Параграф22 Weekly

Управление и бизнес

Цесии на прицел

В условията на почти пълна непрозрачност около производството по несъстоятелност на Корпоративна търговска банка (КТБ) синдиците й тази седмица за пръв път предоставиха сериозна доза конкретна информация. Разбира се, това е резултат от последните промени в Закона за кредитните институции, направени през август и засягащи  разкриването на банкова и професионална тайна. В рамките на новите си правомощия засега синдиците оповестиха два списъка. Първият е на онези физически и юридически лица с привилегировани лихвени условия по влоговете си в КТБ, които са извършили сделки с тях след поставяне на банката под специален надзор. Всички тези сделки представляват цесии, с които вложителите продават вземанията си на трети лица. Вторият списък е на физическите и юридическите лица, на които са били предоставени привилегировани лихвени условия за период от две години преди датата на неплатежоспособността. Наред с имената на вложителите са посочени размерът на депозитите и стойността на цесионните сделки.

Най-сръчни като че ли са се оказали хората от Централния кооперативен съюз с председател Петър Стефанов. Те са успели да сключат 11 сделки на обща стойност  33 196 064.58 лв. (16 972 878.31 евро). За кооперативното обединение отдавна се знае, че е със сериозни финансови възможности. В последните години то реализира  редица проекти, свързани с  изграждането на собствена търговска верига от магазини, в които се предлага  продукцията на  членкооператорите. Броят на този вид обекти в цялата страна по всяка вероятност вече гони хиляда. Освен в търговията ЦКС се изявява и сред изкупвачите на селскостопанска продукция и има позиции в селското и горското стопанство. Преди година пък стана ясно, че сдружението е решило да потърси и ново поле за изява. Отколешната  му идея за строителството на малък хотел с магазини и подземни гаражи в центъра на столицата вече е почти осъществена. Обектът е пред завършване и се намира в непосредствена близост до офиса на дружеството на ул. "Георги С. Раковски" №99 върху терен от 1.2 декара. Земята заедно с прилежащите й сгради е била изкупувана поетапно от частни собственици от 2009-а насам.

Врачанското акционерно дружество "Българска индустриална и търговска корпорация", с управител  Пламен Марков, също е действало пъргаво и е реализирало девет сделки на обща стойност 15 158 162.59 лв. (7 750 245.47 евро). Неговото име се появи в публичното пространство около едно от най-апетитните предприятия, финансирани от Корпоративна търговска банка, преди тя да бъде ликвидирана - Завода за хартия и хартиени изделия (ХХИ) в Костенец. Предприятието работеше на пълни обороти и реализираше сериозни приходи. След затварянето на кредитната институция четири компании рефинансират дълговете му и на свой ред му стават основни кредитори и акционери -  "Българска индустриална и търговска корпорация", "К Кепитал", "Сафин" и "Г и М Консулт".

От списъка на синдиците става ясно, че управляваното от Кристиян Христов "К Кепитъл"  АД (от което "Българска индустриална и търговска корпорация" притежава 50%) също е направило 11 цесии на стойност 6 095 418.04 лв., или 3 116 537. 64 евро. Другото дружество от тази група - "ГИМ Консулт" АД (в  което "Българска индустриална и търговска корпорация" също притежава 50%), има 7 цесии. Те са на обща стойност - 4 271 380.63 лв., или 2 183 922.24 евро.

Шест цесии на стойност  8 701 000 лв. е направило и столичното дружество с ограничена отговорност "В и В - изоматик“, собственост на Владимир и Татяна Лазарови. Фирмата предлага на българския пазар продуктите от каталога на немската Pepperl&Fuchs, направление Factory Automation. Портфолиото й обхваща индуктивни, капацитивни, фотоелектрични и ултразвукови сензори, енкодери и др. Преди време  "В и В - изоматик" бе свързвано с проектирането и внедряването на система за автоматизирано и дистанционно управление на група помпени станции в Силистра и Тутракан.

Софийското дружество с ограничена отговорност "Строй-цем", собственост на Александър Чакмаков и Тодор Костов, се е отчело с три цесии за над 10.5 млн. лева. Строителната фирмата бе съдружник в компанията "Сан Стефано пропърти дивелопмънт", която трябваше да вдигне многофункционален център с няколко подземни нива, спортен център, магазини, кафенета, бирария и луксозни апартаменти на мястото  на легандарната, но вече разрушена пивоварна на братя Прошек в центъра на София. Теренът от близо 6.5 дка беше купен преди повече от десетилетие със заем  в размер на 15 млн. евро от "Уникредит Булбанк". Предвиждаше се грандиозната сграда, чийто проект носеше претенциозното име "Сан Стефано плаза",  да е готова още през 2009-а, само че това не се е случило и до днес.

