябваше да бъдат отразени и всички онези изменения, които претърпя законът за приватизацията от 1995 г. насам.

Facebook logo
Бъдете с нас и във