Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ЦЕННИТЕ КНИЖА ЩЕ ЦЪФНАТ НА ПРОЛЕТ

ТОГАВА ЩЕ ВЪРЖАТ И ИНВЕСТИЦИОННИТЕ ДРУЖЕСТВАВторото четене на промените в Закона за публичното предлагане на ценни книжа и на новия Закон за сделките с компенсаторни инструменти няма да започне в парламентарната икономическа комисия до 20 март, заяви за в. БАНКЕРЪ нейният председател Валери Димитров. Дотогава тя ще се занимава с поправките в Закона за туризма. Така многомесечното лутане на основополагащите за капиталовия ни пазар нормативни актове ще продължи и през пролетта. Логично, заедно с новото закъснение, за по-късен етап се отлагат и по-добрата защита на дребните акционери и справедливото овъзмездяване на собствениците на компенсаторки. Първоначалните обещания на управляващите бяха съвсем други. И двата законопроекта, общо взето, бяха готови още през миналото лято. За ценните книжа през септември 2001-ва дори се проведе широка обществена дискусия, а в програмата на правителството бе записано, че промените в тази област ще са факт до края на 2001 година. По една или друга причина обаче двата проектодокумента бяха приети на първо четене от икономическата комисия едва миналия месец в Деня на влюбените - 14 февруари, и сякаш тутакси бяха забравени.Друго е, разбира се, текстовете да отлежат в главите на депутатите, които и хабер си нямат от търгови предложения за изкупуване на акции или от емитиране на търгуеми права. Само че докато те отсъдят как да защитят собствениците на компенсаторки от лошите спекуланти, стойността на книжата, които ще се предложат на борсата, съвсем ще изтънее. Защото не е тайна, а и специалистът по капиталови пазари Николай Василев неведнъж е заявявал, че докато големите ни компании са държавна собственост, цената им ще намалява с всеки изминал ден. Междувременно работната група по промените в Закона за ценните книжа, която се ръководи от Йордан Чомпалов, експерт на Американската агенция за международно развитие (USAID), подготви окончателния вариант на текстовете. Странно защо, последните редакции (които между другото са доста сериозни) циркулират като предложения на Държавната комисия по ценните книжа (ДКЦК). А осведомени източници твърдят, че проектодокументът е предоставен на седемте члена на надзорния орган само за сведение и само по-будните от тях са се запознали с него, изразявайки някакви становища. Очевидно обаче ДКЦК ще е органът, който ще се използва за авторитет при разглеждането на закона на второ четене. Днес и най-големите оптимисти не вярват, че влизането в сила на новите нормативни документи за ценните книжа и за компенсаторките ще стане факт преди средата на май. Не че това над половингодишно закъснение ще повлияе съществено за всеобщия бурен разцвет. По-скоро прави впечатление все по-голямото отдалечаване на управляващите от уж болната за тях тема за развитието на капиталовия ни пазар. И очевидно причината този път не е в нелоялност или неумение да се работи в екип, а в най-обикновено натрупване на проблеми (последният с президентското вето върху приватизационния закон), при което бутането на пазара напред остава за по-добри времена.Най-интересното от последните промени на промените в Закона за ценните книжа е либерализирането на възможностите за вложения на инвестиционните дружества. Ако депутатите приемат проекта в сегашния му вид, на практика и пенсионните фондове ще получат картбланш да изнасят голяма част от средствата си в чужбина (до 50% от активите си). Сегашната нормативна база позволява както на тях, така и на инвестиционните дружества да влагат в чуждестранни ценни книжа не повече от 10% от своите активи. Всъщност в момента даже и тази врата е захлопната, тъй като Министерството на финансите не е определило списъка от държави, в които може да се инвестира. Злите езици говорят, че хората на Милен Велчев съзнателно се мотаят, за да не допуснат изнасяне на средства чрез пенсионните фондове. По този начин хем капиталите остават в България, хем се поддържа ниска доходност на продаваните държавни ценни книжа, просто защото фондовете нямат голям избор от инструменти за вложения. Независимо от ограниченията осигурителните компании донякъде и сега инвестират в чужбина. Голяма част от техните средства са вложени в банкови депозити, а кредитните ни институции от своя страна са ги прехвърлили най-често в първокласни чуждестранни ценни книжа. В този смисъл новият закон ще даде възможност на фондовете сами да поемат по-висок риск, като изнасят с посредничеството на инвестиционни дружества парите си в по-доходоносни инструменти. Все пак се предвижда Държавната комисия по ценните книжа да определи на кои пазари и в компании с какъв рейтинг дружествата ще могат да влагат активите си. Естествено засега съвсем не е сигурно дали идеята за либерализиране на инвестиционния режим за пенсионните фондове ще бъде прегърната от мнозинството депутати. Председателят на парламентарната бюджетна комисия Иван Искров например се оказва върл неин противник. За в. БАНКЕРЪ той заяви, че предложението не е целесъобразно. Възможностите за пенсионните фондове да влагат косвено пари в чужбина могат да се либерализират в малка степен, но отпадането на ограниченията не бива да е драстично, смята Искров. Износът на капитали не е в интерес на националната икономика, защото се губи ролята на институционалните инвеститори за развитието на българския капиталов пазар, допълни той. Позицията на Иван Искров, е че трябва да се стимулира създаването на нови финансови инструменти. Преди няколко години, когато бях изпълнителен директор на Банка ДСК, подготвихме Законът за ипотечните облигации - отбеляза той. - И ето че сега те са добра възможност за вложения на пенсионните фондове.Друг нов момент в проектозакона за ценните книжа е въвеждането на понятието довереник при емитиране на облигационна емисия. Довереник ще може да е само търговска банка, която ще следи за спазването на интересите на притежателите на тези дългови инструменти. Той ще се води и обезпечен кредитор на емитента. Функцията на довереника ще е много важна в случаите на вторична търговия с книжата. Сега, когато облигациите (без ипотечните) сменят собственика си, купувачът и продавачът трябва да си прехвърлят нотариално обезпечението върху тях, което обикновено струва 0.2% от стойността на сделката. Ясно е, че минаването през нотариуса бюрократизира цялата процедура и това е една от причините публичните дългови емисии да се броят на пръстите на едната ръка. Но ако се приемат поправките в закона, това задължение ще отпадне, тъй като цялата емисия, а не всяка отделна облигация ще е обезпечена. Ролята на банките довереници ще е много важна и ако се стигне до фалит на емитента и реализация на ипотеката. По презумпция кредитните институции са по-опитни в разпродажбата на заложено имущество от всеки отделен собственик на облигации и като обезпечен кредитор на емитенти именно те ще се занимават с това. По този начин покупката на дългови ценни книжа ще стане по-безрисково начинание, надяват се вносителите на нормативните промени. Бедата в крайна сметка е, че новите предложения на работната група ще отворят ново поле за дискусии в парламента и може да затлачат допълнително работата по приемането на поправките в Закона за публичното предлагане на ценни книжа. Все пак чакането ще си заслужава, освен ако в безкрайните си дебати депутатите не сътворят поредната нормативна каша.

Facebook logo
Бъдете с нас и във