Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ЦЕРОВСКИ ПРЕЦАКВА ВСИЧКИ НЕФТЕНИ ШАНСОВЕ НА БЪЛГАРИЯ

България ще изгражда съоръженията на входа на двата петролопровода Бургас-Александруполис и Бургас-Вльора, съобщи сензационно строителното ведомство ден след проведената на 14 юни среща в правителствената резиденция в Бояна. Там министър Валентин Церовски е обявил новаторската си идея не само пред премиера Симеон Саксгобургготски и неговия заместник Пламен Панайотов, но и пред представители на световния нефтен бизнес. На срещата е била обсъдена и възможността България да изгради танкерен флот, отбеляза за БАНКЕРЪ Церовски. Стана ясно още, че входната инфраструктура ще се отдели от строежа на самите нефтопроводи. Паралелно с пристанищните съоръжения държавата ще направи и резервоари за национален нефтен резерв, съобразен с изискванията на НАТО и ЕС. Съобщено бе още, че експертите на отделните министерства трябва да съгласуват проекта за последно, преди да бъде внесен за разглеждане от кабинета. Идеята бе посрещната с одобрение от представителите на всички фирми, участващи в срещата - похвали се Валентин Церовски. И уточни, че ще е най-щастливият министър, ако и двата проекта за нефтопроводи Бургас - Александруполис и Бургас - Вльора, на стойност над 1.5 млрд. евро, се реализират. Представители на американската корпорация АМБО обаче (инициатор и собственик на проекта за трасето Бургас - Скопие - Вльора) научиха за проведената сбирка от медиите. Президентът й Тед Фергюсън, пристигнал в София в сряда след обяд за разговор с Церовски, отказа каквито и да било коментари. Пред в. БАНКЕРЪ той определи идеята за общо държавно нефтено пристанище за двата петролопровода като изненадваща и заяви, че тя променя не само същността на проекта, но и неговата инвестиционна и финансова организация.От икономическото, транспортното, енергийното и финансовото министерства бяха не по-малко изненадани. За някои висши държавни чиновници лансираната теза е заявка за бъдещо решение, търсеща публична подкрепа и признание. Хората на Милен Велчев директно казаха, че държавната хазна не би могла да поеме инвестиция от около 100 млн. евро за нефтената пристанищна инфраструктура, и то не само през следващата 2005-а, но и до приемането ни в Евросъюза. А от транспортното ведомство директно препоръчаха авторите на идеята да се запознаят със Закона за задължителните запаси от нефт и нефтопродукти, влязъл в сила от началото на 2003-а. Според него производителите и вносителите на нефт и нефтопродукти трябва да създадат и поддържат задължителния резерв от горива за своя сметка.Най-категорични обаче бяха съпартийците на Церовски, за които е абсурдно в края на третата година от своя мандат правителството да засилва държавното участие в икономиката. Основният приоритет на НДСВ е да стимулира частната инициатива и да привлече максимален брой чуждестранни инвеститори. А един от най-добрите варианти да го реализира в конкретния случай е, като им предложи подкрепата си за техен нефтен проект, заявиха пред БАНКЕРЪ икономисти от мнозинството. Те припомниха, че световната инвестиционна общност оприличава нефтопроводите, подкрепени от транзитните държави, на детска спестовна касичка, в която някой налива пари, а собственикът й (т.е. този, който е изградил трасето) само ги вади. Малцината запознати с петролните страсти в региона обаче намериха логично обяснение както на идеята за унифицираната входна инфраструктура за двата петролни проекта, така и на предложението тя да бъде държавна собственост и да се финансира от бюджета. Намерението на част от управниците наистина било да се построи нов нефтен терминал край Бургас и резервоари, които да съхраняват задължителните държавни нефтени запаси. Само че инвеститор (и концесионер) на новите съоръжения нямало да е държавата (и републиканският бюджет), а изцяло частна структура. Тя ще държи българската нефтена спестовна касичка, чийто строеж ще е с кредит, гарантиран от държавата. Така излиза, че целият медиен шум от седмицата не е бил толкова личен PR на министър Церовски, колкото подготовка за подобна държавна гаранция и поредното лобиране за проекта Бургас - Александруполис.