Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ЦАРСКИ ДЕПУТАТИ ПРЕПЪВАТ ДАНЪЧНАТА ПОЛИЦИЯ

Част от народните представители от парламентарната група на НДСВ не са очаровани от текстовете, регламентиращи създаването на Агенцията за фискални разследвания към финансовото министерство, добила популярност като данъчна полиция. Законопроектът за новата структура, по силата на който бъдещите фискални агенти ще придобият статут на дознатели и ще могат да разследват данъчни престъпления, беше представен на 13 юли пред царските депутати от финансовия министър Милен Велчев. След заседанието на групата Велчев и главният данъчен директор Николай Попов дадоха пресконференция, на която обявиха, че са получили подкрепата на народните избраници за създаването на данъчна полиция. Изненадващо ден по-късно законопроектът не бе разгледан на съвместното заседание на правната комисия и тази по външна политика и национална сигурност, както бе първоначално предвидено. Официалният мотив бе заетостта на депутатите от външната комисия след трагичния развой на кризата с българските заложници в Ирак. По неофициална информация обаче проектът за службата за фискални разследвания временно е замразен и ще бъде доработван. В ябълка на раздора между финансовото министерство и царските депутати се превърнали текстовете от преходните и заключителни разпоредби, с които се внасят изменения в особената част на Наказателния кодекс. С тях се криминализират няколко нови състава на данъчни престъпления. Аргументът, с който народните представители са поискали доработването им, бил, че липсва яснота по прилагането на новите клаузи.В подкрепа на искането за усъвършенстване на внесения от Министерския съвет вариант надделяло и близо 30-страничното становище на Съвета по законодателство към Народното събрание, в което също се съдържали доста забележки. Председателят на парламентарната бюджетна комисия Нина Радева заяви пред в. БАНКЕРЪ, че дискусията в рамките на групата е била на професионално ниво и забележките по предложените текстове са по-скоро технически. Тя не отрече, че част от колегите й са възразили срещу големия брой клаузи (над 40 - бел. а.) от Наказателния кодекс, които се променят с преходните разпоредби към новия нормативен акт.От своя страна главният данъчен директор Николай Попов смята, че няма нищо обезпокояващо в дискусиите, породени от отделни текстове. Според него предлаганите изменения в Наказателния кодекс могат да се направят и с отделен законопроект, но това само би отнело време.Сериозни дебати се очакват и по клаузите в проекта за Агенцията за фискални разследвания, с които ще бъде изменен Законът за специалните разузнавателни средства (ЗСРС), така че да се осигури безпроблемното подслушване, проследяване и заснемане на уличените в данъчни престъпления. Както в. БАНКЕРЪ вече писа, правителството предвижда службата за фискални разследвания да заработи от началото на следващата година. Нейният бюджет ще е 6 млн. лв. , като агенцията ще има персонал от 200 щатни данъчни агенти. Директорът на данъчната полиция ще се назначава за период от четири години от министъра на финансите след съгласуване с министър-председателя. Организационно агенцията ще бъде структурирана от две дирекции - Фискални разследвания (агентите, работещи в нея, на практика ще действат като дознатели и ще събират необходимите доказателства в подкрепа на обвинението) и Дирекция Специални разузнавателни средства и експертизи. С разрешение на съда фискалните агенти ще могат да искат сваляне на банковата и застрахователната тайна, да ползват специални разузнавателни средства и да възлагат на други органи извършването на проверки, ревизии и т. н. Разрешението за ползване на спецсредства ще се дава по познатата досега процедура по ЗСРС от председателя на окръжния съд.Междувременно с едно от предлаганите изменения в Наказателния кодекс се прецизира определението за дължими данъци в големи и особено големи размери. Лимитът за налози в големи размери се увеличава от три на пет хиляди лева, а над 50 хил. лв. са данъците в особено големи размери. Според запознати е много вероятно трудностите пред проекта за агенцията за фискални разследвания да не приключат единствено с исканията на народните представители от мнозинството. Любопитство буди евентуалната реакция на Върховна касационна прокуратура. Както е известно, неотдавна главният прокурор Никола Филчев и неговият заместник Христо Манчев се обявиха публично срещу идеята данъчните престъпления да се разследват от финансовото министерство. Един от възможните сценарии включва и произнасянето на Конституционния съд по казуса, твърдят юристи.

Facebook logo
Бъдете с нас и във