Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ЦЕНИТЕ НА ТОРОВЕТЕ СЕ СРИВАТ ЗАРАДИ ИЗТЪНЯЛОТО ТЪРСЕНЕ

Въвеждането на защитни мита за вноса на амониева селитра през втората половина на годината като че ли няма да е от голяма полза за торовите ни заводи. Отслабването на щатския долар направи конюнктурата на вътрешния пазар не по-различна от миналогодишната, когато вносната продукция се облагаше на границите ни с 25 вместо със сегашните 40 процента. Земеделците би трябвало да се доволни от създалата се ситуация, защото засилената конкуренция доведе и до сваляне на цените на произвежданата от Агрополихим - Девня, и Неохим - Димитровград, амониева селитра. Само че заради ниските изкупни цени на пшеницата повечето селски стопани не разполагат с достатъчно пари за инвестиции в новата реколта. Поне това показва информацията от първите седмици на активния сезон за торене. Очевидно за закупуване на амониева селитра земеделците отново ще разчитат на помощи от фонд Земеделие. Цената за азотните торове, които Агрополихим предлага на пазара, е 230 лв. за тон, при положение че миналата година тя бе с 50 лв. по-висока, отбеляза изпълнителният директор на завода Васил Александров. По-евтино струват и произвежданите от комбината фосфорни торове. Девненското предприятие предлага и нов продукт - високотехнологичен течен азотен тор, който е основната съставка за поддържане на почвите в САЩ. Към намаление на цените явно се ориентира и димитровградският Неохим. Тон от неговата амониева селитра се предлага за 269 лева. Същевременно комбинатът изнася продукцията си по около 100 щ. долара за тон, което поне на пръв поглед е доста нелогично. Излиза, че нашите земеделци плащат значително повече от западните за една и съща стока и това действително ги поставя в невъзможност да се справят с чуждестранната конкуренция. Обяснението на торовите заводи е, че в случая става въпрос за цена на едро и е нормално тя да е по-ниска от тази, на която се продава селитрата на крайните потребители в България. Според Тошо Димов, член на съвета на директорите на Неохим, е още рано да се правят по-дългосрочни прогнози за вътрешния пазар на базата на първоначалните по-слаби резултати, тъй като инсталациите на завода работят едва от 21-22 септември. Димов обаче очаква ново намаление на стойността на селитрата заради понижението с 5 лв. на цената за 1000 куб. м природен газ от 1 октомври. Газът, както е добре известно, е с най-голяма тежест в себестойността на продукцията на торовите предприятия. За криза в отрасъла говорят и данните за износа на торове през първите седем месеца на 2002 година. Той е за 33.7 млн. щ. долара, докато за същия период на миналата година експортът е бил за 54.9 млн. щ. долара. До голяма степен намалението е в резултат на ориентирането на двата ни водещи завода към вътрешния пазар, където и цените са по-високи. Само че тази година те ще се имат проблеми с вноса, независимо от 40-процентните защитни мита. За това свидетелстваше и срещата на представители на фонд Земеделие с фирмите производители и вносители на торове миналия петък (27 септември). Говори се, че чуждестранната продукция вече е минала границата ни, но е регистрирана като временен внос, по който не се дължат мита. Очакванията са вносните торове да бъдат продадени веднага след 1 януари 2003 г., когато изтича срокът на защитната мярка. Така в крайна сметка търговците ще платят 25%, а не 40% мито. А ако импортът е от страна, членка на ЦЕФТА, каквато например е и Румъния, стоката въобще няма да се обмитява. Доста встрани от цялата битка остава третият производител на азотни торове у нас - старозагорският комбинат Агробиохим, който е в процедура по несъстоятелност. Апетити към цеха му за амониева селитра имаше Агрополихим, но засега мераците му са отрязани. Причината е започналото дело за обявяване в несъстоятелност на фирмата Фолбек, закупила преди години цех Капролактам, заяви изпълнителният директор на девненското предприятие Васил Александров. Като част от този цех навремето бяха продадени и повечето от инфраструктурните съоръжения в Агробиохим - ТЕЦ, жп гара, тръбопроводи и електрическото снабдяване. По този начин, който и да купи инсталацията за амониева селитра, ще трябва да се опита да придобие и цеха Капролактам или да преговаря с бъдещия му собственик. Проблемът е, че мощностите на основното производство в Агробиохим се рушат бързо и в един момент ще удари часът на преработвателите на старо желязо, които ще се окажат единствените купувачи на цеха за амониева селитра. Покрай всичките неясноти през миналата седмица се разгоря и конфликт между девненския комбинат Агрополихим и Химко - врачанския производител на карбамид. С писмо до медиите Васил Александров обяви, че неговото дружество напуска Асоциацията на торовите заводи в България. Не искам да ставам съучастник в нечисти взаимоотношения между фирмите от бранша и държавата, изтъкна той пред в.БАНКЕРЪ. Александров твърди, че председателят на съвета на директорите на Химко - Валентин Димитров, издава еднолично документи от името на цялата асоциация. И че поради тази причина Агрополихим дори може да създаде отделно сдружение заедно с димитровградския комбинат Неохим. От Неохим не пожелаха да се намесват в спора между двата си конкурента. Както в.БАНКЕРЪ неведнъж е писал, Химко се намира в изключително тежко финансово положение. Дружеството е напълно декапитализирано, като към края на юни тази година е с отрицателна нетна стойност на активите от над 37 млн. лева. Но тези данни явно не се дължат на лоша конюнктура, след като за шестмесечието Неохим е на печалба от 8.151 млн. лева.

Facebook logo
Бъдете с нас и във