Нефтените експерти откриват потвърждение на тази теза и в поканените на понеделнишката среща в Бояна. Според участник в нея особено активни в дискусията са били представителите на немската консултантска фирма И Ел Еф (ILF Consulting Engineers), разработила предпроектното проучване на трасето Бургас - Александруполис. Не са останали по-назад и хората от гръцките компании - Лацис груп и Цакос, която бе класирана на второ място в конкурса за Варненската корабостроителница. Немските консултанти вече са получили поръчка да актуализират проекта Бургас - Александруполис, част от който да е и новото българско нефтено пристанище, твърдят от строителното ведомство. Съдейки от някои сведения, пък гръцките корабни магнати щели да предоставят съдовете за бъдещия български танкерен флот. Присъствието на експерти от щатската косултантска компания СЕRА (Cambridge Energy Research Associates), както и на една от най-авторитетните американски юридически къщи Skadden, Arps, Slate, Meahger Flom в Бояна, също е обяснимо. Според запознати именно американците от СЕRА, а не българското строително министерство са били организатор на срещата. Впрочем през седмицата СЕRА организира два световни енергийни форума в Истанбул. Във вторник (15 юни) там се проведе кръглата маса Евро-азиатски транспортни коридори на нефт и газ, а в сряда и четвъртък пък (16 и 17 юни) - конференцията Трите морета - Каспийско, Черно и Средиземно. На път за Истанбул част от участниците в двата форума са се отбили в София. Така пред българския премиер на 14 юни са се представили такива нефтени гиганти, като: американските Шеврон Тексако (Chevron Texaco), Юнокал (Unocal Corporation) и Фронтиер (Frontier Ltd.), мултинационалната ШЕЛ (Shell Exploration and Production), Лукойл - Русия и Лукойл - България, националната нефтено-газова компания на Казахстан КазМунайГаз, както и смесената руско-британска фирма TNK-BP (Тюменска нефтена компания - Бритиш Петролиум). В Бояна са били и специалисти от Феростал (Ferrostaal AG) - един от водещите световни производители на тръби и оборудване за тръбопроводи, който достави основната част от съоръженията за разширението на националната транзитна газова мрежа през 1999-2000 година. Що се отнася до присъствието на държавната компания Техноекспортстрой на срещата, то се обяснява с евентуалното й участие в строителството на петролопроводите. Никой от участвалите в сбирката обаче не е изразил готовност да запълни с нефт тръбата до Александруполис, а горивото за трасето до Вльора изобщо не е било обсъждано. От Бритиш Петролиум заявиха, че са готови да подкрепят проекта като участие в инфраструктурата или изкупуването на петрола на другия край на тръбата, сподели пред БАНКЕРЪ министър Церовски, оценявайки това като много сериозна подкрепа, тъй като Бритиш Петролиум направи един от най-големите консорциуми с руските нефтени компании. Фактите обаче сочат нещо съвсем друго. Нито една руска фирма, както и официална Москва досега не са подкрепили което и да било от трасетата през българска територия. Меморандумът за Бургас - Александруполис, подписан още през април 2003 г. от България и Гърция, все още чака в преддверието на Кремъл. Наистина, при посещението си в София руският президент Владимир Путин изрази политическа подкрепа за проекта. Но през миналата седмица първият вицепрезидент на Лукойл Дмитрий Тарасов каза, че той ще бъде реализиран само ако се докаже неговата икономическа ефективност. До под кривата круша продължава да е и трасето Бургас - Скопие - Вльора. Вече над половин година се очаква българската страна да одобри междуправителствения меморандум, получил благословията на Скопие и Тирана. Преди повече от месец правителството реши проектите и за двата петролопровода да влязат сред приоритетните инфраструктурни обекти. После заинтересованите министри обещаха, че до края на юни текстът на междудържавния