Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

CEZ ПРЕВЗЕМА БАЛКАНИТЕ ПРЕЗ СОФИЯ

Добре дошли в отбора на победителите - така изпълнителният директор на Електроразпределение-Столично Георги Миков посрещна на 27 септември бъдещите собственици на предприятието - мениджърите на чешката компания CEZ. Договорът между инвеститора и Агенцията за приватизация за продажбата на енергийните дружества, включени в пул Западна България (ЕРП - София, ЕРП София-област и ЕРП Плевен), бе парафиран на 14 септември, като фиксираната в документа цена за 67% от акциите е 281.5 млн. евро. Официалният повод за тазседмичната визита е гостите да се запознаят с управлението на трите предприятия през последните четири години. Дали отборът наистина ще се окаже шампионски, само времето ще покаже. Предпоставките засега са повече от обещаващи Чехите спечелиха безспорно най-атрактивния пул, обединяващ 1.8 млн. абонати и с обща печалба през миналата година 52.76 млн. лева. Конкретно ЕРП София е с най-добър финансов резултат от седемте наши електроразпределителни предприятия - 31 млн. лева. В CEZ очевидно отдават голямо значение на присъствието си в България, което показва и съставът на делегацията, пристигнала у нас. В нея бяха включени чешкият министър на промишлеността и търговията Милан Урбан, заместниците му Мартин Тлапа и Мартин Пецина, председателят на борда и генералният директор на чешката електрокомпания Мартин Роман и директорът на дирекция Сливания и придобивания Владимир Шмалц. Участието на CEZ в българската енергетика е много важно и символично за отношенията между двете страни. Това ще е сигнал за останалите чешки инвеститори да навлязат на българска територия, подчерта министър Урбан. Шефът на компанията Мартин Роман пък допълни, че се надява България да стане тяхната втора опорна база - толкова стабилна, колкото и тази в Чехия. Основанията за тази увереност не се дължат единствено на опита на CEZ. За първото тримесечие на тази година нетната й печалба е била 160 млн. евро, което е с 57.4 на сто повече в сравнение със същия период на 2003-а. Оперативните й приходи също бележат сериозен ръст - те са се увеличили със 74.7% и достигат 843 млн. евро. Всичко това е плод предимно на разрастването на компанията и увеличаването на продажбите й не само в Чехия, но и на пазара в Централна Европа. Сега CEZ е изправена пред ново предизвикателство, този път като инвеститор, пред който предстои доста сериозна работа в трите български ЕРП-та. Намеренията са сравнително бързо (още преди 2007 г.) те да достигнат европейските стандарти. Първата задача ще е намаляването на загубитена ток в дружествата, където средна стойност на течовете надхвърля 20 процента. Запознати сме с този проблем и ще насочим усилията си за намаляване на загубите по мрежата, които са три пъти по-големи, отколкото у нас, заяви за в. БАНКЕРЪ изпълнителният директор на компанията Мартин Роман. Той не пожела да назове конкретни цифри за инвестиционната програма и модернизацията на трите предприятия, като обеща да стори това след одобрението на сделката от Министерския съвет. Нека първо да подпишем окончателните договори и да получим акциите на ЕРП-тата и тогава ще коментираме. Сигурно е, че ще заложим на ефективност и производителност, отбеляза Роман. Изпълнението на тази задача предполага и оптимизация на числеността на персонала и възникването на нов проблем. Чехите вече обявиха, че искат да слеят трите дружества, при което със сигурност част от служителите ще бъдат освободени. Това най-вероятно ще предизвика протестите на синдикалните организации. В София шефът на CEZ пропусна тази подробност. Засега е ясно единствено, че след приключването на продажбата ще се създаде обща компания, в която ще влезе и част от досегашното ръководство на ЕРП-тата. Според нас местният бизнес трябва да се управлява от местни хора, заяви Роман. Амбициите на чехите не се ограничават само до влизането им в България, а и до заемането на стабилни позиции у нас Специално проучване на престижното издание Икономист (Economist), поръчано от CEZ, показва, че България заедно с Хърватия е сред държавите с най-ниско ниво на инвестиционен риск на Балканите. Същевременно страната ни е с най-високо потребление на електрическа енергия в Югоизточна Европа, а ръстът на енергийния ни пазар е по-голям от този на по-развитите пазари. Конкретно западният й електроразпределителен регион съвсем основателно предизвиква най-голям интерес. Платежоспособните клиенти в него са най-много, а мрежите са къси и натоварени (т.