Публикуваните списъци (на първо място този с цесиите) казват много. Но картината ще придобие пълни очертания едва след като бъдат изпълнени и други изисквания на Закона за кредитните институции. В шестмесечен срок от вписването в Търговския регистър на решението за откриване на производството по несъстоятелност синдиците трябва да представят още няколко списъка. Предстои да бъдат оповестени имената на привилегированите кредитополучатели за период от две години преди датата на неплатежоспособността; лицата, които са направили изявления за прихващане на свои вземания (включително придобити чрез цесии) със свои задължения след поставяне на банката под специален надзор; необезпечените или зле обезпечени кредитни сделки; предоговаряните извън основния договор кредити; влоговете и кредитите на политическите партии, на лицата, заемащи публични и висши държавни длъжности, на членовете на надзорния съвет и на управителния съвет на банката, както и на юридическите лица, за които е предоставена информация от Сметната палата; сключените с тези групи лица възмездни и безвъзмездни договори.

Законово изискване за оповестяване на непривилегированите надгарантирани депозити няма, но подобни списъци "изтекоха" в медиите още преди месеци. Най-същественото е, че законът не задължава синдиците да представят списък на осчетоводени въз основа на цесии прихващания, които освобождават длъжници на банката от задължението да погасят кредитите си. От седмичните им отчети се разбира, че се завеждат отменителни искове за обявяването на такива сделки за недействителни, но нито става ясно срещу кои от тях, нито на каква стойност. Именно това поражда подозренията за избирателност в действията на синдиците за попълване на масата на несъстоятелността. Но пък и прибързаните заглавия в някои медии, че описаните в списъците стотици милиони са "спасени" за вложителите, са преждевременни и преувеличени.

От съпоставката на сумите в двете цифрови колони на списъка с лицата, цедирали свои вземания към банката, могат да бъдат изведени няколко типа сделки. Класическият похват е онзи, който характеризира правния институт на цесията, като вариантите са два. Единият е вземането да бъде продадено на по-ниска стойност, при което и цедентът и цесионерът печелят повече, отколкото губят. Първият - защото взима веднага по-голямата част от парите си, без да чака предизвестения резултат от производството по несъстоятелност. Вторият - защото иска да погаси до пълния размер на цедираното вземане дълга си към банката, без да го плаща изцяло. Такива цесии са от пазарен тип, тъй като всяка от страните се стреми да постигне за себе си максимално добро съотношение между загуба, печалба и риск. Възможно е, естествено, по-ниската стойност на цената от тази на вземането да се дължи и на обстоятелството, че е продадена само част от него.

Другият вариант е вземането да бъде цедирано на номиналната му стойност, като цесионерът го плати изцяло. Такива сделки в списъка на синдиците не са никак малко както при физически, така и при юридически лица. При това положение цесионерът поема по-голям риск. А причината да предприеме този ход най-общо може да е в неговата увереност в едно успешно бъдещо прихващане и в желанието му да покрие по-голяма част от дълга си към банката. Много често обаче в такива случаи става въпрос за сделки между свързани лица и не се знае дали записаната в цесионния договор цена е реално платена, или е само номинална. Ако към това добавим и обичайното включване на клауза за отложено плащане, с която цесионерът се застрахова срещу евентуално неуспешно бъдещо прихващане, хипотезите стават повече.

Най-необичайно е цесионната цена да е по-висока от тази на цедираното вземане, каквито сделки в списъка има, и то немалко. В бележка към документа синдиците поясняват, че несъответствието на стойността на сделката със салдата по сметката на цедентите (които са към 20 юни 2014 г. ) се дължи на олихвяването им или включването и на други средства на клиентите, които не са били с привилегировани лихвени условия. Дали това е обяснението за всички подобни случаи, или има и цесии, при които вземането просто е продадено на стойност по-висока от неговата, няма как да знаем. Изрична забрана за такива операции няма, стига принципът на свобода на гражданския оборот да не премине в заобикаляне на закона. 

Facebook logo
Бъдете с нас и във