меморандум ще е готов и ще се проведе среща на експертно ниво между трите държави. В края на миналата седмица от Албания са поискали да им се изпрати текста на споразумението преди срещата. Само че от регионалното ведомство прехвърлиха топката в Министерството на външните работи, което също трябвало да се произнесе по текста. Докато у нас си прехвърляхме отговорности за световните петролни компании, основният въпрос е как държава като България, която не добива нефт, ще контролира входната точка на петролни трасета? Как ще се получи необходимият ежеминутен синхрон между доставчика на суровината, приемника в нефтеното пристанище на Бургас и оператора на съответния тръбопровод - независимо дали до гръцкия порт Александруполис, или до албанския Вльора? Отделно, за инвеститорите в транснационални петролни строежи, големият проблем е в сбърканата схема на проекта. Не че идеята за обща входна инфраструктура на два нефтопровода няма аналог в световната практика. Но при всички подобни прецеденти операторите на отделните тръби имат различни права върху нея или тя вече е изградена и нейният собственик сключва обвързващи дългосрочни договори.Впрочем темата за алтернативните нефтени и газови пътища в евро-азиатския регион (т.е. край и през Черно, Каспийско и Средиземно море) става все по-актуална. Заради увеличения престой на танкерите, пренасящи руски нефт през черноморските проливи, многократно са нараснали финансовите загуби както на собствениците на суровия петрол и на морските съдове, така и на Руската федерация като цяло, съобщи през седмицата руското Министерство на транспорта. По негови оценки средногодишните загуби на Русия през последните две години са достигнали 400 млн. щ. долара. През зимата на 2003-2004 г. танкерите са изчаквали пред Босфора средно по 25-30 дни, което е предизвикало срив в пристанищните графици. В Москва бе взето решение три руски министерства (на външните работи, на икономическото развитие и на промишлеността и енергетиката) да активизират диалога с турската държава за отстраняването на проблемите. На държавните ведомства и частните петролни компании е заръчано да подготвят и алтернативни маршрути, заобикалящи черноморските проливи. Междувременно в Париж, където на 15 и 16 юни бе проведен IV международен конгрес Нефто-газовият комплекс: стратегии на развитие, Семьон Вайншток, шеф на руския нефтотранспортен монополист Транснефт, изрази готовността на компанията да инвестира в строеж на най-късия байпас на Босфора: този през турска Тракия. Планира се по трасето с дължина 193 км, чиято предварителна стойност се изчислява на 900 млн. щ. долара, годишно да се транспортират 50-60 млн. т. нефт. Част от алтернативните пътища на руския петрол ще се изяснят след 20 юни, когато в Санкт-Петербург ще се проведе среща с ръководителите на най-големите енергийни компании в света. Двете нефтени трасета през българска територия едва ли фигурират в дневния ред на предстоящите дискусии. Дали пък единственият шанс на нашенските петролни проекти не е чисто политическият избор? В този смисъл е емблематично интервюто на руския посланик в Иран Александър Марясов, публикувано на 15 юни във в. Техеран Таймс (Teheran Times). Научавайки, че Америка поддържа строителството на нефтопровода Баку - Тбилиси - Джейхан, Марясов заявява: За транспортиране на своя нефт Русия отдава предпочитание на тези маршрути, които са икономически най-изгодни. За каспийския петрол те са през територията на Иран и то по схемата на заместване. Така държавите, които добиват нефт в акваторията на Каспийско море, ще могат да доставят суровината в някое от северните ирански пристанища и да получават в замяна еквивалентно количество нефт в Южен Иран.На ход сега е Вашингтон. Но поради застоя на българо-американския нефтен диалог (забравения проект Бургас-Вльора, поддържан от американски компании с находища в Каспийския регион) и крайно противоречивите сигнали на София шансовете петрол да преминава през страната ни все повече намаляват.

Facebook logo
Бъдете с нас и във