е. при добро управление технологичните загуби би трябвало да са най-ниски). Не е без значение и наличието на свободни производствени мощности, от които обединеното ЕРП ще може директно да купува електроенергия (като АЕЦ Козлодуй например), и то на цени, значително по-ниски от държавно регулираните. Което пък гарантира допълнителна печалба за бъдещия собственик.Целта на CEZ обаче е на един по-късен етап да затвори не само търговския, но и производствения цикъл чрез покупката на електропроизводствена мощност Ще участваме в обявения от страната ви търг за приватизацията на ТЕЦ Бобов дол, ТЕЦ Варна и Топлофикация Русе, потвърди в София Мартин Роман. По думите на наши специалисти вниманието на чехите е насочено най-вече към централата в Бобов дол, тъй като тя е в обсега на пул Западна България. Но според тях всеки от кандидатите за нея ще трябва предварително да постигне договореност и с руската компания Газпром. Инак инвестицията не би била оправдана. Сега трите 210-мегаватови турбини на ТЕЦ-а работят с местни въглища, които са нискокалорични, с високо съдържание на пепел, добивани с доста остаряло оборудване и на стотици метри дълбочина. Затова заплащането на миньорите в Бобовдолския басейн е сред най-високите в бранша и допълнително оскъпява използваните въглища. Сериозни инвестиции са необходими и за намаляване на серните и парниковите емисии, и за ограничаване на праховите замърсявания. Високата цена на ресурса и наложителните екоинвестиции не могат да бъдат компенсирани дори и от факта, че електроенергията от ТЕЦ Бобов дол е сред най-скъпо струващите в България (близо 10 стотинки за киловатчас). Единственият начин централата да стане ефективна, е в нея да се въведе комбиниран производствен цикъл т.е. турбините да работят не само на въглища, но и на природен газ. Възможностите за това са налице - близо до Бобов дол минава транзитният магистрален газопровод за Гърция. Само че с тръбата в момента разполага Газпром, който плаща годишна такса за пълния капацитет на съоръжението, независимо от транспортираните по него количества. Така че разрешение за необходимите за ТЕЦ-а над 2 млрд. куб. м. природен газ годишно трябва да даде именно Газпром. От руския газов монополист зависи и цената, по която би се купувала екологичната суровина. Максималните стойности на нефтопродуктите днес, които най-вероятно ще се запазят и за в бъдеще, правят неефективно производството на електроенергия от природен газ. Но ако собственикът на ТЕЦ-а постигне договореност с Газпром (или участва в конкурса заедно с него), ситуацията ще се промени значително. Тогава синьото гориво ще достига до централата в Бобов дол на по-ниски от средните за страната цени, ще направи производството на електроенергия в нея рентабилно и ще оправдае първоначалната инвестиция за покупката й.Що се отнася до другите две продавани въглищни централи - в Русе и Варна, нещата там са малко по-различни. Общото между тях е, че с покупката им бъдещите собственици ще си гарантират сигурно присъствие на електроенергийния пазар на Балканите, където дефицитът ще продължи поне през следващите 20 години. Да не забравяме и че през 2007-а ще бъде създаден общият европейски енергиен пазар. Тогава ЕРП-тата в Западна България ще станат част от голямо балканско електроразпределение, обединяващо мрежите в България, Турция, Гърция, Румъния, Македония, Сърбия и Хърватска с междусистемни връзки към Южна и Централна Европа. Затова и към района открито проявяват апетит всички големи западни енергийни фирми. Неслучайно през седмицата в София шефът на CEZ Мартин Роман изтъкна: Желанието ни е да си партнираме с големите западни енергийни играчи.

Facebook logo
Бъдете с нас и във