Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

БУЛГАРТАБАК - ХОЛИВУДСКИЯТ ТРИЛЪР СЕ ПРЕВРЪЩА В СЕРИАЛ

Цялата проведена досега процедура за приватизация на Булгартабак плътно следва познати сценарии на блудкав холивудски трилър. Участници са добрите и лошите момчета. Добрите се предвождат от приятел на министри и включват представители на най-вещите познавачи на тютюневия бранш - юристи и инвестиционни банкери (непушачи). Лошите са спекуланти, но не инвестиционни, а други, чиито офиси не са в Лондон. Освен това лошите в началото бяха добри, защото бяха изгонени от едни други лоши, но после станаха лоши, защото не са наши, т.е. добри. След поредица тривиални стъпки, в които лошите изиграха отредената им роля на мюре и бяха засипани с обилни заклинания, добрите взеха преднина. Публиката вече бе подготвена за ръкопляскания преди епилога, в който добрите побеждават и правдата тържествува, когато сюжетът съвсем неочаквано се усложни - правилата на играта не били спазени. Последваха реакциите на продуценти и сценаристи. Някои дори объркаха жанра и заиграха като комедианти. Шефът на парламентарната бюджетна комисия заяви, че всичко е заложено на една карта - ако не се продаде Булгартабак на когото трябва и след като му е дошло времето, ще пострада публиката - няма да си получи заплатите. Част от зрителите се уплашиха - как ще карат без заплати. Друга част много се смя - те знаят, че заплатите не зависят от приходите от приватизация. Тогава бюджетният специалист доуточни, че не става въпрос за всички заплати, а само за заплатите на съдиите от Висшия административен съд. Как точно ще бъдат разделени разходите в бюджета, така че да не стигнат точно за това разколно звено, не стана ясно. Но пък на публиката й просветна, че тези съдии вече са от лошите.Тези дни сходни герои от друга пиеса, в която се разменят дългове, ни обясниха колко голям фискален резерв има бюджетът и как ще го направят още по-голям, а също и колко независими сме вече от международните финансови институции. Не го разбирайте в буквален смисъл! Това все пак е роля, в която парламентарен финансист N1 казва репликата, че решаващи са приходите точно от тази продажба, а не от другите. Може да има фискален резерв, може да има и външно заемане, но важното е да се продаде Булгартабак, защото финансирането на дефицита зависело точно от тези пари, а не от другите. Но тогава за какво ни е резервът, щом сме го докарали до едната заплата - защо не го похарчим!?Щом става дума за харчене, навлизаме в трета сюжетна линия на този многопластов трилър - появяват се червените бригади. Както винаги, те имат двойствено отношение към всеки въпрос - не са за приватизация, но я подкрепят, не са за амнистия на капитали, но трябва да помислят, не са във властта, но в същото време дълбоко са проникнали в нея. А когато някой събере пари, те мигом се появяват, защото винаги знаят за какво трябва да се изхарчат. (по-добри специалисти по харчене от тях няма). Например за нова индустриална политика и за европейски заплати. Но понеже за европейски заплати не стигат, те ще строят нова индустрия - вероятно за да може обектите за приватизация никога да не свършват и фискалният резерв да се попълва и в бъдеще. Затова и не стана ясно какво мислят за Булгартабак.Ако забелязахте, по-горе няма нито една цифра. Когато обаче картината е толкова пъстра, действието - толкова динамично, актьорите - толкова завладяващи, а обратите - толкова неочаквани, за какво са цифрите...

Facebook logo
Бъдете с нас и във